Много жени около мен, отказвайки се доброволно ( най-често от желание да се угоди на на "половинката") от брака и неговите права пренасят отговорностите му в съвместното съжителство и впоследствие голяма част от тях се чустват неудовлетворени от връзката си. Няма как да бъде иначе, тъй като съвместното съжителство не е брак, но концепцията му съвсем не е "в ущърб" на жената или на семейството...(Как би могло да бъде в ущърб на семейството, след като то не е семейство, според концепцията си?) Напротив, концепцията за семейното съжителство дава огромни възможности за самостоятелност и на двамата партньори, поне на теория би трябвало да ги научи да уважават другия до себе си. За съжаление във все още силно патриархалното ни общество този тип съжителство се възприема като "заместител" на брака, без неговите права за двойката (които права защитават най-вече жената и децата в случай на раздяла), но с всички отговорности, които произтичат от него - отговорности, с които по-често се нагърбва  за съжаление жената, която често подсъзнателно се опитва да компенсира "незаконността" на съжителството...Забравяйки обратната страна на медала - простичката истина, че щом в съвместното съжителство "никой не е длъжен никому", то и тя не би трябвало да е длъжна на партньора си... 
И се оказва, че възможностите за жените в съвместното съжителство наистина си заслужвата да се обмислят.
На първо място, жената не е длъжна да остане при партньора в двойката, ако той не я цени и уважава, ако не цени и уважава личността, труда и начина й на живот.  Но би могла да го напусне и ако не й харесва, че хвърля бельото си зад дивана. В съвместното съжителство тя е негов партньор, а не съпруга, и това трябва да бъде напомнено на съответната  "половинка".
На второ място - партньорът има много малки, почти никакви права върху решенията на жената, които касаят нейната кариера и личностно развитие, които при условията на един брак биха били поставени под въпрос заради общи цели на семейството.
Важен въпрос като раждането на деца в съвместно съжителство касае само жената  - защото партньорът би могъл да припознае децата, но не би притежавал пълни права върху тях, да не говорим за съответните отговорности в случай на раздяла (тук няма да отварям темата за калпавото ни законодателство). Тоест, най-вече тя трябвало да бъде тази, която ще реши кога да роди деца на партньора си, и дали изобщо ще му роди такива. (По принцип този въпрос е изключително труден за жените, защото сме възпитавани от столетия с идеята, че ако не роди свое дете и не стане майка, жената  не може да се реализира като човек и личност...)
Но най-важнтото преди пристъпването към семейното съжителство с партньора е всички тези неща да бъдат внимателно обсъдени между двамата, за да не се получи така, че единият да прави ненужни компромиси, а другият да ги възприема като даденост.

даже позакъсняла тема :)

Поздрави!

връткане му е майката!

при нас в България всичко закъснява))) Като се почне от модата, та се стигне до много сериозни неща...

хм, да - ти да "връткаш" и тебе да те "връткат")