Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2008 14:47 - Мистични течения в исляма
Автор: eloiz Категория: Технологии   
Прочетен: 2820 Коментари: 0 Гласове:
0



1. Ислямският мистицизъм

       Общоприетото схващане, че според  религиозните си разбирания  мюсюлманите се делят на  две враждуващи помежду си направления -  сунити и шиити не е съвсем точно. Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите. Изследователите предполагат, че възникването и развитието на суфизма и на останалите мистични ислямски религиозни схващания се дължи на досега на мюсюлманския свят с християнските, юдейските  и персийските религиозни системи – процес, осъществил се още в зората на развитие на тази религия. Неслучайно първите мистични секти се зараждат и преживяват своя разцвет  през ІХ – Х в.на територията на Ирак и Мала Азия, разпространяват се бързо в целия мюсюлмански свят и стават част от културното наследство на исляма.

   Мистиците – мюсюлмани оформят общности или братства, членовете на които се отдават на аскетичен живот и практики, които целят да им осигурят съвършенство – тоест духовно и телесно пречистване, което да доведе вярващия до достигане на Бога.

    Тези братства са наричани ордени, а онези от духовните им водачи, които достигнат земното съвършенство оставят името си на ордена след смъртта си. Що се отнася до необичайната за исляма монашеска практика, братствата на мистиците приемат за свой първообраз сподвижниците на Мохамед, които го следват, когато той напуска Мека и се заселва в Медина.

 2. Суфизъм

  Най-често дервишките ордени се свързват със суфисткото учение, което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят. Името на това религиозно течение идва от арабската дума “сафа” – “чисти” и подсказва основната идея на учението – достигане на пълно духовно прочистване, за да може да бъде постигнато съвършенството, чрез което суфистите постигат Бога.

    Един от най-изявените суфистки философи шейх Ахмед Зарук (“Принципите на суфизма”) дава следното определение за учението: “ (това) е наука, чиято цел е да се поправи сърцето и да се отдаде изцяло на Бог”.

     Сред най-значителните суфистки мислители бил иранският поет Джалал – ал- дин Руми, живял през ХІІІв. В произведението си, наречено “Маснав” (“Духовни стихове”), което той посветил на мистичния си любим Шамседин от Тебриз Руми изразява във великолепни любовни двустишия търсенето на Бога и вечното желание на човешката душа за сливане със съвършенството.

   Тленните останки на Руми и днес се пазят манастира – мавзолей Мевлана  в малоазийският град Коня, там се съхраняват и някои от ръкописите му. Всяко година през декември, в деня на смъртта на  Руми  последователите му се събират край гробницата  в Коня и отбелязват като “сватбена нощ” неговото напускане на света и съединяването му с Аллах.

     По време на своите религиозни церемонии те изпълняват специфични религиозни музика и танци. Заради ефектните им изпълнения са ги нарекли “пеещи дервиши” и днес, въпреки все още съществуващата забрана на ордена, която датира от 1925г. те са един от културните символи на Турция пред света.

     Ритуалната молитва, която изпълняват в церемониите си представлява повтаряне на едно или на сбор от всички най-красиви имена на Бога в религиозна формула – стих, или рецитиране на любовна поезия, изразяваща желанието на душата да се съедини със своя съвършен божествен любим. Членовете на ордена използват броеници с 33 или 99 зърна, които да отброяват тактовете на стиховете. От средата на ІХв. Последователите на суфисткото учение използват в религиозните си практики музика и танц.

    Музикалният съпровод на молитвата всъщност представлява извличане на ритъм от ударен инструмент, който да отмерва тактовете на молитвата и на танца.

