Днес, колеги, е ден 6-ти от положението, което замени "извънредното положение", но аз броя тоя ден само от куртоазия, тъй като никой не знае, какво е това положение, и аз така.
Току - що прочетох, колеги, както чета тия дни малко набързо разните новини, тъй като троля ходи на рози и повечко спи, а когато не спи, по принцип  пере престилката, ръкавиците и разни дрехи, или готви манжда за утрешния ден, та току - що прочетох една новина, която ме събуди и веднага ме накара да дойда и да се изкажа тук. И така, аз узнах, дето ген. Мутафчийски бил казал "по повод" фразата, която произнесе преди няколко дни и която не толкова разбуни духовете, колкото ги пообиди някак, и разочарова - дето "всички ще измрат" - та тая работа с общото измиране, имала хава в това, че "България е получила нота от НАТО за подготвяне на всички здравни военни заведения за втори удар от епидемия от коронавирус." /цитатът е от статия, поместена в сайта дир. бг със заглавие: "Мутафчийски по повод "много ще измрат": Имаме нота от НАТО да се подготвим за втори удар"/ И така, колеги, аз от три дни тръгнах за рози, и ето ти - ти, Мякий, нападна правителството, че го изяде, чак военните болници у нас подкараха, йооо!
Де си, Мякий! Излез, да са бийм, щото аз в десет и половина си лягам, че утре ще ставам в четири!
Ако не излезе до след малко, койето той нема да направи, аз смятам да си продължа статита, както си мислех. Мислех, преди малко, да напиша нещо не само толкова оперативно, като за Мякий, ами и това, дето нам защо ген. Мутафчийски ще стяга военните болници у нас, но България е на някое от първите места в Европа, а може би и някъде другаде, не помня и не искам да помня такива класации, за умиранията е класацията  - по средна продължителност на живота, хиляди хора у нас, умират от грипни вируси и хронични заболявания, от инсулти и инфаркти, от редки болести, от често срещани болести, от катастрофи, от ДОМАШНО НАСИЛИЕ, от престъпления, стотици деца умират годишно, колеги, България има една от най-високите детски смъртности, и тя е много висока в Южен Централен - моя регион, където като нейна причина в едно социологическо изследване беше посочено, че детската смъртност се дължи на "манталитета на населението" на областта, тоест, дори и на менека, дето нямам никакви деца, хихи, колкото да се заяде, човек;  и те  - нашите мъртви, продължиха да умират и по време на "пандемията" от корона вирус, и сега пак си умират хората, слава Богу поне, че няма повод, паникьосани или не толкова други хора, да твърдят, че е добре, дето умират, ама не "заразни"////
Това да, не е отговор, но не е и повод, колеги, за мен лично, някой да излезе от стаята и да ни остави, с тая новина - че "всички ще измрат".
Зачтото, аз например, нямам намерение да умирам. Възрастните хора, които са се затворили в къщите си от 13 март насам, и които в адските 37 градуса ходят с маски, въпреки, че никой не знай какво става - всъщност, колеги, именно заради това! -  и все още пазаруват, като им подават торбите с храна през вратата, на един метър разстояние, също нямат намерение да умират. Да са ни живи и здрави.
