Днес е 11 май, колеги, ден, на който се честват твърде много празници - на вчерашния 10-ти май 1953 г. след църковно народен събор се възстановява Българската патриаршия, продължавайки се линията на българските патриарси - с патриарх Кирил, следван от патриарх Максим и Неофит /проверих в Уикипедия за тази дата, която се празнува у нас твърде малко, като се има предвид, че българската православна църква е институцията, обединяваща българите най-дълго - вече над 1100 години, в сравнение с всичките пет български държави, съществували за малко повече от 1300 години по нашите земи... /Този блог е свободен, колеги, и мога да броя българските ни държави така, както аз искам - първа и втора - средновековни, трета - до гражданската война, предизвикана от управлението на Отечествения фронт, четвърта - от края на гражданската война 1944-1945 до 1989 и пета - тази, в която живеем и днес, с новата ни Конституция от 1989 г./
Четох мнения, колеги, че възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. било дело не съвсем чисто - ала ето, че тя преживя държавата, в която беше издигната, и мина в днешната ни, преживя тежък разкол, все още преживява мрачното наследство на своето и на народа ни минало, но вчера тя имаше рожден ден, още един от многото - защото има рожденни дни и Българската екзархия, създадена пък по време, по което изобщо няма българска държава и проектирана с такъв заряд, между другото, колеги, а тази година също имаше годишнина и от "обособяването на българска черковна йерархия", наречена "екзархия" от Цариградската патриаршия, узаконено с ферман, издаден от Цариградското правителство на 28 февруари 1870 г.
Историята на Българската екзархия, и продължението на историята на Българската патриаршия от средновековието, както и на Охридската архиепископия, неин наследник, започва през  30-те, 40-те и 50-те години на 19-ти век, колеги, с неистовото пробуждане на жаждата за образование на българите от всички краища на страната ни - подбудено от предприемчивостта и будния ум, довели бързо до икономическо замогване и необходимост от самоопределяне. През 50-те години основаните и построени едва преди 5-10 години училища, както и тези, съществували 20 или повече години, започват да празнуват празника на братята - просветители Кирил и Методий - в обстановка, в която делото на братята все още се изучава от науката, Цариградската патриаршия е могъща институция, гръцкият език привлича умовете на най-добри представители на българската интелигенция, а се появява и униатска партия в обществото, защитаваща интересите на папството, която скоростно се опитва да изтъкне близостта си с братята Кирил и Методий и тяхното дело, което е представяно като противоположно на интересите на Цариградската патриаршия /и така отекващо в душите на българите, които са виждали изстъпленията на мнозина  от митрополитите на патриаршията/ и като дело, което ще бъде защитавано и покровителствано от папата, в уния с Римокатолическата църква. Как, колеги, са успели невежите, новозамогнали се българи от времето на бабата и бащата  на Иван Вазов в романа "Под игото" да осъзнаят кое е правилно и да опазят цели десет години, докато изведат на верен път идеята за възстановяването на Българската патриаршия и на българската държава?! Помните ли, колеги, как изглеждаше гостната стая, описана в тоя роман, с чието описание, започна всичко - как там всеки предмет имаше своето значение, донесен  от далечни места, или пък домашен - казал ли би някой, че тази стая чака нещо, че в нея ще се проведат великите събития, с които завършва романът?
Но през 60те години на 19-ти век, на фона на тежките църковни борби, за които знаем толкова малко и обобщени неща в учебниците по история, без да знаем нищо за ежбите в кореспонденциите до възрожденските вестници, например, пълни с "партизанщина", за това, как същите тези вестници публикуват и кореспонденции за празнуването на празника на двамата братя Кирил и Методий на 11 май, заедно със слова, произнесени кога от главни учители, кога от ученици пред гражданството /защото, колеги, българите в тези кореспонденции се наричат "граждани", както и "съотечественици",  макар и не в смисъла днешен забравен на тая дума - "граждани", а може би в началния му смисъл, в който има повече образование от днес///.
По това същото време, аз четох и кореспонденции в "униатския" вестник "България", издаван от Драган Цанков /днес този вестник може да се прочете, тъй като е дигитализиран в масивите на Дигиталната библиотека на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" от моя роден град Карлово, в които се описва как някога - през далечната 1859 г., тук празнували 11 май - "Св. Св. Кирил и Методий", почти като Великден - със служба, специално написана за празника от иконом поп Христо, местен свещеник, който бил подпомаган от още трима свещеници в украсената църква, как множеството се готвело за празника още от началото на месец май, защото освен служба, имало и църковно шествие из града с иконата на братята, както и освещаване на празнични хлябове в двуетажната сграда на мъжкото училище - красивата къща, колеги, в която днес се помещава Регионалния исторически музей на Карлово. Имало и девическо училище в Карлово, и двете училища са с дълга история, свързани с имената на Райно Попович, Ботьо Петков и други учители, а през 1861 г. , карловци решили да учредят свое читалище, отново на 11 май, празник, който те твърде много обикнали, въпреки някои училищни неуредици, за които се споменава в кореспонденции до в-к "България".
Тъй като по това време течали усилени борби между вестниците "България" и "Цариградски вестник", които представлявали интересите на част от групите около "българския църковен въпрос", те решили /според тяхното писмо/ да представят своето читалище във в-к "Дунавски лебед", издаван от Георги С. Раковски в Белград. В бр. 36 от 29 май 1861 г. на стр. 151/65/ е поместена кореспонденцията, от която узнаваме учредителната дата на днешното Народно читалище "Васил Левски - 1861", гр. Карлово, тук ще приложа публикацията на по-съвременен език, пренебрегвайки красивия, но труден понякога за четене правопис:
"Карлово 1861, Майя 16
Г-не уредниче Дун. Лебеда!
Умолявате се да вместите следующият текст:
Денят 11 май остава един от най-великите и паметни дни за обществото ни.
В него ден при всичкото необикновено търество църковно, което стана в слава на просветителите Български Кирила и Методия, се присъедини и друго едно радостно и свято произшествие, което сме уверени, че ще да остане паметно в сърцата на нашето потомство.
В него ден, думам, благородните и по-млади жители от града ни разпалени с ученолюбиви чувства, се събират в училището, и за по-добър успех на просвещението, решиха едногласно, да се състави едно заведение в града ни, което да носи име: Карловско училищно читалище, и което да се посвети на Българските просветители. И с ревността на ученолюбивите млади лица се отваря това общополезно заведение, което на днешний ден се ограничава само в прочитанието разни вестници /бел. моя Е. Н. - днес Градска библиотека "Д-р Иван Богоров" гр. Карлово съхранява колекция старопечатни и печатани след Освобождението  книги, дарявани на читалището в град Карлово след неговото основаване в т.нар. Тантилова колекция,  които в момента са над 1100 бр. и включват ценни издания от различни области - право, медицина, военно дело, богословие, енцикполедични издания и пр., вкл. периодични издания и др/, а след време като се поумножи капиталът му, ще да се простре и понадалеч. Радваме се като гледаме тия благородни чувства на младите, но още повече щяхме да се радваме и благодарим, ако просветителите български вдъхнеха истите ученолюбиви чуства и на по-старите, да погледват с по-отворено око на училищните нужди, и се захванат с по-горещо сърце за благоустройството му. от българскивестници приемаме само "Дунавски лебед", като чист български и народен лист, защо Цанков вестник според изуитщината му а, Екзархов според фанариотщината му не са приети в града ни даже; та затова и нема кому да пишем и ние нещичко зло добро от града си, но единствено до вас само. Но от няколко време насам владей тук в града ни някакво мрътвило и за туй не се чуваше в листовете ви нищо от Карлово, понеже до днес нищо добро и сходно с вякът не ся вършеше, но все запустение на учебните заведени и тъпание на просвещението.
Но не трбва обаче да се заключва, че това се върши от невежеството на гражданите ни, нито пък от някакво спинане от страна на честното ни правителство, не - то вскогаш ни сочи тътят към просвещението. /бел. моя Е. Н. - тук, в последното изречение, което има за цел да не скара карловци с тяхната местна власт, се вижда как се случва израстването на името "граждани" в едно общество, което няма своя държава//. - Обаче лошавият и страшен егоизъм и презрението всадени между гражданите ни спъват всяко напредование на общите ни учебни заведения. /бел. моя Е. Н! Как ми се иска, колеги, тук да поставя една отметка за това, че някои ще използат думите, употребени от карловци за карловци, като думи за днешни българи, или опазил ме Господ, за всички българи, но да, оказва се, че думите, не са точни, защото нататък в кореспонденицията  се вижда частният пример и късът от историята на града, която не познаваме/// Един на пр. ако се труди да извърши нещо добро, другий се мъчи да го събори; защо доброто да се не явява извършено от непиятелят му - Земам думата неприятел, понеже нашите граждани са неприятели помежду си, като са разделени на две силни партии, и всяка партия са подразделя на по-малки партийки. /бел. моя , Е. Н. - в по-късната история на Карлово, тази след Освобождението, партийните борби и котерии ще станат причина и за позорни, и за славни моменти от историята на града; днес Карлово няма своите партии, тъй като може би няма своите личности, които да ги правят "граждански"//// Жално ми е да се чете нашето общество с такива черни черти, но щто да ся стори; давно дадеше Бог да се оставиха поскоричко членовете на това общество от тия си убиечни мисли, и да захванат със свто единство да дяйствуват за общото добро, което ще ги похвалва само от себе си."
Тук кореспонденцията свършва, колеги, в по-късни времена, но не съвременни, читалището на град Карлово е настанено в една красива възрожденска къща - "Бухалов хан", която си има собствена дълга история, а след още десетилетия - след построяването на доминиращата сграда на Културния дом на централния площад на града, настането там, то се сраства окончателно с културни и обществен живот на град Карлово, задавайки стандарти в организацията на културни и обществени събития  за града и общината ни; през последните години със съдействието на читалищната администрация Карлово започна да свиква с ежегодните гостувания на театрални трупи и музикални представления от цялата страна, за което благодарим. В залата на читалището миналата година успях да гледам за пръв път в живота си балетно представление на живо -  балетът "Спящата красавица" - нещо, за което съм мечтала от детството ми, когато нямаше школа по балет, и бавно и упорито, с усилията на местни хореографи, бяха създадени такива, бяха закривани, докато миналата година не видях как децата от днешната карловска школа по класически балет  поднесоха букети с цветя на артистите на сцената.... Надявам се, колеги, някой ден на нашата читалищна сцена, която едвам побира оркестрантите /те нямат почти никакво пространство под сцената/, все пак да гостува и оперно представление - убедена съм, че това ще се случи, защото съм виждала как артистите от музикалните театри във Велико Търново и Бургас се справяха с недостатъците на сцената и ни показваха страхотни представления.
Днес, на 11 май, то празнува 159 години от своето основаване - заедно с всички негови членове, със самодейците - възрастни и деца, с администрацията и спомена за всички - много често останали анонимни като основателите от дописката в "Дунавски лебед" хора, работили за него през тези толкова дълги години история. Честит празник, приятели!
Честит празник и на всички библиотекари, и на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Днес, на 11 май 2020 г. нашето читалище тряваше да проведе концерт, по време на който щеше да бъде чествана и още една годишнина - навършването на 120 години организирана хорова дейност в град Карлово, започната /документирано; защото, колеги, има податки от кореспонденции във възрожденски вестници, че учителите от местните училища в Карлово и Сопот, а и в Клисура, са организирали хорови изпълнения по време на различни празници, включително и училищни, още в края на 50-те години на 19-ти век/ от един карловски учител през 1900 г., и само четири години по-късно - през 1904 г., в Карлово вече се основава музикално дружество, от друг местен учител и музикант, а може би и с участието на маестро Георги Атанасов, автор на първата българска опера,  който по това време е капелмайстор на военната музика в карловския полк и по време на краткия си престой в Карлово се влюбва и жени  се жени за местна девойка.  През годините в карловското музикално дружество  членуват голям брой местни граждани. Това дружество,  освен че участва в организирането на  вечеринки и музикални събития, като представянето на няколкото малки оперети, писани от един от основателите на дружеството - учителят по музика Никола Маринов и либретистът Асен Лозенов, архитект и паркостроител, който проектира някои от парковете в град Карлово и с. Баня, инициира и  събирането на средства за построяването на сграда и издръжката на безплатна трапезария за бедни ученици в града.
Днес разбрах, че хористите от хор "Маестро Георги Атанасов", в който участвам и аз, са добре, и че всички с нетърпение очакваме да започнем отново репетиции.
Накрая един поздрав изпращам, от мен, троля, за всички тролоци - малки и големи, и за най-малките троли. Почти забравих, колеги, че днес е ден 58 от "извънредното положение".