Поправката, колеги, ще извърша по статията в сайта днес. бг - "Борисов зове да излезем от кризата заедно и да сме по-силни", обновено на 9 май 2020 г. 10, 42 мин., по която е работила Камелия Цветанова.
Статията в сайта днес. бг започва с очевидно ключовото изказване на г-н Борисов - "Днес подаряваме на Европа нашия девиз "Съединението прави силата", защото трябва да излезем от кризата заедно и по-силни". Бих желала да коригирам думата "подарявам", употребена от г-н Борисов, министър председател, тъй като девизът "Съединението прави силата", който е девиз на Българския парламент, символ на държавността ни в момента,  той не може да бъде подаряван, продаван, преотстъпван - поради това, че стои в основата на държавността ни, този девиз е защитаван от хиляди и милиони българи в многобройните войни за обединение от Освобождението на България от 1878 г. та до Втората световна война; същият девиз ръководи българите, когато те преминават през няколко национални катастрофи, които струват живота и съдбите на милиони хора. Поради това, променям думата "дарявам", употребена от г-н Бойко Борисов, министър председател, на "споделям", и въпреки, че 9 май е ден, който за България ознаменува както присъединяването към европейските ценности, така и годините, които следват края на Втората световна война - години на окупация и терор, на  този ден си заслужава да бъде напомнен девизът на нашето Народно събрание, което съществува и в първата българска конституция, и в тези след него - с променени функции, понякога, обезличавано, понякога, но дало важни имена на български политици и държавници.
Това за мен, колеги, означава девизът "Съединението прави силата" - три думи, стъпили върху достатъчно кръв, насилие и силни и упорити корени - желанието на най-способните и интелигентни българи, родени през Възраждането, и в по-късни времена, да спомогнат за развитието на България и за нейния вървеж напред. Затова, този девиз, няма как да бъде продаван или подаряван - той не съществува в реалността, има го само в историята - ние живеем в третата българска държава, създадена за малко над 140-те години, минали от Освобождението, и този девиз, тепърва има още да бъде осмислян.

