Имало едно време в едно царство чудно хубава принцеса. Не само била хубава, но и обичала да чете старите книги в библиотеката на двореца, да пътешества и да размишлява за неща, които не влизат в работата на една принцеса.  Не ходела по балове за принцеси, нито по сгледи, както си му е редът. В чудо се бил видял нейният баща - царят на тази страна, който от години се опитвал да я омъжи, каквото е задължението на всяка принцеса по света, ала дъщеря му постоянно отказвала, и отказите й ставали все по-дръзки и присмехулни. "Какво чудо съм отгледал в двореца - умна, вироглава жена!" говорел си царят и не знаел какво да стори. И един ден решил да направи това, което никога до сега не бил правил нито един баща на принцеса: пуснал с бързоходци из околните царства вестта, че ще организира сгледа в двореца, за да си избере дъщеря му жених. 
  Надошли принцове от близо и далеч. Подредили се в редичка и тихо зачакали принцесата да мине, да ги огледа и да си избере съпруг. 
  И ето ти я принцесата. Пристъпва тя към един или друг, спира се, оглежда го, и говори зад ветрилото си на свитата:
- Този е кривокрак... ех,... мъжете искат толкова много от нас, а виж ги тях... този е твърде висок.... този пък е нисък....
В края на редицата стоял един строен, красив принц, който изглеждал точно като принца от приказките. Застояла се повече при него принцесата,  поискала  да излезе с него из градината, разхождали се, говорили си надълго и нашироко, тя го херасала, ала не посмяла да му го каже. Вместо това  детинското й желание да подразни надделяло и казала :
- У, каква брадичка има пък този, същински цар Дроздобрад!
И така скандалната сгледа свършила, а принцесата така и не си избрала съпруг.
Тръгнали си принцовете, царят си заскубал косите, но тогава до него се приближил онзи, когато дъщеря му нарекла цар Дроздобрад, и му казал:
- Царю, моето царство и твоето ще имат полза от брака ми с дъщеря ти. Аз зная как ще пречупим волята й.
Зарадвал се старият цар и след като се уговорили какво да направят,  отишъл в покоите на дъщеря си и гневно й наредил:
- Ти престъпи всички норми за благоприличие, затова сега ще бъдеш наказана! За да изтрием позора от постъпката ти, ще се омъжиш за първия, който утре премине портите на двореца!
 Речено - сторено. Рано на другата сутрин през портите влязъл гърбав странник с черно от мръсотия и сажди лице, който бил не някой друг, а  преоблеченият цар Дроздобрад. Веднага извели принцесата и я омъжили насила за него, след което странникът я качил на една раздрънкана каручка и й казал, че ще пътуват дълги дни, докато стигнат колибата му в столицата на съседното царство.
   Принцесата заплакала горко, но се примирила. Пътували  непрестанно три дни и три нощи. Нито веднъж мъжът й не и дал и глътка вода, нито залък хляб. Навсякъде, където минели той предварително се бил уговорил с хората, които работели на полето да казват, че земите били на цар Дроздобрад.(дори и всъщност да не били негови) Всеки, когото принцесата запитала, отвръщал едно и също:
- Ливадата, къщата, замъкът е на цар Дроздобрад!
 Принцът искал тя да си помисли какво е загубила, като не се е омъжила за него.
 И принцесата слушала  и си мислела: " Наистина постъпих неразумно. Ето защо баща ми толкова искаше да се омъжа за цар Дроздобрад. А сега цялото царство ще страда заради мен! Заслужавам участта си."
  Пристигнали най-сетне в столицата на съседното царство. Мъжът отвел принцесата в един коптор в покрайнините на града, където й подхвърлил комат корав хляб и й казал:
- Беше принцеса, този ти живот вече свърши. И без това нищо не получих за теб. Сега ще трябва да се грижиш за мен, да изпълняваш желанията ми, докато си жива.
  От този ден принцесата започнала да се труди ден и нощ, търпяла обиди, понякога и бой, и живеела като най-обикновена беднячка. Всяка нощ, а понякога и по-често съпругът и изчезвал някъде, а тя си мислела, че той я мрази и че се занимава с някакви престъпни дела.
   Един ден мъжът довел отнякъде кон и каруца, пълна с гърнета.
- Не може само вкъщи да стоиш и да работиш, трябват ни и пари. От днес ще ходиш на пазара и ще продаваш тези гърнета, дано припечелиш нещо, за да имаме какво да ядем. Без пари да не се връщаш!
Принцесата се разплакала. Как ще върви на пазара? Дрехите й били станали на парцали, лицето и косите й били посивели от мърсотия и кал, хората щели да й се смеят и да я заплюват, камо ли да купуват от нея гърнета.
Съпругът й обаче, който искал да се случи  точно това, не й позволил да упорства. Резпрегнал коня от каруцата и впрегнал там принцесата.
  Изтикала някак си тя  каруцата до пазара и седнала да продава грънците. Хлапетийте започнали да я замерят с моркови и да й се подиграват, но се намерили и добри жени, които видели, че беднячката има добро сърце, смилили се  над нещастната жена и я защитили. Помогнали й да си умие лицето, дали й някои свои стари дрехи, за да не предизвиква вече присмех.
   Посъвзела се принцесата. И понеже била чела много книги и знаела няколко езика, а била и умна, скоро започнала да привлича много хора, които да изкупуват гърнетата й. За ден успяла да ги продаде всичките. Хасесало й да говори с хората, да вижда пъстрото гъмжило на пазара. За миг поне забравила, клетницата, нерадостния си живот в бедняшкия коптор.
   Върнала се радостна  вкъщи, дала парите на съпруга си, но той вместо да я похвали я нахокал.
- Кой знае какво си правила, че да изкараш тези пари, мръснице! Признай си! Утре ще дойда да видя какви ги вършиш там!
Заплакала пак клетата принцеса, но нямало как - на другия ден  пак трябвало да отиде на пазара. 
    Чакала  принцесата цял ден мъжа си със страх. Но изневиделица на пазара се появил  богато облечен мъж с буен кон, който връхлетял върху грънците й и ги потрошил до един. 
  Прибрала се принцесата у дома, а тям я чакал мъжът й, който бил преоблеченият конник, потрошил грънците й. Разказала  му ,клетата, какво се било случило, а мъжът се разлютил  и викнал:
- Ах, ти, нещастнице! Сигурно ме мамиш с някой, но аз ще разбера, и ще ти потроша кокалите!
   Набил я жестоко и я затворил за три  дни вкъщи, без хляб и вода. 
 Като минали трите дни, влязъл в стаичката й и казал:
- Намерих ти работа, никаквице. Една моя братовчедка работи в двореца, готвачка е. Смили се над теб и се съгласи да те вземе  - ще миеш подовете, ще вършиш най-черната работа, каквото ти приляга! Тя ще те наблюдава зорко, внимавай! 
  А после я хванал за косите  и я отвел в кухнята на двореца. 
  И там цар Дроздобрад бил наредил на всички слуги да се отнасят колкото се може по-зле с новата помощница. И в началото те го правели от страх пред принца, ала когато видели усърдието на младата жена и щом опознали доброто й сърце, престанали да й тормозят. Дори й позволявали да взема слага в едно гърненце на кръста й остатъци от царската трапеза, които да носи вкъщи и да храни вечно неблагодарния си съпруг.
   Един ден в двореца имало голям бал. Щял да присъства и самият цар Дроздобрад. Скрила се в една ниша нещастната принцеса и решила да погледа за малко и тя светлините на бала. Ала цар Дроздобрад я забелязал и внезапно се приближил до нея, канейки я на танц. Нещастната жена се опитала да избяга, но принцът я хванал здраво и я повлякъл в ритъма на танца. Гърненцата изпод дрехите й паднали на пода и се разсипали. Цялата зала гръмнала от подигравателни смехове. 
  Тогава принцесата, която все пак била родена принцеса, се изправила гордо и зачакала смеховете да престанат. 
 - Тази храна беше за моя неблагодарен съпруг, царю - казала тя. - Нямаше защо да се подигравате с достойнството на една нещастна жена. 
 - Ти - нещастна жена? Та ти можеш да имаш всичко! - викнал принцът и наредил на слугите да я отведат, да я окъпят и да я облекат в дрехите, които се полагат на една принцеса.
  Когато след малко тя пак влязла в залата, всички й се поклонили, смаяни от красотата й. 
  А принцът казал:
- Не си ли ти дъщерята на съседния цар, която  смая всички с гордостта си? Тази вечер стават чудеса за всички, сигурно си щастлива, че отново те намерихме, след като баща ти те омъжи за онзи нещастник. Готов съм, заради хубавата вечер, да изпълня едно твое желание.
- Да, аз съм тази, за която говориш - отвърнала принцесата - и си платих за гордостта, защото баща ми ме ожени за най-долния бедняк, и трябва да живея с него до края на дните си.
- Какво говориш, безумке, не ме ли позна? Аз бях този бедняк! - извикал принцът.
Принцесата, която разбира се, вече била познала своя съпруг, го погледнала в очите и му казала:
- Не, твое величество, ти  бъркаш. Защо се сравняваш с един нещастен, гърбав урод, който не намери ни една добра дума за мен, въпреки че му бях добра жена? Този човек се отнасяше с мен по-зле, отколкото с куче. Нима така се отнася съпруг към съпруга, па била тя бедна и незначителна? 
    А ето и моето единствено желание:  ако имаш сърце, добри ми владетелю, направи така, че бракът ми с този нещастник да бъде анулиран и аз повече няма да се мяркам пред очите ти. 
   Принцът разбрал, че не може да направи повече нищо. Разтрогнал брака си с принцесата и тъй като това станало публично, и тъй като срамът за него бил твърде голям, се наложило да й даде онова, което бил взел от баща й като зестра. 
  А принцесата си купила кораб и отпътувала надалеч...