Постинг
18.09.2015 22:59 -
По повод обявяването на независимостта на България.
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1151 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2015 00:11
Прочетен: 1151 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 19.09.2015 00:11
По повод обявявянето на независимостта на България, поздравявам българите търговци, индустриалци и предприемачи , заради решението им да не протестират срещу увеличените цени на тока за индустрията на България.
Не зная дали ще има наградени, паметта на нашия премиер, както вече веднъж подчертах, е къса, но аз ще си позволя да публикувам тук един списък с продължение, в който са включени няколко десетки имена на носители на някои от по-високите ордени на България от онези златни години между Освобождението и обявяването на независимостта на една малка балканска държава, когато за една нощ София стана столица на България, защото, според Марин Дринов, положението й било благоприятно - точно между разединените Мизия, Тракия и Македония... (честит празник, София, макар и на патерици...).
В същите славни времена лейтенантите на българската армия печелеха войни срещу генерали, и за броени часове изминаваха в марш на скок начело на войниците си по 110 км., за да се бият и да побеждават за България, а Иван Вазов написа стихотворение, куплет от което и до днес стои върху един от не толкова мащабните паметници на София.
А дамите от хайлайфа на същата тази София, по велика божия премъдрост, за една нощ смениха, с парижки финес, школуван в най-добрите училища по етикет в Европа, тежките пафти с железни корсети...
Да пием за малакофите, господа, и за паметта на онази Султана Рачо Петрова, по баща Хаджиминчович, донесла в зестра на мъжа си освен милионите, и отличното си парижко образование по етикет, която не се посвени да лобира пред Александър Стамболийски по някакъв си политически повод (де я политиката от онези времена, де... Не, не сме във война, Аттака, ама и премиерът не е същият, да не говорим за политиката... Анадънму, г-н Цветанов, ех, и вие, как се прави политика днес в България - с "някакви закачки и ултиматуми"?))
Разказват, че когато последният (ще ме прощавате, г-н Цветанов, става въпрос за Стамболийски), от своя страна, не се посвенил нито от милионите на баща й, нито от тези на мъжа й, нито от парижкия й етикет, и я попитал съвсем директно дали е спала с владетеля, тя му отвърнала, че е дошла да разговаря с премиера на държавата, а не да се изповядва - за такива работи щяла да потърси поп.
Наздраве, г-н Премиер, и г-да български индустриалци, за премиер - министрите на България от онези времена, в които тя извоюваше своята независимост!
Материалите, представени по-долу, цитирам от книгата на Мариана Първанова, "Неизвестно за известни български родове", част.2, С., 2006, стр. 445-494, с благодарност и уважение).
"Орденът "Св. Александър" се присъжда за заслуги в мирно време на цивилни лица, за държавни заслуги или в знак на лично благоволение от страна на Великия магистър на ордена - царя.
... Народен орден за гражданска заслуга се присъжда на заслужили държавни служители за продължителна работа и редица приноси. Орденът има 7 степени за мъже, най-високата от които е Великият кръст за високопоставени български и чужди държавници. Орденът има и разновидност за жени - Дамски кръст.
... Приложените 3 списъка от 1929, 1937 и 1938 г. със 168 носители на ордените "Св. Александър" и "Народен орден за гражданска заслуга" са признание за личните им заслуги за развитието на индустриалното производство на храни, на текстилни, тютюневи, химически, метални изделия, на строителни материали, а също така и за външната и вътрешна търговия, както и за минното дело.
Списък на лицата, наградени по случай 50 г. от Освобождението. 6 юни 1929 г.
Носители на Народен орден за гражданска заслуга - ІІІ степен.
1. Иван Димитров Буров.
Роден в 1873 г. в Горна Оряховица.
Починал в 1939 г в София. Жител на София.
Образование - Виенска търговска академия.
Ръководител на СД "Д. А. Буров и Сие" - Горна Оряховица.
Председател на УС на АД "Е. Мюлхаупт и Сие" (машинна фабрика) - Русе.
Председател на УС на Българско акционерно минно дружество "Бъдеще" - София.
Председател и член на УС на БАД "Гранитоид" - София
Председател на УС на "Св. Георги" (текстилна фабрика) - Трявна.
Председател на УС на АД "Труд" (керамични изделия) - Русе
Член на УС на БАД "Съединени тютюневи фабрики"
Председател на УС на АД "Адрее" (за електричество).
Председател на Първо българско АД за книжно - мукавено производство.
Председател на АД "Мир" (издател на в-к "Мир")
Член на УС на АД "Работник" (керамична фабрика) - София
Председател на АД "Бедек" (за електричество)
Член на АД "Гиран" ( мелничаство) - Горна Оряховица
Член на АД "Червен бряг" (мелничарство)
Член на АД "Нови пазар" (мелничарство)
Член на АД "Янтра" (спиртоварна фабрика) - Горна Оряховица
Основател на банка "Д. А. Буров и Сие" - Русе-София (1929)
Председател на УС на АД "Българска търговска банка" - София - Русе.
Председател на УС на Първо застрахователно дружество "България".
Член на УС на АД "Софийска банка".
Член на УС на Видинската търговска банка.
Член на УС на БАД за търговия и промишленост "Бяло море".
Председател на УС на Българско търговско акционерно дружество - Русе.
Член на ръководството на Съюза на акционерните дружества.
Носител на:
Офицерски кръст за храброст;
Орден "Св. Александър" с мечове.
2. инж. Петко Иванов Тодоров (Теодоров)
Роден в 1871 г. в Елена.
Починал в 1938 г. в София.
Жител на София.
Минен инженер, Санкт Петербург.
Управител на мини "Перник" (1895)
Председател на Административния съвет на Държавни мини "Перник" (1925 г.)
Председател на УС на минни дружества "Твърдица", "Руда" и "Мир"
Член на управителните съвети на мини "Твърдица", "Бъдеще", "Принц Борис", "Черно море"
Собственик на мини "Седмочисленици"(оловно - цинкова руда във Врачанския Балкан) и "Благовестие" (желязна руда).
Съосновател и председател на УС на АД "Софийска банка".
Кмет на София (1914-1915).
(следва)
Не зная дали ще има наградени, паметта на нашия премиер, както вече веднъж подчертах, е къса, но аз ще си позволя да публикувам тук един списък с продължение, в който са включени няколко десетки имена на носители на някои от по-високите ордени на България от онези златни години между Освобождението и обявяването на независимостта на една малка балканска държава, когато за една нощ София стана столица на България, защото, според Марин Дринов, положението й било благоприятно - точно между разединените Мизия, Тракия и Македония... (честит празник, София, макар и на патерици...).
В същите славни времена лейтенантите на българската армия печелеха войни срещу генерали, и за броени часове изминаваха в марш на скок начело на войниците си по 110 км., за да се бият и да побеждават за България, а Иван Вазов написа стихотворение, куплет от което и до днес стои върху един от не толкова мащабните паметници на София.
А дамите от хайлайфа на същата тази София, по велика божия премъдрост, за една нощ смениха, с парижки финес, школуван в най-добрите училища по етикет в Европа, тежките пафти с железни корсети...
Да пием за малакофите, господа, и за паметта на онази Султана Рачо Петрова, по баща Хаджиминчович, донесла в зестра на мъжа си освен милионите, и отличното си парижко образование по етикет, която не се посвени да лобира пред Александър Стамболийски по някакъв си политически повод (де я политиката от онези времена, де... Не, не сме във война, Аттака, ама и премиерът не е същият, да не говорим за политиката... Анадънму, г-н Цветанов, ех, и вие, как се прави политика днес в България - с "някакви закачки и ултиматуми"?))
Разказват, че когато последният (ще ме прощавате, г-н Цветанов, става въпрос за Стамболийски), от своя страна, не се посвенил нито от милионите на баща й, нито от тези на мъжа й, нито от парижкия й етикет, и я попитал съвсем директно дали е спала с владетеля, тя му отвърнала, че е дошла да разговаря с премиера на държавата, а не да се изповядва - за такива работи щяла да потърси поп.
Наздраве, г-н Премиер, и г-да български индустриалци, за премиер - министрите на България от онези времена, в които тя извоюваше своята независимост!
Материалите, представени по-долу, цитирам от книгата на Мариана Първанова, "Неизвестно за известни български родове", част.2, С., 2006, стр. 445-494, с благодарност и уважение).
"Орденът "Св. Александър" се присъжда за заслуги в мирно време на цивилни лица, за държавни заслуги или в знак на лично благоволение от страна на Великия магистър на ордена - царя.
... Народен орден за гражданска заслуга се присъжда на заслужили държавни служители за продължителна работа и редица приноси. Орденът има 7 степени за мъже, най-високата от които е Великият кръст за високопоставени български и чужди държавници. Орденът има и разновидност за жени - Дамски кръст.
... Приложените 3 списъка от 1929, 1937 и 1938 г. със 168 носители на ордените "Св. Александър" и "Народен орден за гражданска заслуга" са признание за личните им заслуги за развитието на индустриалното производство на храни, на текстилни, тютюневи, химически, метални изделия, на строителни материали, а също така и за външната и вътрешна търговия, както и за минното дело.
Списък на лицата, наградени по случай 50 г. от Освобождението. 6 юни 1929 г.
Носители на Народен орден за гражданска заслуга - ІІІ степен.
1. Иван Димитров Буров.
Роден в 1873 г. в Горна Оряховица.
Починал в 1939 г в София. Жител на София.
Образование - Виенска търговска академия.
Ръководител на СД "Д. А. Буров и Сие" - Горна Оряховица.
Председател на УС на АД "Е. Мюлхаупт и Сие" (машинна фабрика) - Русе.
Председател на УС на Българско акционерно минно дружество "Бъдеще" - София.
Председател и член на УС на БАД "Гранитоид" - София
Председател на УС на "Св. Георги" (текстилна фабрика) - Трявна.
Председател на УС на АД "Труд" (керамични изделия) - Русе
Член на УС на БАД "Съединени тютюневи фабрики"
Председател на УС на АД "Адрее" (за електричество).
Председател на Първо българско АД за книжно - мукавено производство.
Председател на АД "Мир" (издател на в-к "Мир")
Член на УС на АД "Работник" (керамична фабрика) - София
Председател на АД "Бедек" (за електричество)
Член на АД "Гиран" ( мелничаство) - Горна Оряховица
Член на АД "Червен бряг" (мелничарство)
Член на АД "Нови пазар" (мелничарство)
Член на АД "Янтра" (спиртоварна фабрика) - Горна Оряховица
Основател на банка "Д. А. Буров и Сие" - Русе-София (1929)
Председател на УС на АД "Българска търговска банка" - София - Русе.
Председател на УС на Първо застрахователно дружество "България".
Член на УС на АД "Софийска банка".
Член на УС на Видинската търговска банка.
Член на УС на БАД за търговия и промишленост "Бяло море".
Председател на УС на Българско търговско акционерно дружество - Русе.
Член на ръководството на Съюза на акционерните дружества.
Носител на:
Офицерски кръст за храброст;
Орден "Св. Александър" с мечове.
2. инж. Петко Иванов Тодоров (Теодоров)
Роден в 1871 г. в Елена.
Починал в 1938 г. в София.
Жител на София.
Минен инженер, Санкт Петербург.
Управител на мини "Перник" (1895)
Председател на Административния съвет на Държавни мини "Перник" (1925 г.)
Председател на УС на минни дружества "Твърдица", "Руда" и "Мир"
Член на управителните съвети на мини "Твърдица", "Бъдеще", "Принц Борис", "Черно море"
Собственик на мини "Седмочисленици"(оловно - цинкова руда във Врачанския Балкан) и "Благовестие" (желязна руда).
Съосновател и председател на УС на АД "Софийска банка".
Кмет на София (1914-1915).
(следва)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене