Липидите представляват разнородна група органични съединения с особена важност за живите организми. Отличават се по един общ признак – всички липиди са хидрофобни, т.е. неразтворими във вода съединения ( но могат да бъдат разтворени в неполярни органични разтворители като алкохол, бензол и други). Тези свойства на молекулите на липидите се обясняват със строежа им – те най-общо са изградени от полярна “глава” (комбинация от полярни атоми) и неполярна “опашка” ( обикновено атоми на висши мастни киселини), което възпрепятства свързването им с молекулите на водата, поради което липидите могат да съхраняват енергия в концертриран вид, без да пречат на водния баланс на организма.
       Сред най-важните за живите организми липиди са мастните киселини, фосфолипидите, триглицеридите и стероидите.
      Макар, че за откривател на липидите се счита Антоан Лавоазие, който пръв осъществява химически анализ на такова съединение в началото на 19 век, едва в средата на същия век френските химици М.Шеврьол и М.Бертло изясняват състава и строежа на тези вещества за науката. През 1814г. Шеврьол осъществява хидролиза (взаимодействие с вода) на мазнини и получава глицерол и смес от висши мастни киселини), а през 1854г. М.Бертло за пръв път синтезира лабораторно триглицериди, като нагрява глицерол и висши мастни киселини. Фосфолипидите ( липидни съединения, в чиито молекули неполярната “опашка” е заменена с фосфатен остатък) са изолирани чак през 1947 г.от М. Гобли.  

