2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
******************************************
„Доверявай се на Бога повече, отколкото на майка си, изповядвай пред Него всичко – Той няма да те издаде, всички Негови заповеди веднага приеми като добри – няма да те излъже. Но колкото се доверяваш на Бога, бъди толкова предпазлив към неприятеля; към плътта, света и демона. Всичко това прекрасно го е изразил дивният Божи светец Ефрем Сирин, казвайки: „В приемането на Божиите заповеди имай простосърдечие, а в отблъскването на противниковите козни – мъдрост /гълъб и змия/.
Беседа за зрението на очите и зрението на Духа
„По вид се оказа като човек.“ /Филип. 2;7/.
Това се казва от апостол Павел, онзи същият, който казал за Господа, че „Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар /Колос. 1;15/, понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството /Колос. 2;9/. Т.е. Такъв е Господ по същество и по вътрешното Си битие, но по външен вид изглеждал /бил/ като човек. Хората, чието сърце е окаменяло и чиито ум е помрачен, разпознават нещата около себе си само с очи. Такива хора и днес, гледайки с очи, виждат Иисуса само като човек и не им се удава да видят нещо повече в Него, освен онова, което виждат с очите си. Плътските хора, като виждат Иисуса, виждат плътта, ала не виждат в тази плът нито Бога, нито Човека /Съвършения и Безгрешния/. И днес, който съди само чрез онова, което вижда, отрича в Иисуса всичко онова, което не може да се види и в другите хора. Никой не може да каже истината за Господа, ако Го гледа само с очи. Онова, което очите могат да видят, е само една скромна завеса, зад която се крият вечните тайни на Небето и най-големите тайни на времето и на земята. Но за да се види онова, което се крие в Него зад плътската завеса, затова трябва да имате духовно зрение, т.е. - Духа Божий в своето сърце – Духа, Който открехва завесата и разкрива тайните.
Господи, най-сладка Тайно, удостой и нас с посещението на Твоя Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.“
автор : еп. Николай Велимирович
Животът и трудовете на св. Николай Велимирович Сръбски
Св. Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и иерарх на Православната Църква, с право наричан "нов Златоуст."
Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Сърбия. Първоначалното си образование получава в известния манастир Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург - в Берн защитава докторат по богословие, а в Женева - философия. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и оттам насетне посвещава всичките си необикновени заложби и богати познания на служба Богу, на Православната Църква и на своя народ.
Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. той се включва като доброволец, неуморно помага на пострадалите и проповядва. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и САЩ. С връщането му в Сърбия през 1919 г. е ръкоположен за Жички епископ. На следващата година за кратко е преместен в Охридската архиепископия: по настояване на народа и на Архиерейския събор през 1936 г. отново е върнат в Жича.
След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е първоначално интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което заедно със сръбския патриарх Гавриил е изпратен в лагера на смъртта "Дахау". Господ съхранил праведниците: на 8 май 1945 г. те били освободени от съюзническата 36-та американска дивизия. През тези години еп. Николай написал незабравимите си "Индийски писма", а в Дахау - едно от най-известните си произведения - книгата "През прозореца на затвора", в която призовава православните да осмислят своите грехове и да се покаят.
След освобождението си еп. Николай не се връща в комунистическа Югославия. Той продължава мисионерската си дейност в Европа и САЩ, пише много и неуморно се труди за духовния подем на поверените му епархии, като преподава същевременно в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания.
Владика Николай завършва земните си дни в руския манастир "Св. Тихон Задонски" в щата Пенсилвания. На 18 март 1956 година той кротко се преселил при Господа по време на килийна молитва. Тялото му било погребано в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил.
Въпреки желанието на владика Николай да бъде погребан на родна земя, в продължение на десетилетия това е било немислимо: в Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричали предател, "сътрудник на окупантите" и "враг на народа", а безценните му трудове били забранени за публикуване.
Едва през 1991 г. Сърбия се сдобила с великата светиня - мощите на владика Николай Велимирович. Днес те почиват в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Св. Николай е покровител на новосъградения "Манастир Соко" в Сокоград, Сърбия - благодатно място за поклонници, които желаят да почувстват духа на прославилия се и неговата молитвена помощ.
При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя много богословски съчинения и трудове. Сред тях са "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог" (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец".
От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада - писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес.
През 1987 г. епископ Николай (Велимирович) е прославен от Сръбската Православна църква. Наистина, верни са думите на преподобния Иустин Челийски (Попович) за него: "Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски!
По молитвите на св. Николай, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас.
Амин!
2. ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ЗА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ
3. КОГАТО ДУШАТА ВИ ИСКА МИР И ПОКОЙ
4. ЗА БОЛКАТА
5. В МИГОВЕ НА БОЛКА
6. ЗА ИСТИНАТА И НОВАТА ЕПОХА
7. ЗАЩО ВИНАГИ СМЕ НЕДОВОЛНИ ?
8. НЕПРЕХОДНА МЪДРОСТ
9. НЕЗАВЪРШЕНА МИСИЯ НА ЗЕМЯТА
10. 10 СПОДЕЛЕНИ ПРАВИЛА В ЖИВОТА
11. ЕДНО МЪДРО ЧЕТИВО
12. ИЛЮЗИЯ ИЛИ СЪН
13. ЕДНО РАНЕНО СЪРЦЕ
14. ЗА КРЪСТНИЯ ЗНАК, КАК ДА ГО ПОЛАГАМЕ.
15. ЗА ВЯРАТА,БЛАГОЧЕСТИЕТО , БОГ И ЗА НАС.
16. УМЕЕМ ЛИ ДА ПОМАГАМЕ??
17. ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И ТЯХНОТО РЕШАВАНЕ
18. НАДЕЖДА ЗА СРЕЩА ...... НЯКЪДЕ ТАМ.......
19. КАК ДА ПОЛУЧИМ ДУШЕВЕН МИР
20. НЯМА КЛЕТКА 3А ДУША !
21. НЕЩО ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ВЕРНОСТТА.
22. ИЗБРАНИ МИСЛИ НА НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
23. ТАЙНИТЕ, КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС.....
24. СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ДА ОБИЧАМЕ ТАКА ?
25. ЗНЕМ ЛИ ДА ОБИЧАМЕ ?
26. ЗА НЕСПОДЕЛЕНАТА ОБИЧ И ПОЕЗИЯТА
27. ВСИЧКО Е ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