Постинг
12.03.2018 09:48 -
За Бусманци
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 3627 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2018 09:51
Прочетен: 3627 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 12.03.2018 09:51
Едва преди няколко дни осъзнах важността на моята работа като читалищен секретар в село Бусманци. На 7 март организирахме третата ни изложба с художествени произведения от години насам, изложбата представяше графики на младата самоука художничка от Бусманци Станимира Георгиева. Мира беше поканила на откриването своите баба и дядо, с които аз само преди седмици бях разговаряла по много интересна тема - за това как прадядодото на нейната баба, Пенка Георгиева, дядо Тоне, се е срещал някога с Васил Левски в неизвестно лето преди Освобождението, което само по себе си беше невероятен, много смел и много логичен възможен факт за Бусманци, което, както не се уморявам да твърдя тук, се намира едва на 8 км. от центъра на гр. София.
Докато се готвехме за изложбата, на няколко пъти поканих баба Пенка да влезе в канцеларията на топло, но тя все ми отказваше и стоеше до прозорците на фоайето на втория етаж, докато най-накрая Мира не ми каза, че баба й би желала да погледа още малко онова, което се разкривало пред очите й отвисоко). Колеги, аз съм гледала много пъти от прозорците на втория етаж на читалището центъра на Бусманци, в продължение на тази година и половина, в която имах късмета да работя тук. А толкова пъти писах, за тази година и половина, в отчети, в писма до дарители (за които приятелите ми така се смяха, защо съм писала обширни писма с описание на дейността и план - програми, когато едрият бизнес у нас искал да му напиша на един лист, че искам пари, никой нямал време да ми чете на мен програмите и отчетите за дейността; и наистина излезе така, лев не получихме от тия грамадни писма; приемам го като свой провал))). Толкова пъти съм споменавала, че сградата е строена през 1967 г., с лични усилия на бусманчани, които са работили тук доброволно, шили са пердета дори, дарявали са носии, дрехи, имаме си дарена и военна униформа на пилот, специално за представленията на самодейния театър, който някой ден, може би ще се въстанови)))(защото въпреки всички превратности, дейността на читалището ни никога не е преставала, тук винаги са се събирали бусманцани и хора от "Дружба", които са искали да ги има концертите на читалището, живите фолклорни обичаи като лазаруването - още има деца, които сами се организират и "лазаруват" на Лазаровден на групи из селото, има я библиотеката, имаме вече и школа по рисуване, и литературен клуб, и клуб по краезнаниение). В началото гледах с почуда и възхищение през прозорците на втория етаж и аз, новата секретарка, постепенно започнах да гледам с "професионален поглед" - за познати, за самодейци от съставите на читалището и техните ръководители, гледах с голяма радост панаирът, който дойде през м. август миналата година в Бусманци, после, през есента, стояхме доста далеч от прозорците, докато ги къртеха и слагаха новата дограма, а после изнасях стъклата в чували, заедно с колежките, до камиона за отпадъци. Гледах преди седмица през прозорците публиката, която пристигаше на концерта ни за 3-ти март. Как така се случи, не зная, но като че ли повече време все пак съм гледала през прозорците на канцеларията, изпълняваща и длъжността на библиотека, има там едно хубаво голямо дърво, дива череша, което птиците много харесват))). И настъпи един момент, в който баба Пенка дойде на нашата изложба, открита преди дни и погледа за малко през прозорците на втория етаж на читалищния дом, за да ми напомни, какво съм забравила.
Е, да, но бусманчани не са като мен, не забравят. )
Поздрав за София).
Докато се готвехме за изложбата, на няколко пъти поканих баба Пенка да влезе в канцеларията на топло, но тя все ми отказваше и стоеше до прозорците на фоайето на втория етаж, докато най-накрая Мира не ми каза, че баба й би желала да погледа още малко онова, което се разкривало пред очите й отвисоко). Колеги, аз съм гледала много пъти от прозорците на втория етаж на читалището центъра на Бусманци, в продължение на тази година и половина, в която имах късмета да работя тук. А толкова пъти писах, за тази година и половина, в отчети, в писма до дарители (за които приятелите ми така се смяха, защо съм писала обширни писма с описание на дейността и план - програми, когато едрият бизнес у нас искал да му напиша на един лист, че искам пари, никой нямал време да ми чете на мен програмите и отчетите за дейността; и наистина излезе така, лев не получихме от тия грамадни писма; приемам го като свой провал))). Толкова пъти съм споменавала, че сградата е строена през 1967 г., с лични усилия на бусманчани, които са работили тук доброволно, шили са пердета дори, дарявали са носии, дрехи, имаме си дарена и военна униформа на пилот, специално за представленията на самодейния театър, който някой ден, може би ще се въстанови)))(защото въпреки всички превратности, дейността на читалището ни никога не е преставала, тук винаги са се събирали бусманцани и хора от "Дружба", които са искали да ги има концертите на читалището, живите фолклорни обичаи като лазаруването - още има деца, които сами се организират и "лазаруват" на Лазаровден на групи из селото, има я библиотеката, имаме вече и школа по рисуване, и литературен клуб, и клуб по краезнаниение). В началото гледах с почуда и възхищение през прозорците на втория етаж и аз, новата секретарка, постепенно започнах да гледам с "професионален поглед" - за познати, за самодейци от съставите на читалището и техните ръководители, гледах с голяма радост панаирът, който дойде през м. август миналата година в Бусманци, после, през есента, стояхме доста далеч от прозорците, докато ги къртеха и слагаха новата дограма, а после изнасях стъклата в чували, заедно с колежките, до камиона за отпадъци. Гледах преди седмица през прозорците публиката, която пристигаше на концерта ни за 3-ти март. Как така се случи, не зная, но като че ли повече време все пак съм гледала през прозорците на канцеларията, изпълняваща и длъжността на библиотека, има там едно хубаво голямо дърво, дива череша, което птиците много харесват))). И настъпи един момент, в който баба Пенка дойде на нашата изложба, открита преди дни и погледа за малко през прозорците на втория етаж на читалищния дом, за да ми напомни, какво съм забравила.
Е, да, но бусманчани не са като мен, не забравят. )
Поздрав за София).
бурен културен живот! Бравос!
цитирайвсякакъв живот кипи, да ти кажа). Имаме голям площад, и всеки момент чакам, като стане малко по-топло времето, днес например беше 16 градуса, но трябва да качи още поне два, да започнат да дрифтят по него местните бекове, които тук наричат "кияци", а ние помежду си им казваме "лукови глави"))).
цитирайАз много обичам да го практикувам, но още не съм го правил в Бусманци, така че... Ако проявиш интерес, свиркай! И в прекия, и в преносния смисъл.
цитирайнима вие не разделяте, като понятия, обществения живот от частния?! Какви са тези намеци, какви са тези свирканици?! Домат случайно да искате?!)). Сега, сериозно. Втори подобен пост - и го трия. Този ще го оставя, може би защото трябва да го считам като комплимент, де да зная и аз; то у нас, май трябва да се счита за такъв, хихи, ето, и аз сега не разделям, обществено от лично, видите ли))).
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене