Признавам си, нямах щастието да проследя на живо тая велика музикална битка, оставила такива ярки следи в културния ни живот от вчера насам. Оказа се, че нищо не съм изпуснала. Красимир Аврамов, който спечели финалите на българската "Евровизия", наричан още  "Човекът - глас" беше лансиран в медийното пространство от поне месец, да не говорим за песента му, която телевизия "Планета" излъчваше доста често  напоследък.  
   Не искам  да коментирам подозренията за купуване на зрителския вот, защото винаги, когато в България се говори за купуване на някъкъв вот никой не би трябвало да се съзмнява, че той е купен. 
   Не коментирам и ужасяващото озвучаване на конкурса, нито пък качеството на музикалния продукт, представен неумело или не толкова от участниците. Толкова могат хората - и музикантите, и БНТ, толкова правят. 
  Онова, което ми направи най-голямо впечатление, докато слушах записите в интернет на творбата на г-н Аврамов беше неговото неистово, ужасяващо, разцепващо съзнанието виене... Някои от коментиращите го тълкуваха като виене на изнасилена котка, други като на одрана котка, трети използваха още по-картинни описания, засягащи несправедливо гей-общността в България и пр. 
   Когато обсъдих този невероятен феномен с майка ми, която по неволя беше следила шоуто вечерта /не могла да заспи след филма/ тя се изказа в смисъл, че е била абсолютно убедена, че точно този изпълнител ще се класира. Тя подчерта, че този господин бил много по-интересен от всички останали изпълнители, тъй като виел да, но виел толкова интересно, като извънземно, а в "Евровизия" именно това се котирало - да се подмяташ по сцената и "да правиш шоу". 
  Оставям без коментар думите на уважаемия Аврамов в края на концерта за "Евровизия", в които той призова правителството да подкрепи творбата му, защото само това й липсва на тази песен...