Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2015 17:08 - Цветя за Отечеството
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.02.2015 18:25


 Днес е Денят на защитника на Отечеството, честван в Русия и териториите, разпределени  й от останалите победители във Втората световна война, и по традиция у нас всички заинтересувани положиха цветя, в памет на загиналите съветски войни пред същата тази война. Това е хубав повод да си спомним, че Съветският съюз дава най-много жертви по време на тоже разглежданата война - по различни причини, и води някои от най-тежките сражения в нея. Не и в България обаче... 
Гледам от снимките с нашия паметник - цветята положени, всички тържествени, паметникът чист (те затова хората не обърнаха много внимание, нейсе), но пак, пак! я объркахме работата, по български, ей, голямо разочарование сме това ние, българите!
Питам аз - освен Председателя на съюза на българските журналисти, де беше Председателят на съюза на българските художници?! Или поне Вежди Рашидов?! Никъде не видях и леля Мара с парцала, която изми, както винаги, докато всички други се тюхкаха, паметника преди години??!
Добре, че беше там поне дамата, дето председателства българските журналисти, та изми очите на гилдията (то и дъжд е валяло малко...). Верно, госпожа, във Виена със златни букви е изписано предназначението на тоя паметник, а вие, сигурно, бяхте тия дни на Виенския бал в София? Там златни букви, парлама, леле мале... 
Верно казвате, и в Будапеща се видя ... за паметника. Там пък миналата седмица говори президентът Путин. Хем за Украйна говори, и за НАТО, с много апломб и артистизъм, в духа на старата дружба между Унгария и Русия (шапка му свалям, не ще и дума - за разлика от много журналисти, няма да напиша, че "се прекланям", щото зная какво е да стоиш на колене пред паметник). 
Ама у нас днеска - нищо!! Как не се надигна това българско общество! Вместо да поискаме от Путина златни букви, та да ни подсили малко икономиката, па било то и варак, да има какво да се крадне, че вече не остана, ей! - това с цветята е слаба работа!, ние си седим тука и никой, никой не ходи на тоя ден на паметника, освен двеста души и госпожата от Съюза на журналистите!!!

Тя цялата ни работа е такава, българска... Всичко у нас става така - со кротце, со благо, и ето ти история. Тия двеста души днес трябваше венците да ги отнесат на Шипка. Там лежат онези руски войници, които някога умираха в преспите на Стара Планина за освобождението на Отечеството ни. Вечна им памет, ние ще ги запомним. 
А под Паметника на руската армия в София не лежи нищо друго, освен националното ни достойнство. 
Аз лично бих си помислила дали да сложа китка там.... 





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651372
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031