Мина Великден, колеги, по незнайни причини, въпреки изказванията на кризисния щаб, че предстоят сериозни атаки на корона вирус по населението, които той, кризисният щаб явно не успя да спре, въпреки, че някои се опитаха да спрат Великдена, вместо заразата, та въпреки грозящата опасност, кризисният щаб разхлаби мерките - включващи прочутите КПП-та, с които правителството падна оня ден. Какво друго да си помислим, колеги, освен, че ни оставят, на нашата съдба - това, правителството и премиера? Но, питам аз, защо, като ни оставят, въпреки, че още не са позволили да махнем от устите и носовете си задушаващите маски, които могат да причинят инфекции също, и след като общинските власти и такова, ща бове, хихи, не са затворили всички паркове по места, освен по време на уборки, питам, защо никой не пръска там против кърлежи - населението, господа, се изпотрепа да се крий по единично, по двойки и на майки с дечича в разни отдалечени и не толкова паркове и градини, че и в горички, дето изобилства от кърлежи, които могат да причинят марскилска треска, ку треска и четири много опасни болести на домашните любимци, някои от които се предават и на хора? Аз разбирам, от това, което чета /чувам/ по телевизията от Кризисния щаб, от това, което не чета и не чувам от общинския кризисен щаб, както и днес от прочетеното във в-к "Телеграф", стр. 5, че има сериозен проблем и голям хаос, 41 дни след началото на карантината, и, както пише в някакво резюме от изявления на ген. Мутафчийски на тая страница на "Телеграф", "редица субективни фактори" не само, че задържат отпускането на мерките в тази посока, но и очевидно, пречат изобщо - като пречка за това, ако чета останалата информация, не по г-н Мутафчийски, а тази, озаглавена - "Заразени шивачки затвориха цех в Плевен", явно, не пречат парковете, г-н Мутафчийски, вий сте прав за това, ами пречат хората.... Йооо, колеги, хората, тие са голям проблем, огромен проблем за кризисния щаб и за правителството - то ги брои вече 41 -ви ден, тестува ги, и тие по-зле стават, ей! Някои дори умряха. Ето, тази новина, със заглавие "Заразени шивачки затвориха цех в Плевен", която аз смятах да подам в Съвета за журналистическа етика, заради тенденциозното заглавие, така странно кореспондиращо с вчерашния бой на парламента срещу "огнищата на зараза" на работното място и изобщо в страната, хихи////
Щях, колеги, и сега ща, но прочетох статията, писана от "Екип на "Телеграф"" А какво пише в тая статия ли - ако използвам анонсите на "Телеграф" - ами пише "проблем" и "взрив", колеги, и в началото, едно срамежливо "симптоми". Дам, точно там, екипът на "Телеграф" губи битката с 41-те дни, в които те самите демонстрираха на последната си страница, че трябва да бъдем отговорни - тойест, в тая глава от статията, липсува идея и понятие, нито за работа с информацията за "заразени", "нямат симптоми на заболяване, с изключение на един от техниците"///, и "става въпрос за около 100 работници" и още нещо беше. 41 дни минаха, колеги, в борба срещу корона вируса у нас, на първа страница "Телеграф" вече всеки ден представя дарения към болниците, извършени от неговия издател и ментор - г-н Делян Пеевски /явно здравната ни система има нужда от още дарения, и то от много, брей, но "Телеграф" това не го осъзнават, пишейки за ежедневните дарения на г-н Пеевски, без да пишат, за това, какво е казал щабът за тях, хихи, и хубаво ли е да казва нещо, при положение, че има открита национална дарителска линия, хаха, която работи на пълни обороти!/. 41 дни минаха, в които млади лекари - специализанти, не толкова млади лекари, медицински сестри, санитари и други хора постепенно се снабдяваха с предпазни костюми, работеха в условия на хаос и тотална несигурност,  заразявайки се междувременно с вируса, но лекувайки болните си - в тази статия на "Телеграф", колеги, пише точно това - за ужЕсния Зрив от корона вирус в болнични заведения в страната и София! "Взрив", "Телеграф", йоо, няма. Това й малка, мръсна бомба, колеги, малка - колкото й малко и безстрашно здравеопазването, което се крепи на всички заразени лекари и на колегите им, които по една случайност, още не са.
Пише на стр. 5 на в-к "Телеграф" за "вътреболнична инфекция" в болница "Св. Иван Рилски", колеги, и никой не казва ниЧто товече - йоо, все едно, корона вирусът на правителстото, йе по-голям от авторитета на тази болница, в която работят някои от най-сериозните мозъчни хирурзи в страната, и в която се приемат множество тежки случаи непрекъснато. Зачто не пише ли? Аз лично, не бих искала да пише, защото правителството и кризисният щаб, ги е срам да признаят вината си в управлението на тази болница, за да не се стигне до затваряне на важни национални звена в здравната ни система. Дано да й така, и заради това, "Телеграф", и вий да не сте споменали нищо друго, за това, коя болница е "Св. Иван Рилски"///За жалост, по подобен начин е представена и болницата "Св. Петка" - като "местната болница", без да се спомене, колеги, дето Видин е голям областен град.
Иначе, като цяло, от подзаглавието на тази статия на вестника, както и от някои фрази в текста - например от тази, в която кметът на Кюстендил заявява /?/, че мъж с операция и жена с онкологично заболяване "са пристигнали от столични здравни заведения с Ковид - 19, желая им бързо оздравяване" - говорят именно за това, че правителството смята, и екипът, списал тази статия, че всеки, който се е оперирал през последните дни в столични болници - независимо по спешност, без спешност или е умрял там, носи отговорност за себе си, и никой друг, не носи отговорност за него; мойе би от правителството смятат, че ний, като съвестни и добри хора, трябва да цъкаме с език за съдбата на този "мъж с операция" и на "жена"-та " с онкологично заболяване", за които дори Националният щаб не е казал /дано да е така, "Телеграф"!/, от коя болница идват, трябва да ги съжЕляваме и да ний жал за тях, да им съ чувст ва ме. Йоо, майка, аз не съм съгласна да съчуствам толкова лесно, колеги, особено, когато не мойем да разберем, например, от статията на "Телеграф", изобщо къде се намира цехът на шивачките, койито са главни герои на тази статия, като цяло, и са представени малко, като зомбаи от "Заразно зло", хихи.
Защо зомбаи, и защо от "Заразно зло" ли, колеги - защото това заглавие на тази статия, друго обяснение в текста на статията, няма. Там,в статията, "заразените", колеги, се броят, кУга кой измерен, кога кой тестуван, кой заразен, кой не, но никой не посочва, чи това са хора - да речем, че някои от шивачките, които са "заразени" и са "затворили" "цех в Плевен" /аз ако бях на ръководството на тази фабрика, щях да се обидя на "Телеграф", ей така, на смях, задето показва, че ръководството, няма пръст никакъв в заразните процеси във фабриката, йоо, не стига, че в заглавието и държават няма пръст, ама и ръководството на фабриката, "Телеграф"?!?/ - какви са тези жени, дали са работили там 3 години, дали са работили триесет, какво са шили, на колго години са - бе изобщо все едни такива неща, койито се отчитат, когато се говори за хора, които по време на криза стоят на работа, с риск за здравето си, и пълнят Брутния Вътрешен Продукт, за да е по-малък срива на икономиката у нас. Ама не, отнюд - няма такава информация, колеги, от вестника са ги обявили тези 19 или повече жени и техник дори, като "заразени", йоо, у жас, бегайте... То не се разбира, между другото,и къде може да се бега, защото аз например, така и не разбрах от тази статия, къде точно се намира цехът,колеги, на тези жени, които засрамиха вчера Народното събрание, да са живи и здрави и дано по-леко да преболедуват, ако боледуват, и по-лека да е карантината им, защото и тя не е лесна, особено сега, в края на "извънредното положение",когато се "обира гайлето"?
Така и не разбрах, колеги, дали цехът е в село Буковлък, или в Плевен, и даже малко ме досрамя, че съм била неизрядна нещо вчера в постинга си  - пише в заглавието на статията, че е в град Плевен, обаче в снимката към статията пише, че е в село Буковлък. Аз така и не проверих, дали град Плевен има квартал Буковлък, ама съм почти сигурна, че няма. От статията излиза, че 4 от жените,работили в цеха, били от село Буковлък/ йоо, колеги, там хората вече поне трети ден се готвят за карантина, брей, това не е малко, само да не ги оставят една седмица така, да се готвят!/ тц, но не се съобщава, дали цехът е бил там? Това се разбрах, "Телеграф", и искрено се надявам, грешката да е в Националния кризисен щаб, и да мине като смехория някаква - това "Генералът каза това, ти какво разбра". Засега, топката е у "Телеграф", де, ама темата, е много сериозна, у тях е само етичната вина, вероятно, за обида на жените, които са работили в цеха, и са потърпевши всъщност, но вината цялостно за това, че цехът е затворен и едно голямо предприятие в Плевен/? дал наистина е в Плевен/ вече няма да произвежда поне 14 дни БВП - е в Националния щаб, мислим, напреки, че той ще се оправдае, ако може, с работодателите, или с медицински някакви лица, които не са карали работниците да си плащат по 160 лв. за два вида тестове за корона вирус - бърз и бавен, или с нещо друго - ний сме държавата на оправданията, колеги, които все минават, като някакви кон спи ра ции, йооо////.
Един поздрав, за в-к "Телеграф", и за всички колеги тролоци, както и за малките троли. Аз зная, че тия, които ходят на работа, защото имат нужда от заплатата си и са разумни хора, както и тия, които са си взели отпуск по време на карантина, защото също са разумни хора, а също и тези, които крият заболяването си, защото са разумни хора, и за тези, които се тревожат дали не са болни, и за всички останали, които си мислят, че корона вирусът вече е навсякъде и от нас зависи какво ще стане - със здраве, колеги, пролетта все пак дойде, докато си стояхме вкъщи. /И не, не ми казвайте, че не всички са си стояли, аз съм тъп държавен трол, който няма да спре да си мисли, че всички добри и разумни хора са си стояли вкъщи, мислели са някак за близки и далечни хора, правейки жертви и душейки се с маски и дезинфектанти,  и точно заради това, не можахме да измрем поголовно, или не?///. Специален поздрав и за Народното събрание, колеги, да са живи и здрави.
Поздравът.
ПП от ден 43-ти от "извънредното положение" /втори опит за писането на този текст в блога ми, напоследък все по-често получавам колеги някави странни изчезвания не текст, при натискане на незивестен клавиш на клавиатурата, наистина неизвестен, защото пиша с десетопръстна система и не поглеждам надолу, а и много бързам, тъй като зная, че блогът е следен; внезапно нещо се натиска, появява се надпис, дали искам да изляза от страницата, и ... излиза, какво, не зная и аз////Но, във всеки случай, не съм искала да вися тук и да пиша отново тоя текст. Хихи, винаги съм била прост трол - малко смешник, а не трол - разузнавач, поради което, не ми е приятно да вися тука.
Та, колеги, това допълнение щеше да бъде посветено специално на една статия от сайта на в-к "Марица", която ми попадна случайно, докато обикалях из Фейсбук. Мислех си, честно казано, че след заразните боеве, отразени в "Телеграф", и след заглавието, което отразяваше идеята за тях, и за заразилите се с корона вирус жени в предприятието в град Плевен като за някакви фантастични числа, всъщност няма да намеря по-лошо продължение на тази статия, но се излъгах. Продължението се оказа в открития съвсем случайно от мен днес материал на в-к "Марица", озаглавен "Кой запали плевенската фабрика със заразата? Дъщерята на нулевата пациентка проговори пред "Марица"", с автор Ивайло Недков. Историята на "нулевата пациентка", колеги, прилича по всичко почти на историята на жената, която има късмета първа да се зарази с корона вирус в Карлово и да преживее освен заболяването си и вълната от омраза, страх и цялата глупост, с която беше управлявана от управляващите у нас ситуацията тогава; наложи се дори нейният син да излезе, вместо председателят на кризисния щаб на град Карлово, и да разкрие името си, местоработата си, и почти местоживеенето си /и добре, че не направи последното публично!/, за да се изкаже в защита на своята майка. Не зная дали тази история ще се запомни и след карантината, колеги, дали ще се запомни това, как бяха нарушени правата на това семейство - на хора и на пациенти, както и на граждани, не зная дали изобщо някой в България ще започне дела за нарушени права на много други хора, изпаднали в подобно положение. Но че има нужда, видях от тази статия на в-к "Марица", която първоначално започнах да чета, да си призная, тъй като си помислих, че предприятието е било подпалено - пустото ми университетско образование е виновно за това, колеги, понякога ми е трудно, ако предварително не се настроя, да чета някои материали - особено такива, в които граматическите грешки изменят смисъла за онзи, който не е следил тона на ставащото...
Та в тази статия се разказва за продължението на войната със заразата в плевенската фабрика, подпалена на някой от брифингите на Националния кризисен щаб и раздухана до онзи филм, за който вече писах, във в-к "Телеграф". За жалост, той не беше силен като филм, освен заглавието, но пък материалът в "Марица" разматра продължението - от тази статия разбираме, че в предприятието са издирили "нулевата пациентка" /която уж преди това е била тяхна работничка??? йооо, но това е било от друг филм, явно само счетоводен, както сме и мнозина други///, и са я уволнили, защото нейна била първата положителна проба в предприятието, от 5 април, ако не греша, може и да греша, няма да се връщам към текста на тази статия.
Дъщерята на болната жена разказва "медицинската история" на заболяването на майка й, която история, би трябвало да тръшне собственика на фирмата,който е уволнил болната /доколкото разбрах ,  а мойе просто да не я е уволнил, ами само да я е предизвестил, или да я е изпратил в болнични, не съм прочела, и няма да чета, колеги, във всеки случай, в края на тази статия се казва, че собственикът бил възхитен от чутото от дъщерята и върнал на работа майката/. Мислех си, колеги, че няма как да се повтори случаят в град Карлово, защото вече не сме на пациент 300, а на пациент над 900, а и дните от "извънредно положение" вече са над 40-ти, но съм се излългала, колеги.... Журналистът на в-к "Марица", г-н Недков разматра "медицинската история" на пациентката, в която в малко объркан ред се говори за ходенета до болници, пиене на хомеопатични лекарства, пък после пак ходене, пък връщане, пък снимки, пък най-накрая откриване на двустранна пневмония и най-сетне - тест за корона вирус, но някак, не е вникнал в това, което стои зад тая медицинска история, колеги - а именно - че жената, за която говори, все още се възстановява от двустранна бронхопневмония, вероятно е под карантина кой знае откога, следи я полицай, съседите я сочат с пръст, семейството й също е под карантина, и членовете на семейството й най-вероятно  ги сочат с пръст, защото те вече са с разкрита самоличност, доброволно, тъй като нямаше кой друг да ги защити, тях и правата им,  те  сигурно чакат също  да се разболеят, защото "нищо не се знае за тоя вирус" - 43 дни след началото на "извънредното положение"!!! - но те  знаят, че ако се разболеят, ще карат още цял месец карантина, няма да се видят с близките си, близките им ще ги е страх за тях, ако не ги отбягват, абе изобщо - много, много други неща са изпуснати в тази история, която съвсем не е за това кой е подпалил някакво предприятие. Напротив - г-н Недков е превърнал тази история в някакъв много гламав български сериал, в който собственикът на фирмата, накрай взел, та свръх погазените права на работник, човек и пациент, върнал жената на работа, без да й се кара?! Мойе и да й е пожелал скорошно оздравяване дори. Всички й го желаят - като гледам, скорошно оздравяване е любимият лайтмотив - поздрав към всички болни -  от Националния щаб, през правителството, та до общинските щабове - където ги има и се сещат за тия работи, до бизнеса и който попадне в полезрението на публиката, всеки пожелава "скорошно оздравяване" и си измива ръцете, колеги. Е, да, ама тия забравят, че публиката в това представление, тойест ний, срещу които се изсипва това пожелание,  сме част от представлението - забравят, колеги, нашето правителство, нашият Оперативен щаб, нашите общински оперативни щабове, забравят, че в момента положението наистина е извънредно, и се прави история, всички участват, и всичко се вижда, като в романа  "Под игото", хихи - и там героите на романа участваха и гледаха едно представление, което стана огледало на техния собствен живот, и гибел.
"Заразени шивачки затвориха цех...", "Кой запали плевенската фабрика със заразата?", какво още, колеги?