На нищо не мирише тази вечер в Карлово. И е много тихичко. От Иганово сигурно се вижда по-добре, щом някой се е е решил да евакуира, оттук само мирише на дим. (Отдавна в нашия град  не е мирисало на истиски дим,  малцината карловци се отопляват с печки на дърва, в които заради мизерията горят пластмасови бутилки, гумени галоши и всякакви боклуци, и обикновено мирише на сметище, даже започна да се образува смог, надявах се през пролетта да се разнесе...). 
Евала, да им е.... майката, тоя път май го свършиха както трябва, щом няма загинали хора. Хубаво подбран ден - компенсаторен, ще работят хората, но, може би, не до вечерта... Въпреки, че пак има норми, една съседка си говореше за това как всички имат норми, всички бързат да изпълняват, защото собственикът иначе не дава, каквото трябва да даде... 
Дишам хубавия димен въздух, чета още веднъж, че няма жертви, и продължавам нататък. 
Ние,  жителите на карловска община, имаме дългогодишна  традиция в понасянето на взривове. Тук е гърмяло, гърми и ще гърми. Онзи ден Господ прати метеорит. Кметът Личев, който днес предположи, че нямало жертви, завчера каза, че метеоритът бил колкото пералня. 
А преди тридесет годиини, когато майка ми била учителка в детска градина в Карлово, пак гърмяло. Тогава имало жертви, обаче не се знаело колко и кой точно (това го знаели само близките, нали и сега така се казва - рекламации - на гробищата). Та тогава моята  майка ми извеждала децата и тичала с тях към изхода на града, а хора спирали с колите си (тогава колите не били толкова много) и качвали разни непознати деца вътре, на купчини,  за да бягат към Калофер. Хората тичали по улиците към Калофер. Майка ми завела децата у дома си и там изчакали да чуят какво ще го бъде. После дядо ми, Бог да го прости, ги развеждал с мотора по домовете им. 
И преди двадесетина години, може и повече, пак гърмя, нещо, за което на нас, малките, ни казаха, че било Кинтекс. Гръмна, ама не се чу. Както сега. 
Обаче много добре помня, когато гръмна поделението. Днес - 61 Стрямска механизирана бригада, с гордост казано - най-голямата и единствена останала в тая част на България. Та като гръмна поделението, само им падна оградата, и изпотрошиха стъклата на прозорците на хората, дето живееха до поделението, та после военните обикаляха с един камион да слагат стъкла, карловци си умряха да ги подиграват... 
Димът вече почти не се усеща, свиква се, такава хубава пролетна вечер е... 

Дойдоха хеликоптерите. После ще дойдат медиите, още не са разбрали добре, днес е събота. Да, започва се... 

между другото в Иганово гореше и от другата страна на пътя - стърнище или.. фронт 200 метра сравнително слабо. минахме - нищо особенно и взривовете не бяха силни , говорим за килограми не за стотици килограми. наясно съм с това.
А едната пожарна така се забърка, че мина почти през пожара, другите две бяха по-далеч от запад.