“… И с Вавилон, славата на царствата, красивият град, с който се гордеят халдеите , Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора: Никога няма да се насели, нито ще бъде обитаван из род в род; нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще правят стадата си да почиват там. Но диви котки ще почиват там, и пръчове ще скачат там; хиени ще вият в замъците им , и чакали в увеселителните им палати; и времето да му стане това скоро ще дойде, дните му не ще се продължат.” (Исайя, 13:19,20,21,22) В книгата на съдбата на великия град Вавилон било написано, че му е съдено да израсне от руините на могъщите държави Шумер и Акад, да се кали в битките с Асирийската империя и като неин враг, и като неин съюзник, за да бъде най-накрая безропотно превзет от даровете на последната велика сила, дошла от Изток – държавата на Дарий и Кир, Персия. Вавилон просъществувал хилядолетия, бил възвеличаван и разгромяван, бил сравнен със земята от могъщите асирийци и изграден отново буквално от гола земя. Никой не може да каже кога точно е възникнал градът, но към края на ІІ хилядолетие пр. Хр. Многобройните малки градове – държави между плодородните земи на реките Тигър и Ефрат се обединили и създали ново царство – Вавилонското. Днес историците наричат това царство древновавилонско. Шестият поред цар, който управлявал на трона на Вавилон бил Хамурапи (прибл. 1791 – 1749). Той съставил обемист сборник с местно и обичайно право; в 282 параграфа били регламентирани основните правни норми, които ръководели стопанския и обществен живот в страната. Сборникът на Хамурапи се счита за първият правен кодекс в света. Свидетелство за държавническата зрелост на владетеля и обществото било обстоятелството, че наказанията за извършените престъпления не се извършвали от роднините на пострадалите или от засегнатите, а от специално упълномощен държавен орган. В увода към своя знаменит законник Хамурапи гордо отбелязал, че е покорил Асирия, отблъсквайки войнствените врагове на Вавилон от Северна Месопотамия. Но историята на Вавилон щяла да бъде неразривно свързана с тази на враговете й от асирийската империя. В началото на ХVІ в. Пр. Хр. Асирия навлязла в период на подем и най-могъщите й владетели присъединили към държавата си Вавилон и още много градове. За кратко време градът бил владян и от арамейски нашественици, докато асирийците отново не поели юздите на властта във Вавилон, който дълги години бил управляван от владетели, назначавани от асирийците. В последните векове на упадък царувала и Шамурамат (810-806г. Пр.Хр), която гърците нарекли Семирамида. Нейното име се свързва с прочутите “Висящи градини” - едно от многобройните чудеса, с което бил известен Вавилон в древния свят. (В началото на двадесети век Колдуей, човекът, който разкрил Вавилон за света открил останки от сложна напоителна система в града,което може би означава, че древните не са преувеличавали кой знае колко, когато са говорели за вълшебните царски градини…) За жалост в крайна сметка на Вавилон му се случило и това, което се случва на всеки град, решил да възстане срещу жестоките си господари – асирийски владетел го сравнил със земята. Вероятно няколко десетки години по-късно обаче великият град възкръснал от пепелищата, за пореден път. Нововавилонското царство било основано от Набопаласар и просъществувало от 625 до 539 г.пр.н.е. . Синът на Набопаласар – Набокаднесар разширил границите на царството и превърнал Вавилон в най-големият град в тогавашния свят – наричали го с право “пъпът на света”. Според сведенията на гръцките пътешественици и историци, посетили града във време, в което славата му вече била позагубила блясъка си Вавилон бил нещо изключително дори и за въображението на древните, известно с приказните си преувеличения… Само обиколката на града според Херодот била около 90 километра – тоест Вавилон бил два пъти по-голям от Лондон в средата на миналия век… Жителите на града, пътуващите търговци и администрацията вероятно са наброявали няколко милиона души – фантастична, но не непостижима цифра за древните общества… Но едно от най-големите чудеса на този град била неговата отбранителна система. Общо около 250 месопотамски царе, известни на науката водили повече от 1000 войни в хилядолетното съществуване на Вавилонското царство. Има ли нещо чудно тогава в това, че отбранителната система на Вавилон, изградена от царете на Нововавилонското царство била едно от чудесата на света? Градът бил опасан с огромни, високи според най-скромните сведения 22 метра стени, чиято дебелина позволявала върху тях да се разминат две колесници… Зад първата крепостна стена древните автори посочват, че била построена и втора, а археологическите разкопки в края на ХІХ в. Разкриха, че всъщност двете стени са били съединени, като между тях бил насипан строителен материал. От външната страна тези крепостни съоръжения били облицовани със сини и зелени гледжосани плочки, върху които срещу враговете на Вавилон с зъбели релефи на лъвове и фантастични животни, заплашително се мержелеели в маранята образи на войни, опъващи тетивата на лъка си сред стройни газели. А зад грамадата на крепостните стени се извисявала в небесата вавилонската кула, сякаш стъпила върху милионния човешки мравуняк на великия град… Онзи, който посмеел да претендира за военната победа над Вавилон трябвало да преодолее първо рова, пълен с вода, който обграждал града отвред и след като неутрализира защитниците на крепостните стени да влезе през голямата порта в града, попадайки на огромния “ свещен път на процесиите”.( Пътят, пък и самият град били посветени на бог Мардук, в чиято чест вавилонските строители създали и прочутата кула – зикурат.) Широчината на пътя била 24 метра, но онзи, който вървял по него можел да вижда само пред или зад себе си, тъй като от двете му страни се издигали седемметрови идеално гладки стени. Отново стени… От тези обаче към онзи, който вървял по пътя на процесиите пристъпвали огромни озъбени лъвове с яркожълта грива. След тях сто и двадесет змея, високи по два метра, отправяли заплашителен поглед към натрапника; от портата на богиня Ищар сякаш се чувал страшният рев на сто каменни чудовища, вградени в зида – полукрокодили и полукучета с люспесто тяло и птичи нокти вместо пръсти. А след чудовищата по огромните стени пристъпвала армия от петстотин и петдесет вавилонски дракона “сируши” Не е трудно да си представим ефекта от всички тези майсторски издялани в камъка чудовища върху боеспособността на която и да е древна армия. Веднъж попаднали върху “пътя на смъртта”, нашествениците бивали подложени и на масиран обстрел от страна на бранителите на града, разположени безопасно в кулите и бойниците на стените от двете страни на пътя… Но въпреки гениалната си отбранителна система Вавилон все пак паднал във вражески ръце. През есента на 539 година пр.Хр. персийският цар Кир обещал да запази привилегиите и богатствата на вавилонските аристократи, ако те му предадат града. Естествено, обещанията били подплатени с щедри дарове и огромните порти на великия град се отворили пред армията на Кир, а на вавилонските войници не им оставало друго, освен да закриват с щитовете си озъбените муцуни на лъвовете и огнените криле на драконите по пътя на процесиите… Дали пък великият бог Мардук не бил огорчен от това кощунство – това не се знае, но така или иначе Вавилон никога повече не възвърнал могъществото и великолепието си. През 332 г.пр.н.е. градът приел последните часове на Александър Македонски, който го бил завладял през 331г.пр.н.е и въпреки желанието си не успял да го направи столица на империята си. Това бил и един от последните проблясъци в хилядолетната история на един от най-великите древни градове, смятан за чудо на света… Дълги години човечеството смятало историята на Вавилон за приказна измислица, поучителна, но все пак измислица, докато в края на деветнадесети век истината, скривана от блата, пясъци и безбройни комари не започнала да излиза наяве с неуморния труд на археолозите. И ако някой може да оправдае библейските пророци, това може би е единствено великият град Вавилон, дал твърде много на света…