Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2020 14:29 - Усещане за.... и отново в-к "Телеграф", и малко изкуство
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 2329 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 08.05.2020 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес е ден 54-ти, колеги, от началото на "извънредното положение" у нас и въпреки "разхлабените мерки" навън не чувам децата да беснеят, напротив, тихо е, спокойно, или поне приблизително спокойно, със спокойствието на общественото явление, в което се превърна "извънредното положение"; хихи, сещам се дори за изказването тия дни на премиера Б. Борисов, за това, че при "липса на дисциплина" /цитатът не е негов/ и при покачване на  болните над 100 за ден /брях ,колеги, а щяха да бъдат над 1000, толкоз народ се възмути във Фейсбук, че нещо стана с тия чували за трупове, Бог ли ги прокълна, какво стана - чувалите - говоря за Бог, защото лично аз прочетох коментар, че Бог трябвало да накаже, ама наистина всички нас, които си мислим, че ни се е разминало с чувалите, колеги, та да попаднем най-сетне в тая страшна статистика, па макар увеличавайки тая страшна заболеваемост, и смъртност, с един човек - моя милост, хихи, е, мойе би и на някой от родителите ми, кой знай, пак - двама или трима..../В такива моменти, когато уплашени от едно или нахъсани с друго хора говорят за Божии наказания, и да се говори за наука, за добро управление, за математика и прочие, е излишно, или не, колеги? Ето, сега премиерът, и той плаши, с каквото може, или не е уцелил правилно, нещо не е додал като информация?.... Хаха, бих казала аз, но това, няма да накара хората, които са се барикадирали от ужас по домовете си, тъй като прекрасно са наясно в каква държава живеят, да излязат оттам и отново да са нормални, и да работят, и да живеят отново. На мен ми разказаха за една такава жена, от град София, учител по литература, която преподава все още на почти пенсионна възраст, и която се е барикадирала вкъщи, неузната от никого, освен от своите близки и ученици, които й носели храна и необходими продукти, като й ги подавали на метър от вратата й. Чудя се, къде ли е границата - на управленско и държавно ниво - между този тип социална дистанция, на доведени до ужас хора, и другия тип - онези призрачни и не съвсем хора, които нарушаваха законите за носене на маски, които не ги предпазваха и бяха принудени да си купуват сами, на цена почти колкото "вторите" глоби за носенето им/глоба, която се равняваше, между другото, на половината от минималната месечна заплата в страната, леле, колко зле за нивото на спекула у нас е това/, и другия тип - онези, които и в момента, както пише в днешния брой на в-к "Телеграф" /коментар, който ще коментирам след малко на стр. 12/ при тежки мерки като КПП, резултатите от които уж бяха отчитани публично по всички медии, продължават да летят с колите си по столичните и не само улици, колеги - къде е тази тънка граница, искам да знам, защото ми се струва, и с основание, че тя е в управлението на страната ни.
Тишината навън, колеги, ме провокира да напиша това, и сигурно всеки ден ще продължа да го пиша. А иначе, тази статия трябваше да бъде посветена на един коментар в днешния брой на в-к "Телеграф", който много ме озадачи. Коментарът беше публикуван на стр. 12 на вестника, в рубриката "Телеграф каза" /тоест, редакционен такъв/ и е със заглавие " Усещането, което убива всеки ден." В черно е дадена уж темата на този коментар - "Жена с книжка от 11 месеца и 9 нарушения затри себе си и двете си спътнички в катастрофа"/средва отпратка към стр. 8 на вестника, от която отпратка аз все пак, реших да науча, че жената, за която не пише нищо друго в тоя коментар, освен това изречение! всъщност не е на 20 години, както бихме предположили, въз основа на жестоките събития с катастрофи с млади водачи, станали в страната в последните дни и смъртта на журналиста Милен Цветков и не само, ами става въпрос за катастрофа, извършена на пътя между силистренските села Секулово и Грънчарово, жената карала по мокър път, някак загубила контрол над колата и се блъснала в микробус, което довело да смъртта на водачката и на двете й спътнички - възрастни жени/. Да, колеги, но когато четях коментара на "Телеграф", още не бях прочела тази статия и наистина не разбирах за какво става въпрос - тъй като тия бяха продължили след въвеждането на "темата" с една част, която показва хем някакви наблюдения на редакцията върху движението "вечер на бул. "Сливница" или бул. "България" София нощем", тц, "на всеки пет минути ще се чуе рев на двигател". Бря, колеги, човек би си помислил, че катастрофата, станала с "жена с книжка от 11 месеца" я е станала в София, е тази жена, е тартор била най-малкото на тия, които произвеждат "вечер" и "нощем" по бул. Сливница и бул. България "рев на двигател"?? По-нататък се вижда, че от редакцията напълно разбират  какво се случва на тия два булеварда, дори в подробности - "Потегля се на прекъсвач и до следващия светофар имаме две нарушения - превишена скорост и превишаване на допустимите норми за шум през издънения китайски ауспух". Бря,колеги, искаше ми се, на мен лично, да намеря още някое нарушение, но си мисля, че в това и могъл да ми помогне само някой стар трол - експерт от КАТ, тъй като сметам, както гледам "Телеграф", дето сички вий, много добре знайти, какви нарушения се извършват/////. От редакцията продължават да налагат жената, която има 9 нарушения и е починала вчера в тежка катастрофа, макар и доста далеч от София - "Хората, живеещи на тези места, са подложени на постоянен тормоз /йоо, колеги, аз не мисля, че е тормоз - аз бих го нарекла "опасност за живота", но щом ще е тормоз, ок, значи, има мЕсто за още?!///, защото държавата не може да се справи с група хора, които не знаят какво е отговорност в обществото или елементарно зачитане на някакви норми."/тук, под "отговорност в обществото" и тая работа за нормите, редакцията явно има предвид Правилника за обществения ред на град София, приет на еди кои с заседани на Общинския съвет на столицата, йоо, сигур сбърках името на  нормата, брей///, както и тоз вездесъщ Закон за движението по пътищата, който все искат да го променят///. От "Телеграф" правят едно минорно - оплаквателно обобщение на проблема с катастрофата на жената,  и на положението на булевардите "Сливница" и "България" в София, като заявяват, че "С 200 камери за цялата страна е невъзможно да се обхване това масово газене на закона./всъщност, колеги, това заключение, което вкарва в целия проблем камерите на КАТ, всъщност не обхваща и самия орган КАТ, който работи и с жива сила, койято, колеги, включително и началниците на тая служба, както и началниците на Столична полиция по време на извънредно положение, йоо, барабар с главния секретар на МВР, който дава пресконференции за КПП-та и други престъпни работи, всички тия  имат уши, има радари, според някои, има и крадливи или продажни пръсти, обаче, аз не зная, камера да е написала саморъчно глоба, така че..../. Този проблем е разматран от "Телеграф" в един познат стил, който на мен, лично ми наподобява /или поне е от един корен/ с темата за труповете от корона вирус - "В редица европейски държави има по 4-5 хиляди устройства за контрол на скоростта." /но пък, колеги, и там камерите, все още не пишат саморъчно глоби, хихи, или поне, това не са написали все още от редакцията на "Телеграф", слава Богу///. Я да видим сега, какъв е проблемът с тия глоби, описан от редакцията - "У нас глобите стигат с половин година закъснение при шофьорите, които нямат никакъв спомен дори кой е карал колата на въпросната дата." Леле, колеги, ами зачто шофьорите, трябва да си спомнят, тия са виновни, нарушители, те могат да из лъ жат, да кажат, че не ис кат  да си спомнят/////. Работа на полицията е с издирвателни дейности, ако такива са предвидени и ако има общество, което да ги изисква, шофьорите да бъдат установявани както трябва. Абе "Телеграф", зачто ги защитавате тия шофьори, и зачто се подигравате на полицията у нас?!?///
Дето се казва, всичко това, за една жена /в случая, жената, починала при катастрофа, причинена от нея, случай, описан на стр. 8 на вестника - защото статията завършва точно така, уж - "А това усещане убива всеки ден.", при което, прочитайки това, аз се възмутих, ама наистина, и все още се чудя, как точно да формулирам една евентуална жалба към медийната етична комисия - за обида на жената, описана в статията, за дискриминация или за нещо друго. Как стана така, колеги, че един толкова хубав филм, в който се разказва за моралното и духовно израстване на един млад мъж, беше използван като фон за заглавието на една такава статия? Аз лично, не видях никакво израстване в мисленето на редакцията на "Телеграф" по тоя толкова сериозен въпрос, за порастването на шофьорите и полицията у нас, може би е въпрос и за ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ у нас, защо пък да не. Йоо, карантина е, колеги, защо не си припомним хубавия филм....
