Постинг
25.01.2017 10:00 -
"Малката кибритопродавачка" - приказка за достойнството на бедния
Една книжка ми припомни изучаваното в пети клас - Андерсенови приказки. Задължителна за изучаване беше приказката за малката кибритопродавачка - защото ясно изобличаваше "капитализма", който не цени децата, кара ги да живеят в бедност, отнема родителите им, кара живите им родители да ги бият, и ги изпраща на улицата да продават кибрит, в най-добрия случай. На улицата на такива деца, които не могат да продават кибрит, защото са много малки или нямат необходимите умения, им крадат обувките и дрешките и често ги оставят да умрат от студ и страх. Бяхме деца и искрено съчуствахме на малката кибритопродавачка, плачехме за нея, както са плакали поколения деца и възрастни (така пише и в анотацията на гърба на книгата на Андерсен - "вече сто години читателите от цял свят не престават да ги харесват (историите на писателя, бел. моя)". Днес отново прочетох приказката, но я прочетох като пораснала.
Ханс Кристиян Андерсен е бил дълбоко религиозен човек. Той завършва своята приказка така: "Искала е да се стопли, разправяха хората (между редовете - и отминаваха, бел моя). Обаче никой от тях не можеше да знае каква красота бе зърнало момиченцето и в какъв блясък се бяха възнесли с баба му към радостите на новата година". Какво вижда в агонията си малката кибритопродавачка? Прекрасен свят, който не е нейният, но за миг, тя е негова собственица - "чугунена печка с капак и крака от месинг" - такива печки имат по времето, когато живее това момиченце, само най-заможните и хората, които могат да си позволят най-доброто; "стая, насред стаята - маса, застлана с искрящобяла покривка, а върху масата във фин порцелан димеше печена гъска с пълнеж от ябълки и сливи" - тя дори не е чувала за вкуса на тази гъска, но е виждала, за да си я представи... Някой без обувки може да си представя гъска, пълнена с ябълки и сливи). Бедната малка кибритопродавачка дори не знае как се яде тази гъска, и ето я, птицата изведнъж оживява и се втурва към нея...(Мен лично този момент малко ме плаши)). И в последните мигове, детето умира от студ, представяйки си баба си - чудно красива, каквато, както намеква Андерсен, никога не е била, но пред смъртта всички са равни, а най-големи добродетели имат онези, които са били обичани.
За мен тази приказка е приказка за достойнството на бедния, което за Х.К. Андерсен, е извън представите на света за достойнство. Иначе приказката става безсмислена?
Ханс Кристиян Андерсен е бил дълбоко религиозен човек. Той завършва своята приказка така: "Искала е да се стопли, разправяха хората (между редовете - и отминаваха, бел моя). Обаче никой от тях не можеше да знае каква красота бе зърнало момиченцето и в какъв блясък се бяха възнесли с баба му към радостите на новата година". Какво вижда в агонията си малката кибритопродавачка? Прекрасен свят, който не е нейният, но за миг, тя е негова собственица - "чугунена печка с капак и крака от месинг" - такива печки имат по времето, когато живее това момиченце, само най-заможните и хората, които могат да си позволят най-доброто; "стая, насред стаята - маса, застлана с искрящобяла покривка, а върху масата във фин порцелан димеше печена гъска с пълнеж от ябълки и сливи" - тя дори не е чувала за вкуса на тази гъска, но е виждала, за да си я представи... Някой без обувки може да си представя гъска, пълнена с ябълки и сливи). Бедната малка кибритопродавачка дори не знае как се яде тази гъска, и ето я, птицата изведнъж оживява и се втурва към нея...(Мен лично този момент малко ме плаши)). И в последните мигове, детето умира от студ, представяйки си баба си - чудно красива, каквато, както намеква Андерсен, никога не е била, но пред смъртта всички са равни, а най-големи добродетели имат онези, които са били обичани.
За мен тази приказка е приказка за достойнството на бедния, което за Х.К. Андерсен, е извън представите на света за достойнство. Иначе приказката става безсмислена?
Рожби на идиотизма
Един въпрос към безродните русороби, бу...
Разсъждения върху статията "Малките...
Един въпрос към безродните русороби, бу...
Разсъждения върху статията "Малките...
Аз лично,
не откривам нищо достойно в позицията на lightsaber123.
цитирайне откривам нищо достойно в позицията на lightsaber123.
гейтьо, щом 300евра та оправят..
какво ли лаЙно щеще да бъдеш
с 3 000
?!!
цитирайкакво ли лаЙно щеще да бъдеш
с 3 000
?!!
но от уважение към eloiz, ще коментирам: всеки човек има достойнство. Дори най- мъничките дечица. И бедните, и богатите - също.
Ханс Крисиян Андерсен е роден със златно перо в ръката си. Няма човек, който да не харесва приказките му. А аз дори си поплаквам, защото са изключително образни и достоверни.
Лека нощ!
Литатру
цитирайХанс Крисиян Андерсен е роден със златно перо в ръката си. Няма човек, който да не харесва приказките му. А аз дори си поплаквам, защото са изключително образни и достоверни.
Лека нощ!
Литатру
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене