Еех, г-н Премиер, тук, при нас, сняг вали на парцали и покрива милостиво земята, Елоиз през прозорче гледа и въздиша, от скука и мисъл, дето много снобария се е събрала в тая дължава, и ей ти го, едно птиченце ми пошушна на ушенце, че видите ли, вий сметате, дето аз съм срамела държавата  с това, дето публично ви се присмивам и един вид, веселя народа повече от вас. Това много ме натъжи и засегна  и аз лично не сметам, че сте прав. Нещо повече - вие тия работи ги заговорихте, откак ви измислиха пиарите, дето ще ставате дядо, ех, тия пиарки, тия пиарки, г-н Премиер... Колко пъти съм ви казвала, да не им вервате... Ама като съм единствената в тая държава, дето ви уважава истински...То верно, че  има и други, дето не ме харесват, те пък ич нямат чуство за хумор, като нас с вас, и вкус немат, за маниер да не говорим!, ама тяхната работа е по-частна, пък тая нашта с вас е държавна, на най-високо ниво, и това така ме гложди, направо ме убива... 
Ха, наздраве, да ви поздравя с две песнИ, едната ми е любима, първата), па втората, е по като за вас, така, както сте се смушили тамо, пе не се срамете така...