Някой би казал, че живеем от години, в "мъжка" държава, в който джигити се  прикриват, дори и във вестникарски статии зад "женски" катастрофи, йоо, и е вярно, колеги, но все пак, снощи аз говорих с един мафиот, човек, който безспорно няма отношение за пример към жените, като цяло, и от своя страна пример за отношението на елита у нас към жените в частност. Аз си позволих, колеги, да му напомня, /той ми заяви, че е един вид франкофон, преди време?/ дето жените, могат да имат далеч по-значителна роля в едно общество - и тук не става въпрос за ролята и обществата, които наблюдаваме в западна Европа, "Телеграф"///, жените, могат да бъдат вдъхновение - и то не само конкретно вдъхновение за нещо си, не само вдъхновение да се надхвърлят научните, професионални и други постижения на редица жени у нас, не да се направи първият паметник на жена, участвава в историята ни в столицата София, а това - жените да носят вдъх но ве ние, вие, колеги мъже, да направите нещо хубаво. Ей така, както по времето на Франсоа 1-ви рицарите престават да се гонят  по време на дворцовите пиршества с хрътките, за парче грозно или по-добре опечено месо,  по кьошетата на замъците, защото това се е считало за признак на ловкост, смелост и добра реакция,  а и да, на политика, преди политиката да се роди///, така и сега, може да се възроди културата на взаимоотношенията у нас - култура важна и необходима, защото, вече не сме във времето на Франсоа 1-ви, нито в съответното българско време тогава, както пишеше навремето в хронологичната таблица на моя учебник по литература. Все пак, колеги, това би помогнало, за развитието ни като общество, значи, все пак, някак трябва да се влезе на следващия етап, а това става така.
А между другото, колеги, "Телеграф" е публикувал на коментарнтата си 12-та страница една малко страховита карикатура - на поредната жена, която извежда през изход "Пристигащи" на някаква аерогара, май в България// един малък сладък зелен ковид, и той детенце, и му говори - "А сега ще си хванем автобусчето и ще ти покажа България, мами...". Не зная, дали ще има жени с деца, които ще се засегнат от тази карикатура, все пак, "Телеграф", вече  не сме в началото на "извънредното положение", когато самотни жени /и мъже/ с такива "деца" или без тях, бяха причаквани по автогарите и карантинизирани, и се брояха в цифри на брифинги, някои се глобяваха, други не, а хората се страхуваха като животни от "пристигащите", защото тези хора, които се завръщаха, бяха обезличавани от неумението да се управлява кризата на собственото ни правителство.... Кой знай, кой знай.... Вирусът, "Телеграф", вече е в цяла България, десетки починаха, мнозина все още не знаят какво ще им се случи, икономиката е замряла, и не е време за лъжи и насаждане на още страхове, но, дали правителството ни ще има смелост, поне едно кутренце от  смелостта, която имаше народът ни? Репресиите не са спирали, колеги. Снощи гледах предаване на Люба Кулезич, която беше поканила красива млада жена, интелигентна, обичаща работата си, която я беше загубила /работата/заради "извънредното положение" и искаше упорито, и нелогично, да се възползва от мерките за подкрепа на хора като нея - възможност да изтегли безлихвен кредит, което й било отказано, тъй като държавата беше искала всички осигуровки да бъдат платени в бюджета от работодателите, но не и да бъде предоставен кредит на тази жена - работник. Това, колеги, е репресия, но срещу жената, която беше пуснала клип във фейсбук с възмущението си и канеше хора да отидат на протест, за да настояват за правата си /доколкото разбрах/, беше извършена и друга репресия, която адвокат в студиото нарече "сплашване" - тя е била викана в централата на ГДБОП, където неизвестен и непредставил се човек, й говорил на "ма", призовавал я да свали задължителните за носене тогава в обществени учреждения маска и ръкавици /при положение, че маската е защитавала него, не нея от вируса/. Тази жена, колеги, е севритьор по професия, вероятно добър професионалист, аз лично не зная, защо не се е уплашила - срещу нея е било подходено точно, както би било подходено на улицата, ако те нападнат някакви хора, и рекат да те бият, само че, нея не са я  били.
