Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2009 13:56 - Yersinia pestis
Автор: eloiz Категория: Технологии   
Прочетен: 1917 Коментари: 0 Гласове:
0



Чумата, чието научно название е Yersinia pestis   и до днес е символ на силно заразна, смъртоносна епидемична болест. Наред с холерата, коремния тиф и едрата шарка тя взима твърде дейно участие в човешката история, сеейки смърт и предизвиквайки страхопочитание. Образът на чумата – символ на неизбежното зло и на божието наказание често присъства дори и във фолклорните предания.
image

    Чумата е позната на човечеството от хиляди години. Първите описани случаи на чумна зараза се откриват в шумеро – акадската митология, по-конкретно в епоса за Гилгамеш. Върху плочка №12 на  това произведение се описват злините, които сторил на хората вавилонският бог на войните и смъртта, който предизвикал ужас и смърт в процъфтяващия град Урук. Хората, починали от заразата били толкова много, че мъртвите лежали в домовете си, по улиците, мъртви тела плували в река Ефрат.

    Болестта  убила и най-добрият приятел на Гилгамеш – Енкиду, а самият цар, ужасен от станалото тръгнал да търси тайната на безсмъртието.

    Библията също дава описания на епидемии, които приличат на поражения, предизвикани от чумна зараза. В глава 5 от Първата книга на Самуил се описва една от поредните войни между израилтяните и филистимяните. В този случай военният късмет бил на страната на хората от Филистия, въпреки, че в еврейският лагер се намирал специално донесеният за повдигане на бойния дух Кивот на Завета. Нещо повече, филистимяните успели да превземат противниковия лагер и да плячкосат Кивота, който пренесли тържествено в своя град Азход(Азод). Незабавно обаче там започнали да се случват големи беди – сред жителите на града  се разпространила болест, която предизвиквала появата на големи “тумори” и "язви"  върху телата им, от които заразените започнали да умират. Оцелелите преместили Кивота в друг филистимски град, където събитията се повторили, докато най-накрая филистимяните не върнали Кивота на своите врагове, като дори го напълнили със специално направени от злато фигурки на  мишки, които трябвало да омилостивят гневния  дух на болестта.

   Кивотът на Завета и чумата се намесват и в друга история за тази страшна болест , преразказана в Библията, този път  в Четвърта книга на Царете (глава 19). Там се описва походът на асирийският цар Санахериб, който решил да нападне Йерусалим с многохилядна армия и да го опустоши. Преди решителната битка обаче владетелят  бил принуден да се оттегли , тъй като според преданието за една нощ чумата унищожила 185 000 войни от армията му.

     Късните описания на чумни епидемии, случили се през новата ера донасят повече подробности – за разпространението на болестта, симтоматиката и броя на жертвите.

    Първата голяма чумна епидемия е т.нар. Юстинианова чума, продължила от 551 до 580 г. сл. Хр. Пандемията вероятно е дошла от Египет и Етиопия, но постепенно обхванала почти целия Близък Изток. Смята се, че в тази епидемия са загинали около 20 000 000 души.

     Между Х –ти и ХІІІ век чумни епидемии атакували Източна Европа. През 1090 г. за две седмици в Киев от чума починали повече от 10 000 души.

      През ХІV в., пренесена от плъховете на кораби, пътуващи от Източен Китай към  Европа дошла поредната чумна зараза, която обаче се оказала и втората голяма чумна пандемия, сполетяла европейците. Само през “черната” 1348 година от чума загинали около 15 000 000 души, а общият брой на починалите от чума между 1347 и 1351г. бил приблизително 34 милиона души! Опустошенията били в невероятни за ума на средновековния човек размери, загиналите били една четвърт от населението на Европа. Счита се, че една от причините за повсеместното разпространение на чумата в Средновековието, както и основна причина за високата заболеваемост  била лошата хигиена на градовете и селата, невежеството на хората и суеверието им...Чумата била представяна като божие наказание, средновековните лекари нямали достатъчно познания,   не можели да се борят ефективно с нея и в най-добрия случай само  облекчавали страданията на умиращите.

    Третата голяма чумна пандемия  започнала в Китай през 1855 година и се разпространила по  целия свят, убивайки 12 000 000 души само в Китай и Индия. Последвалото бурно развитие на науката за микроорганизмите и за причинителите на бактериалните зарази довело до откритията на антибиотичните препарати, които можели да ограничат разпространението и смъртността на чумната бактерия до по-приемливи граници.

    Чумната бактерия, или още Yersinia pestis,   причинител на болестта е открита през 1894г едновременно от двама учени – Александър Йерсен и Китазато Сибасабуро.Първоначално  Йерсен кръстил новооткрия микроорганизъм Pasteurella pestis – в чест на Луи Пастьор, негов учител. 
image
 Само няколко години по-късно Владимир Навкин, в самия край на 19-ти век, прави опит с ваксина, която трябвало да спре бубонната чума в Индия.

    Днес се знае, че причинителят на чумата е устойчив на ниски температури, съхранява се добре във влажна среда, но при температура над 55 градуса по Целзий загива за по-малко от четвърт час.  
                 image

    Оказало се,че основен преносител на чумната бактерия е вид насекомо – Xenopsylla cheopis, вид бълха, чието стомашно устройство способства развитието на бактерията, която се разполага в специални кухини на стомаха на насекомото, където образуваната от щама слузеста тапа, която пречи на кръвта, която бълхата е погълнала да стигне до вътрешността на стомаха. Заразеното насекомо изпитва постоянен глад, който го принуждава да атакува все повече и по-често животни и хора, предавайки им инфецията.

 Жертви на   Xenopsylla cheopis  стават най-често степните гризачи – мишки, плъхове и пр, които боледуват от чумата и при контакт с хора могат да им я предадат. Други диви животни, които боледуват от чума са зайците и лисиците, които също вземат участие в хранителната верига, в чиято основа са степните гризачи. От домашните животни от чума боледуват само  камилите. 
      
Днес изследователите предполагат, че чумата е съществувала още в най-дълбока древност в азиатските и африканските савани и полупустини. Тя е била важен фактор за регулацията на популацията на степните гризачи.  Придвижването на големи маси хора върху обширни територии, вкл. степите, саваните и полупустините, както и навлизането на човека в традиционните хабитати на степните гризачи вероятно е причината за разпространението на чумната бактерия и в човешката популация.

  Според съвременните теории чумата представлява паразит върху обитаващите почвата едноклетъчни организми (какъвто е например амебата) . Заразяването на гризачите с чума е част от кръговрата в екологията на едноклетъчните организми – естествени гостоприемници на чумната бактерия. Предполага се, че в организма на топлокръвния приемник – човек или гризач чумната бактерия проявава вирулентност от особен локален тип – тя притежава способност да се полипрофилира в клеткит на белите кръвне телца. За да извърши това, Y.pestis  използва същите специализирани механизми, които й позволяват да се задържи в средата на почвените едноклетъчни организми, еволюционни предшественици на фагоцитите.

    Според тази теория животът или смъртта на случайно заразеният топлокръвен организъм не означава нищо за съществуването на този паразит в природата,тоест вирулентността на чумната бактерия не е ограничена от фактора “съхранение на живота на приемника”.

   Познати са три основни вида чумна зараза, които се отличават помежду си в зависимост от начина на заразяване и вида на пораженията върху човешкия организъм.

   Бубонната чума има инкубационен период, който трае най-често между 2 и 6 дни. Болният се заразява чрез ухапване от заразени насекоми – бълхи, а болестта протича почти незабележимо в началото. Заразата прониква през кожата и попада в лимфата, след което в лимфните възли се образуват струпвания от заразни секрети, които предизвикват подуване и отоци – т.нар. бубони.(намират се най-често под мишниците, под коленете, около слабините)  При разрязването на такова образувание изтича гной , която съдържа огромно количество чумни бактерии и кръвенисти материи. При навременно лечение с антибиотици смъртността при този вид чума  в днешни дни е около седем процента. Ако лечението не се приложи обаче  навреме или изобщо отсъства смъртността при заразените е 90%.

     Белодробната чума, или чумната пневмония е следващият вид чумна зараза. Тя може да бъде предизвикана от вдишване на секретите на болен, или, в по-редки случаи от вдишването на заразен прах. В този случай заразата е първична, но е възможно белодробната чума да възникне и следствие заразяване в белите дробове след инфекция с бубонна чума. В този случай болестта е вторична. Белодробната чума се развива много бързо, буквално за 24 часа , обхващайки дихателните органи на заразения, където прониква в стените на белодробните алвеоли и се размножава в тях.Влошаването на състоянието е рязко, телесната температура е критична, настъпват и опасни промени в артериалното налягане, мускулни болки, главоболие, световъртеж, припадъци. Болният страда от остра кашлица, придружена с обилни  секрети и кръвоизливи. Без незабавно антибиотично лечение смъртността е почти 100%.

    Попадането на чумната бактерия в чревния тракт чрез поглъщане на заразена храна или вода  предизвиква  в течение на няколко часа разпространение на заразата в чревните стени и много бързо развитие на болестта, която без навременно лечение с антибиотици довежда до 100% смъртност.

    Макар и рядко срещано, но е възможно чумните бактерии да попаднат пряко в кръвта – чрез първично или вторично заразяване – чрез насекоми или вече съществуваща инфекция с бубонна чума. В този случай настъпва тежък сепсис, или т.нар. “мълниеносна чума”, която почти не се поддава на лечение, дори и със съвременни антибиотични средства.

За лечение на чумата днес се  прилагат  лекарствени средства предимно  от групата на сулфацинамидите, основно стептомицинови, тетрациклинови антибиотици и пр., най-често в комбинации.  При наличие на чумна зараза болните и околните задължително се поставят под карантина, която може да обхване дори и населеното място, от което е заразеният.

   Въпреки прилаганите строги мерки за ограничаване на заразата, наличието на ваксини и на сравнително успешно лечение болестта все още поразява около 2400 души годишно по целия свят. Между 1989 и 2004 година 24 държави са докладвали в СЗО регистрирани чумни зарази, сред тях са Китай, Казахстан, Монголия, Виетнам в Азия, Танзания в Африка и дори САЩ и Перу в Северна и Южна Америка.

    До момента са регистрирани хиляди щамове на чумната бактерия с различна вирулетност, като разбира се тук не са включени щамовете на болестта, създавани и съхранявани в специализираните военни лаборатории....В случая е показателно, че въпреки неспособността да лекуват чумата, древните общества са осъзнавали добре стойността на заразата като биооръжие  – известни са описания на обсади и военни действия, в които в лагера на нападащите/отбраняващите се са били катапултирани заразени трупове на животни и хора.

    Сериозна тревога за епидемиолозите днес будят и военните конфликти, които от десетилетия се водят на териториите на някои бивши съветски републики в самата “родина” на чумата в Средна и Централна Азия.

   Успокоението, че сме победили една от най-страшните болести, унищожила милиони хора през вековете,  е твърде ефимерно. Но все пак хората вече знаят нещо много съществено – че болестта все пак може да бъде победена. И това зависи само от нас.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651939
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031