Минавам аз пред телевизора, на път  за кухнята (майка ми прави отлични гевреци) и се заглеждам - едно слънчице, едни балончета, дечица, и ячкият репортер на Алфа Тв приклещил във Варна на гюме френския посланик, пита го за гнилите ябълки в съдебната ни система... 
Докато гледах как негово превъзходителство дьо Кабан се опитва да се отърси от налетелите го, без да си оцапа хубавата вратовръзка, ми стана жал, дето се вика, за дългогодишните традиции в българо - френските дипломатически отношения. Бедни ми, бедни дьо Кабан, за какво Ви пратиха тука, като нямате ни чуство за хумор, ни здрави нерви?! Аз лично съм на мнение, че г-н Сидеров наистина не биваше да получава толкова строго наказание от съдебната система  - в крайна сметка онази дама в самолета си беше жива и здрава, нищичко й нямаше,той,  г-н Сидеров само си говори големи думи,  не стават истина, дори да ги повтори; понякога демостративно налита на бой, ама само за пред камерите, той е джентълмен и кавалер, мек и нежен, както се пееше в песента, ние си го знаем... 
Ех, г-н дьо Кабан, докато Ви гледах, си мислех - де го онзи ваш предшественик от онези славни времена, когато Франция беше империя, да се изстъпи пред  въпросните камери, да засуче мустака, пък да почне да се изказва за цената на ланшните ябълки... Жална им майка, какъв смях щеше да падне, а вие какво - за едната вратовръзка... 
В България всичко трябва да се изкарва на смях, г-н дьо Кабан. Иначе става тъжно. Щото дечицата бяха много хубави.