Чудно ли ви е, хора, и колеги, защо? И аз не зная защо. А може би в това е отговорът на въпросът, който си задавам, в цялата тази публикация.
Днес прочетох в дир. бг, в тяхната културна страничка "Импресио" статия за новата картина на Бански, озаглавена "Бански отдава почит на здравните работници с нова творба.". Колеги, в тая статия се казва, че медицинските сестри, според световните медии, били представени като супремени. Е, да, ама не, дир. Троля разгледа внимателно картинката, и има едно такова усещане, едно усещане, колеги, че Бански ни задава въпроса - кога ще пораснем? И с какво друго ще заменим супермен и суперпаяк или каквото друго има в коша до това детенце... Медицинската сестра, колеги, не е сестра, а е играчка в ръцете на дете в тази рисунка.... Между другото, той е нарисувал детето, с голяма любов, сигурно не би могло да бъде и другояче.
Поздрав, за всички колеги тролоци, и за малките троли.
ПП. Апостол Апостолов ме хвана в грешка, колеги, койято изобщо нямаше да забележа, тъй като, както съм писала в коментара си към тоя човек, имам навика да премятам букви - кога с цел и полза, кога без, но пък, досега, без да ангажирам никого///. Е, де, сега съм се ангажирала, затова искам да напиша тук, че всъщност художникът, за когото съм писала последно, се изписва като БАНКСИ, тц . Е, троля не е художник, тя само гледа, притичва и пише. Да йе жив и здрав, и той, и Апостол Апостолов. Между другото, колега Апостолов, това, че не сте ми колега, не ма засяга, защото аз съм си самостоятелен трол, и сега отивам да си работя моята работа.







Гласувай:
0



1. apostapostoloff - Колеги ли?
07.05.2020 15:45
Аз съм бивш служител на ГДКБУМКП и като такъв знам, че въпросният художник се казва БАНКСИ!
Не си, ни си ми колега, стринке!
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Дълго време се чудех защо именно и винаги в."Телеграф"
07.05.2020 18:15
коментира стринка eloiz от Карлово. Днес се сетих: защото във в.Телеграф има голямо приложение с всички телевизионни програми за седмицата.
цитирай
3. eloiz - Апостол Апостолов,
08.05.2020 13:15
да си жив и здрав, благодаря за поправката. Имам грозния навик да премятам букви, понякога и без конкретна цел, а човекът така се казва и вероятно би се обидил, ако съм го изписала погрешно. Само не зная какво е ГДКБУМКП? Би ли разяснил, защото не искам да проверявам в интернет, пусти инат////.
цитирай
4. eloiz - Питат ли ме дей зората,
08.05.2020 13:20
абе не е така. Аз го коментирам, защото този вестник купуваме, а моят баща, който купува пресата у нас откакто се помня, ме е научил да ценя вестниците и да ги чета внимателно. Просто купуваме "Телеграф"///А програмата рядко я чета. Днес в програмата например, не бяха отбелязали в специален анонс, че на 10 май, неделя, от 20, 00 ч. по БНТ 2 ще излъчат едно прекрасно оперно представление от Националната опера - "Адриана Лекуврьор", от 1988 г., с режисьор Петър Щърбанов, с участието на: Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Румен Дойков. Диригент Борис Хинчев. Ако можеше това да го прочете някак моята хазяйка баба Кала....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651280
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031