Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2009 21:02 - Джуджета, великани и други човекоподобни
Автор: eloiz Категория: Технологии   
Прочетен: 1135 Коментари: 0 Гласове:
0



Произходът на великаните и джуджетата от приказките е забулен в загадъчност, въпреки, че едва ли има някой, който да не е чувал за тях. Любопитното е, че представата за тези създания не е плод само на европейската цивилизация, джуджета и великани са оставили "следи" и в митологиите на почти всички световни култури.

    В основни линии всички тези разнородни полуприказни герои  имат някои общи характерни особености. Разбира се, за да бъдат разбрани тези характеристики  великаните и джуджетата  трябва да бъдат поставени извън своя контекст. Оказва се, чепредставени така те са твърде човекоподобни. Какво обаче означава да бъдеш "човекоподобен"? Вече цял век учените еволюционисти се опитват да очовечат различните ни маймунообразни предци, забравяйки и пренебрегвайки историите за великаните и джуджетата , разказвани от собствените им майки и бавачки... 
    

   Извън своя контекст например  великаните   почти винаги представляват  огромни на ръст  същества, доволно страшни и зловещи за собствения ни нищожен ръст. Но тези странни гиганти почти винаги са  по-глупави и неподготвени за "храбростта и ума" на хората, въпреки, че  притежават огромна сила, дълги бради и огромни вежди, под които надничат  малки очички, а челото е ниско и наглед вечно свъсено като древните скали на висока планина... Нещо важно и интересно - за разлика от нас великаните рядко биват виждани да се придвижват и живеят по групи, те почти винаги са самотници. Това, разбира се, би могло да се обясни с начина им на живот, който би изисквал много ресурси, но този факт навярно трудно бихме го обяснили на човека от античността и ранното средновековие, който виждал великани навред около себе си...

     Джуджетата от своя страна са значително по-дребни от човешките същества, по-загадъчни, появяват се изненадващо отникъде, изчезват също така бързо,  торсовете им са несъразмерни с останалите крайници, отново важен атрибут са брадите и веждите...  Дали пък тези бради и вежди не говорят и при двата вида за древността на персонажите, за тяхната житейска мъдрост - и джуджетата, и великаните живеят по нечия магическа или не прищевка много по-дълго от хората... 
     Но  ако трябва да продължим за онези мърморковци джуджетата, те като че ли по принцип   са по-често срещани от великаните, но също като тях обикновено не са особено "сговорчиви", нещо повече - заради физическите им особености им се приписват черти като дребнавост, свадливост и пр. Често обаче джуджетата се движат на групи, живеят в общества, за разлика от великаните – явно, за да компенсират недостатъците от ниския си ръст в числено превъзходство.

      Джуджетата и великаните живеят в недостъпни, полумагически за хората места, много често в гористи и планински местности. Тоест – те принадлежат към древния свят на легендите и митовете, неразривно свързан с най-архаичната човешка история....

     Научно и аналитично казано  в приказките джуджетата и великаните  са подразбирани като еманация на търсенето на другото аз на героите - хора, най-често те са вълшебни помощници в пътя към новото, към развитието на героя и неговото "порастване" – като почти всички други “вълшебни” елементи от “другия” свят, който героят е тръгнал да търси и/или да завладява.  Вероятно тези същества са  били осмисляни дълго време като такива “ помощници” и “огледални образи”  и ако тръгнем от предметността на човешкото мислене би трябвало да се запитаме: "А кои са прототипите на тези създания?"
   Доскоро се смяташе, че е невъзможно наред с "разумните" хора (каквито се считаме ние днес) паралелно да съществуват и т. нар. диви хора - човекоподобни създания, чието развитие е на границата на това, което сме днес и онова, което сме били преди хиляди и милиони години.

     Но фактите говорят противното - открити са множество отпечатъци от "стъпки" на такива същества, както и различин артефакти - в Северна и Южна Америка, в Африка и Югоизточна Азия, в Китай, Малайзия и Индонезия. (вж. "Тайната история на човешката цивилизация", Кремо и Томпсън, 2004г.).Ръстът на  тези същества  варира от 3 м до 1-1,2м., те са силно окосмени и учудващо човекоподбни. Хората, населяващи областите, където се подвизават тези дивите роднини на великаните и джуджетата  дори са им дали имена, познават ги от столетия и хилядолетия.  Съскуоч, Йети, разните разновидности на гномите ,  и още поне дузина подобни създания, числящи се към съвременните легенди за дивите хора все още чакат одобрението или отхвърлянето от официалната наука  и по всичко личи, че  скоро няма да се разбере нищо по-конкретно за съществуването и битието им...  Пък и местообитанията им се намират в трудно достъпни планински и гористи местности – един белег, по който те твърде много си приличат с митичните джуджета и великани.

       Свързването на "дивите хора" и легендите за гигантите и джуджетата   няма да е трудно, но от това би следвал логичният извод, че някога на земята е имало и създания, различни от хората и все пак толкова приличащи си с нас, които по някъкъв начин и поради нечий промисъл са оцелели и до днес...Е, разбира се, ако науката признае това  ще бъде принудена да се откаже от  мита за съвършения човек и този за еволюцията...        
     А глупавите великани и злобните джуджета пак ще  ги има    в приказките като  изкривени копия на нас самите, и  те все така ще продължат да  търсят своята идентичност и признание и то не от кого да е, а от  нас, хората.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651228
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031