Между другото, колеги, аз следих донкъде тоя скандал - защото си мислех, че тия "скандали" за трупове сред хората във Фейсбук, които описвах преди време - за страха на мнозина в мрежата от това, че у нас, така и не се появиха страшните камиони от корабокрушения или не, които разнасяха "чували", които, а не починалите хора вътре в  тях, станаха символ на реда и политиката най-вече и у нас, в един определен период от време, наречен "извънредно положение", поради лошо управляваната криза у нас, та поради тази работа и някои други, от същия дол, си мислех, че ще отприщи някак това неуважение у нас към мъртвите, което цари от години, и ето, че така стана. И не само че стана, но един или два дни по-късно, четейки коментарната страница на в-к "Телеграф", които тоя ден бяха пуснали коментарте в рубриката "Телеграф каза" с имена на авторите им, от което тая рубрика изгуби част от изконниия си чар за мен, и внесе още сивота във вестника, та в тая рубрика беше публикувана една коментарна статия - "Простотия на квадрат", на чиито финал г-жа Бенатова, журналистката, която беше взела странното интервю от напусналия ген. Мутафчийски, беше наречена "папуняк", защото, според автора на тая статия и според в-к "Телеграф", това т заслужавала напълно, и това било написано "в мрежата" за нея. /Не цитирам тук, колеги, броят на вестника и страницата - мисля, че пак беше 12, тъй като някъде преместих вестника/. Еми аз известно време се чудих, как в този вестник, чиито главен редактор е мъж - г-н Васил Захариев, ако не греша, може да се пусне такова определение за дама - г-жа Бенатова, при положение, че публиката би свързала по-лесно мъжкия род на тая птица, поради естеството на тая статия, която "защитаваше" г-н Мутафчийски, с главния редактор, хихи; после си помислих, колеги, дето навремето, "Телеграф" бяха публикували не на 12, а на някоя от първите си страници съвсем невинно съобщение за моминско парти, чиито участнички бяха наречени от някакви случайни мъже на улицата и от редакцията "сливи", нещо, за което аз поисках Етичната комисия /разбирай Национален съвет за журналистическа етика/ вече осъди в свое решение №18 от 06.02.2020 г. подобни заемки от Фейсбук, които са обидни и дискриминационни, там пише, колеги,по отношение на "зеленчуковата обида" за момичетата,  че "Етичната комисия обръща внимание на зачестилата практика обидни или недоказани твърдения да се представят като анонимни коментари в социалната мрежа. Скриването зад подобен "източник" - действителен или фиктивен - не може и не трябва да отмени отговорността на редакцията". Аз, колеги, си помислих, дето все пак, в "Телеграф" като че ли имат някакъв напредък - тоест, обидата, не е зеленчукова, ботаническа, ами вече зоологическа, обаче, в тоя мъжки род... Чудя се, колеги, кога ли от тоя вестник, ще минат в клас "Бозайници".... Папуняк, брей, мислех си, леле, как ли биха ме нарекли менека, като митично същество, с осезаемо присъствие?! Един колега, той мафиот, ми вика - ами, те тебе ще те съдят, за фалшива диплома, такованак, май, за докторантурата ти. Брей, г-н Божков, казах му аз, след като ми мина шока, за колко пари мога да ги осъдя, при това положение, и той вика - ами 50 000 лв., ако извадиш късмет, мойе и 200 000. Аз отвърнах веднага - да, искам 200 000, напреки, че на него не бива да му се вярва, той лъже много, но все пак, колеги ,силно се обнадеждих. И съм решила, още отсега ще си го напиша тук, ако ме съдят, да искам поне 200 000 лв., дори и да ми се наложи /пустата ми правна некомпетентност!/ да платя някакъв процент от тия пари, за делото, защото ми се иска, след като ги спечеля, да ги даря на моя университет - Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", гр. Пловдив, за да бъде основан специален фонд - за закупуване на материали и консумативи - колби, епруветки, фотокопиране, други материали, за всички докторанти на универстита, във всички негови факултети, защото по мое време, аз всичко си плащах сама, с докторантската си стипендия от 450 лв., с която пътувах до Пловдив, купувах си книги, ксерокописах едни огромни списъци от документи, статии, отчети; бих искала, с тия пари, които бих спечелила от подобно дело,  да се плащат и командировките в страната и чужбина на колегите докторанти, защото аз пътувах за моя сметка до библиотеки и хранилища на архиви, да бъдат заплащани и таксите за национални и регионални библиотеки, за архиви, музеи, за нощувка в хотел с три звезди, колеги,  за каквото трябват, и бих искала, освен командировъчните , да се плащат и пари пътни за храна на колегите докторанти, защото аз съм пътувала и отсядала за моя сметка в град Ловеч, за да напиша една чудесна статия за един изчезнал ръкописен сборник, но от пресмятане - как ще си съкратя разходите с пет лева, пътувайки 8 часа с влак с четири прекачвания /Този исторически билет Карлово - Ловеч, с намаление с карта "Класик", мисля, струваше 7 лв., велика цена/, и как ще платя за хотел, за една - единствена нощувка, защото за повече нямах пари,  и за такса за Държавен архив, която беше 3 или 6 лв., не помня, не се смейте, колеги, защото аз нямах накрая пари за храна, и много ясно си спомням как обикалях магазините по главната улица на Ловеч и открих една сладкарница, в която си купих особена масленка, с шоколад, каквато няма в Карлово,  за 70 ст. Ей сега тук ще ми излезе някой голям трол, който ще каже - абе, Ненчева, а вие защо, не си носите сандвичи и салам, за из път, както носят поколени български учени в багажа си, и не само,  ами колега, аз си носих, но свършват, а и аз затова ще ги взема тия 200 000 лв. - за да няма повече мизерия за 300 т-е души докторанти на втория по големина университет на страната.
Та така, колеги, Мякий още го няма, не йе готов за бой, явно, тц.
А аз се сетих, че тук, в блога, имам една много стара статия, от времето, когато завърших докторантурата си - тя е в "чернови" - казва се "За кожата на един докторант". Ще взема да я разблокирам и да я пусна, така или иначе, този блог е следен, защо пък да не е публична.

Спада изкупната цена на розите в град Карлово. Тук, колеги, няма и берачи, нашето заплащане е 1 лв. на килограм набрани рози, което може да падне и на 70 ст., ако цената на розите се срине. На ден се берат средно 20 - 30 кг., като трябва по възможност да се обхване колкото се може повече площ, защото розите капят... На нашата нива от 30 декара сме ние - пет души, някои от по-старите берачи не са се решили да дойдат, тъй като се страхуват от "корона вируса", и  вероятно с основание, и имат възрастни близки, като гледам, какви войни се водят по телевизора.... От друга страна, едно от момчетата, което идва всяка година, има 84 - годишна болна майка - инвалид, която получава пенси 200 лв., с която двамата се изхранват през годината, тъй като и той рядко намира работа, като човек със заболявания, които не си струва да получават "група", работи заедно с нас на нивата.  Хората, за които брахме през последните пет или шест години - леля Катя и чичо Илия, миналата година не са изкоренили розите, само са ги подрязали, и сега те са "тръгнали", нисички са, трудни за бране, и имат твърде много цвят, за икономическата обстановка в страната.
Тук има режим на водата, уж на или от 19 май, за централна и западна част на града, за който във фейсбук твърдят, че всъщност е започнал на 17 май; нашият квартал засега не е засегнат, но ние получаваме подобни "поправки" обикновено по Богоявление; режимът е организиран от ВиК заради ремонт, който явно не е могъл да изчака края на странното положение. Освен това, ВиК ни е залепило три листа на външните врати на всички входове в квартала, един от листовете съдържа списък с номера на водомери, показания на водомери, адрес на водомери и други водомери, които притежателите на водомери трябва да попълнят надлежно и да облещят пред цяла България, защото положението явно е такова - както каза моята майка, има ли смисъл да се говори, след като тия, които ни управляват, са простаци... Отстрани до тоя лист, е даден и друг лист, с телефона на инкасатора, за да отговаря той на въпроси на хора, които не знаят не само как да си измерят водомерите, в тая извънредна обстановка, но и кои точно лични данни да си облещят, явно; ние утре ще пробваме, на този телефон да си дадем данните, да видим, дали ще стане. Простотии на квадрат, колеги. Както винаги.
Мякий, не се подхилквай. Ан гард!
С поздрави за всички тролоци и за най-малките троли,  от град Карлово!
Песнята

Апропо, ген. Мутафчиев, аз мисля, че клубовете по танци, все пак, биха могли да отворят врати, ако организират индивидуални танци на открито, или ако употребят друга някаква идея; само не така - "клубовете по танци все още остават затворени", само не така, колеги, защото не е истина, че те са и не са били съвсем затворени, и слава Богу///....