    Танцът на дервишите от ордена се нарича сема и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя ментор(ръководител на школата или учител) и започват да се въртят постепенно около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене. Този танц символизира вечния кръговрат на живота, тъй като дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като лявата ръка сочи нагоре, а дясната – надолу, тоест с лявата символично приемат Божието послание, а с дясната го разпространяват сред хората. Изпълнителите на танца са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца и дервишите остават облечени в широки бели роби, т.нар.  тенуре. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца символизират  надгробни камъни. Цялостното послание на танцовата  церемония  е свързано с прераждането на душата  и тялото, с достигането  на състояние на транс и екстаз,  на свързване с невидимите сили, които управляват земята  и небето.

    3. Мистични ислямски секти на Балканите и в България.

    През първите векове на османското нашествие на Балканите основна роля в разпространение на исляма имали именно суфитските братства. Техните членове твърде много наподобявали така уважаваните от християните и смятани за свети отшелници, освен това проповядвали за непреодолимата греховност и за уповаването в Бога, който помагал на онези, които успеели да отхвърлят суетите на света... Това правело огромно впечатление на местното население, което вече било подготвено за подобен тип проповеди от различните християнски мистични секти – тези на богомилите, павликяните, патарените  и др, които имали огромно влияние на Балканите до османското нашествие на полуострова.

   През ХVІ в. османските султани изселват на територията на Добруджа компактни маси мюсюлманско население, участвало в бунтове срещу официалната власт – шиити, които местните наричат казълбаши. Шиитските религиозни традиции включват почитането на наследниците на пророка Мохамед – зет му Али и неговите синове, 12-те имами, последният от които според тях е предопределен да бъде Месията в Съдния ден. Тези техни схващания се смесват с местни християнски и езически представи. Показателно е, че религиозните събирания на казълбашите са съпроводени от ритуални танци – сема. Членовете на тази общност изпитват религиозно благоговение пред имамите – техни водачи и учители – и след смъртта им ги погребват в специални гробници – текета. Част от почитта към погребания в такава гробница свят човек било и паленето на свещ в негова памет в гробницата. 

    Казълбашите празнували персийската Нова Година, Гергьовден(под името Хедерлез – което навява сравнения с албанското наименование на празника – знае се, че османската империя преселва компактни маси население и на териториите на Албания и Босна, в които има и цели села, приели доброволно или не съвсем исляма през средновековието; именно в Албания и Босна сектите на мистиците – мюсюлмани получават широко разпространение)

    За разлика от останалите мюсюлмани казълбашите употребявали алкохол при религиозните си церемонии.

    Алианите – друга секта, близка до мюсюлманските мистични традиции обединявала хора, които вярвали в собствени светци и разпространявали легенди за чудотворната помощ, която еди кой си Баба, или светец, духовен учител  (думата се превежда буквално  като “врата” от арабски) им е оказал в труден момент.

    Според учените най-старите текета(гробници) на територията на България принадлежат на братството на хуруфитите – мистична секта, основана от поета Фазуллах Найми Астрабади. Хуруфитите смятали, че буквите са тайната, есенцията на живота,а книгите, написани с тях  били образ на Бога.

     Частица от наследството на мистичния ислям днес се крие в широко разпространените анекдоти – легенди за Настрадин Ходжа.

  

      Еничарите – личната гвардия на султана по същество също може би е  представлявала затворено общество от мюсюлмани – мистици, което би обяснило тяхната изключителна привързаност към султана, явяващ се техен шейх  и господар, както и останалите факти за еничарския корпус, сочещи принудителното безбрачие и аскетичният войнски живот на този елитен корпус. Може би еничерският корпус представлява проява на друга черта на ислямския мистицизъм – специфичното отношение към войнската дейност, но само може да се предполага дали ритуалните танци на останалите дервишески ордени са съдържали елементи и фигури от бойни схватки.

    Във всеки случай танцът на пеещите дервиши от Коня започва именно с наподобяване на бойна сцена - изпълнявана   със сабя под съпровода на ритуален барабан, което може би представлява  елемент от стилизирани бойни действия (?)

 

 



Тагове:   мистични,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651599
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031