А иначе, колеги, четейки това изказване, по което би трябвало да има и още промени, аз първо си рекох - хихи, ако премиерът, мисли да подарява на Европа  него /девизът/, значи, тое ще продава и менека, троля, негов, на премиера, враг,  заедно с девиза, леле, много екзотично някак ми прозвуча, колеги, така, да ме арижат  - с мойте толкова години об ра зование, с моя уникален правопис в тоя блог, с полковника, който ми подслушва телефона, дори, драстее, колега - един вид, да се чуди човек, дали да се обидя, или да го възприема като нещо весело...
И така да го мисля, колеги, не върви. Не ми се мисли, колеги, дето г-н Борисов, мойе да има желание, да подари на някой не само мен, ами цяла България, койето желание, може би е резонно, но, не това е неговата работа, бих казала аз.
Изказването на премиера г-н Борисов, е публикувано във Фейсбук, което аз, няма как да поправя, но мойем, колеги, да му отговорим оттук, от блог платформата на сайта днес. бг., мислим, койето е достатъчно. По-нататък в своето изказване, според публикацията в днес. бг, той споменава, дето "Днес е денят на Европа, в който може само да сме горди, че сме част от най-демократичния съюз на планетата. България не е само консуматор на привилегии и еврофондове, ние пазим външната граница на Европейския съюз, участваме във вземането на решения за общата сигурност и просперитет на нашия континент." Тази част от изказването, колеги, също би трябвало да бъде променена, тъй като тя отразява политическата гледна точка на г-н Борисов и партия ГЕРБ за ролята на България в Европейския съюз - твърде ограничена, както се вижда - от простото пазене на граници и участие във вземане на решения за "общата сигурност и просперитет на нашия континент". Тук, г-н Борисов, като министър председател, който управлява х-то правителство след приемането на България в Европейския съюз, за напредъка на държавата ни и нейното развитие - ако не при неговото правителство/а, то поне при всички останали, преди него - това, колеги, отличава всеки министър - председател от прост лидер на партия, политическо движение или манифестация във всяка една държава. Тоест - какво хубаво се е случило в България след приемането й в Европейския съюз, колко е било трудно на всички, но как някои са се справили, как студентите в българските университети са могли да пътуват и да учат например в други университети в чужбина, а тук да идват чужди студенти, как невероятно сложната и непрекъснато тресяща се образователна система на България се "включва" в европейската такава, как са се основали предприятия, други са получили средства за развитие, как наред с лошите неща в икономиката ни, са се случили и добри, благодарение на хората, които работят в България и за България. Такива неща би трябвало да се кажат, е не простото, накачулено върху главите на онези, които се мъчат да теглят напред държавата ни на всички нива - "България не е само консуматор на привилегии и еврофондове", да не е, тук живеят седем милиона души, които всеки ден ходят на работа, някои работят и на две места, те чакат локомотива /едно ново средство за роботизирана рехабилитация на деца/, с който се е сдобила поредната столична болница, да стане безплатен за употреба, например, чакат от години строежа на страхотна детска болница, с която би се гордяла и Европа - защото е пожелана от хора, които са виждали и са били лекувани в  невероятната мизерия на много детски отделения у нас /о, да, на много места, тази мизерия се почиства редовно, но не навсякъде, и на зе всички ни!/, г-н Борисов би могъл да спомене смелостта на българите, които населяват "България", която "не е само консуматор на привилегии и еврофондове", затова ще ги спомена аз тук, вместо него, поправяйки го.
Последната част от изказването на г-н Борисов - "Отбелязвайки и годишнината от победата на нацизма, си спомняме с признателност за милионите воини и участници в съпротивителното движение в Европа, дали живота си, за да спасят човечеството от ужасите на лагерите на смъртта и газовите камери. Нека помним жертвите на тази война и уроците на историята. В мрачните години на втората световна война Лондон, Москва и Вашингтон и техните съюзници заедно побеждават нацистката армия. Това е пример за солидарност, от който нашата страна се нуждае и днес." Тук,колеги, искам да нанеса една малка поправка - в тази помпозна редица на "Лондон, Москва и Вашингтон", да се добави и София, която, макар и окупирана, преживяваща тежки репресии срещу своя национален елит /безпрецедентни по своите мащаби, в които се ражда четвъртата ни българска държава, която имала сред ръководителите си такива,  желаещи тя да бъде поредна съветска република/, все пак била победител, колеги, от тази война, дори и с това, което е извоювала за света срещу "лагерите на смъртта и газовите камери", по време на войната.
Затова, аз поправям тук изречението така - "В мрачните години на Втората световна война Лондон, Москва, Вашингтон и София и техните съюзници заедно побеждават нацисктака армия."
Някой би се учудил, защо не коментирам все пак, това, което днес се е случило, както всяка година се случва на Паметника на съветската армия /йоо, колеги, не са го боядисали///, само поднесоха цветя, хора с медали, някои от тях не български, така, както троля успя да види с неопитното си око - нали знайте, колеги, че когато се поднасят цветя на такъв паметник, който разделя обществото от години, се гледат детайлите - хората, техните медали, цветята, и други работи. Там днес видях и лидерът на Българската социалистическа партия - г-жа Нинова, която дори не носеше медал, но пък така и не донесе яснота, за това - как преосмисля тази партия, своето участие в събитията, довели до образуването на четвъртата българска държава след Втората световна война и поделянето на света, в която подялба, България изтегля толкова лош жребий. Тоест - дали Българскато социалистическа партия, най-сетне, след повече от сто години, е успяла да се върне към своите корени, започнали у нас може би по-рано, от кървавото раждане на СССР и нейната Съветска армия/??/ и е станала партия, която защитава обединителни интереси, или просто, това беше един хубав ден, за поднасяне на цветя пред паметник, който всяка година, дори и тази, е издраскван с понякога с много жестоки имена и определения. Което, ако тя наистине не е уточнила, би било много жалко, тъй като на този паметник, аз не видях - моля да бъда простена, ако греша - наследниците /преки/ на хората, които управляваха България по време на четвъртата българска държава, и обвързаха за години съдбата й с тази на СССР, заради лични - властови, финансови и прочие интереси. Йоо, и нейната работа, като на г-на Борисова///
Изобщо, колеги, много трябва да се внимава с отговорностите, които поемаме, по време особено на разни празници. Значи, ненапразно има една българска поговорка - Всяка жаба трябва да си знае гьола.
Ко бе, Мякий, извънредно положение е?!?
И така, колеги, един поздрав, за всички тролоци и за малките троли. Песнята я пусках често за разни празници, а и наближава 11 май, колеги - един страшно важен не само за "българското Възраждане" празник, ами и важен за създаването на нацията ни като цяло. Вижда се и се знае /а някой може да си припомни/ че тая песня е създадена от възрожденските ......., за да запомним момента, някьде през 60-те години на 19-ти век, когато България все още няма своя собствена държава, но празникът на братята - просветители се празнува и обединява всички българи - тези дни четох възрожденска преса и в майските и юнски броеве на вестниците, които преглеждах, с гордост бяха отпечатани дописки от най-добрите, колеги, наистина най-добрите и най-големи училища в цяла България, на страниците на вестниците се спореше за това - кои са по-добри и кои не толкова, отпечатани бяха словата на главни учители от тези училища - пример за красноречие и образованост, и за празнуване на национален празник, без да имаме държава. В дописките се описваше, как в училищата се извършва водосвет за празника, като на Великден, освещавани бяха хлябове, с иконата на братята множеството в градовете обикаляше улиците, докато стигне до училището, построено  две, пет или седем години преди 1860 година, колеги - яяя, колко или  по-"млади" тези български училища,  от елитните университети в Европааа.... Или не?

са загубили всякакъв срам и вместо покаяние, стават все по- нагли!

аз не познавам много хора от днешната партия БКП, която сигурно съществува, но ми се струва, че начело на поднасянето на цветя пред паметника на Съветската армия видях председателя на БСП - г-жа Нинова, което е по-ангажиращо за тая партия, отколкото, ако там бяха само БКП /грозно казано/.