Органичните съединения, които влизат в групата на липидите са разнородни и имат различни функции за живите организми. Мнозина отъждествяват липидите най-вече с неутралните мазнини(триглицериди), които представляват естери на глицерола с три висши мастни киселини, поради което и се наричат триглицериди, или само глицериди. В зависимост от това какво е естеството на киселинните остатъци в техните молекули, глицеридите биват прости(естери на една и съща киселина) и смесени(естери на различни мастни киселини ) Висшите мастни киселини от своя страна са съединения с голям брой въглеродни атоми ( над 15) свързани в неразклонена верига. Стеариновата киселина например съдържа 18 въглеродни атома, палминовата – 16, олеиновата киселина включва също 18 въглеродни атома в молекулата си. 
     В природата мазнините представляват смеси от различни смесени глицериди от висши и средни мастни киселини, някои витамини , фосфатиди, багрилни вещества, вещества със специфична миризма и пр. В животинския организъм мазнините се натрупват най-вече в подкожната тъкан, където представляват до 83%, и около някои вътрешни органи, дори и в костите(6-7%)Те представляват между 10 и 20% от общата маса на човешкия организъм. (Когато надвишат тези граници, се говори за висок гликемичен индекс – тоест сериозно наптрупване в организма на мастни вещества, което пречи на нормалната му дейност и метаболизъм и дори може да застраши живота.) 
      Мазнините в човешкото тяло например се хидролизират (обогатяват с водородни атоми) в тънките черва с помощта на ензима липаза, в резултат на което се получават висши карбоксилни киселини и глицерол и се синтезират характерни за човешкия организъм мастни съединения. Излишъкът от мазнини при живите организми се натрупва в мастни депа, които представляват “неприкосновени енергийни запаси” на организма.
      Окисляването на само на 1 гр. мазнина освобождава 38, 9 килоджаула енергия и организмът използва мазнините най-вече за поддържане на енергийния баланс. При продължителен недостиг на енергия например на клетъчно ниво около мастните капки в клетката се натрупват голям брой митохондрии( клетъчни органели, в които се извършва кислородния обмен на клетката), които използват мазнините като източник на енергия. 
      Бозайниците, към които се числи и човекът складират своите “мастни депа” най-вече под кожата, тъй като мастният слой притежава и топлоизолиращ ефект при понижаване на температурите. Множество мастни слоеве са разположени и в коремната област и в млечните жлези – зони на тялото, където е необходима изолация от нараняване и т.н. . Растенията също натрупват мастни депа – най вече в семената, плодовете (където мазнините отново имат резервна функция), а също така и в хлоропластите (клетъчни органели на растителната клетка, в които се извършва синтезата на хлорофил), което говори за важната роля на липидите за обменните процеси в организма.
       Друга по-значима група липиди са восъците. Техните молекули са съставени от неутрални мастни киселини, едновалентни алкохоли и висши въглеводороди.
      В природата восъците се срещат и като секрет от кожните жлези на гръбначните животни, чиято функция е да омекотява кожата и да я предпазва от водата и от климатичните влияния. Например перата на водоплаващите птици са покрити с восъчен секрет, който им пречи да се мокрят от водата. Листата на много растения също имат покритие от защитен восъчен слой, който е особено дебел при тропическите растения и възпрепятства задържането на водните капки върху растението, които биха действали като увеличително стъкло при силно слънчево греене. Дори планктонните организми натрупват восъци, които им служат като резервно клетъчно гориво. Морските организми, които се хранят с планктон използват тези восъци като основен източник на липиди, тоест на енергия. От най-древни времена восъците се прилагат и в медицината и фармакологията при приготвянето на мазила, пластири и др. 
      Фосфолипидите са следващата важна група липидни съединения. Те съдържат в молекулата си фосфатен остатък – силно полярна част, което ги отличава от останалите липиди и определя специфичните им функции. Във водна среда силно полярните “глави” на молекулите се свързват с молекулите на водата, докато хидрофобните опашки остават ориентирани в обратната посока(навътре). Образува се двоен фосфолипиден слой, който има избирателна пропускливост , поради което фосфолипидите са основен градивен елемент на клетъчните мембрани. 
     Стерините и стеролите са липидни съединения, които най-общо казано представляват високомолекулни хидроароматни алкохоли – четири свързани помежду си въглеродни пръстена. В тази група влизат разнородни съединения – холестеролът, някои витамини, стероиди, хормони и др. Холестеринът ( холестерол) се съдържа в клетъчните мембрани на всички тъкани от човешкото тяло под формата на бяло, мазно вещество, което се получава в промишлеността   от говежди гръбначен мозък или ланолин. 
    Холестеролът е идентифициран за първи път през 1789г. Препоръчителният дневен прием на това вещество е не повече от 300 мг, тъй като в по-големи количества причинява сериозни вреди на организма, като превишаването на тези дози се свързва най-вече с консумацията на храни, съдържащи хидрогенирани мазнини. 
    Хидрогенираните мазнини представляват обработени промишлено, чрез взаимодействие с вода и с помощта на катализатор мазнини, които се обогатяват с водородни атоми. Този процес се нарича хидрогениране и най-често се прави, за да се сгъсти продукта и да му се придаде подходящ търговски вид.Така обработените продукти съдържат високи нива на транс-мастни киселини и приемът им в организма на клетъчно ниво води до блокиране рецепторите на клетъчните мембрани, което пък от своя страна довежда до повишаване нивото на холестерола. Завишените нива на холестерола повишават риска от вьзникване на сърдечно съдови заболявания, злокачествени образувания и диабет тип 2. Освен всичко друго излишните на тялото мастни вещества се натрупват по стените на кръвоносните съдове, като постепенно ги стесняват, а това води до затрудняване на кръвообращението, до риск от атеросклероза, тромбози, сърдечни заболявания и пр. Естествените растителни мазнини( растително олио, зехтин и др) както и животинските такива( краве масло, говежда лой и др.) съдържат относително малко количество транс мастни киселини и е установено, че имат роля в предпазването на организма именно от атеросклероза и сърдечни заболявания. 
       Стрероидите са липиди, изградени от четири съединени пръстена, които образуват въглероден скелет. Към стероидите се числят редица хормони – половите хормони естроген, прогестерон, тестостерон, хормоните на надбъбречната жлеза ( кортикостероиди). Към стероидите се числи и витамин Д, необходим за нормалното развитие на костната система на малките деца, които при недостиг на това вещество развиват болестта рахит. Витамин Д се образува в организма под влиянието на пряка слънчева или ултравиолетова светлина. 
      Познати са и над 600 вида каротеноиди, които са обособени в два класа – ксантофили и каротини, представляват жълти, кафяви и оранжеви пигменти тъй като се съдържат в листата на растенията в умерения пояс през есента и им придават характерния “есенен” червеникав цвят. Имат важно участие във фотосинтезата. Каротенът е оранжев фотосинтезиращ пигмент, който предава светлинната енергия, погълната от него на хлорофила и участва във фотосинтезата. Каротинът е вещество, което може да бъде открито само в животинските организми, където се натрупва в черния дроб и при нужда се преобразува във витамин А (важен за нормалното протичане на зрителния процес)

Много интересна информация, полезна.
Откривател на липидите, фосфолшпшдите и мембраните беше един български академик, но не мога да си припомня сега името... вижте, моля, справката с кратките биографии на академиците в сайта на БАН.

ami dobre e.az mnogo se interesuvam ot biologiq i tova mi be6e mnogo polezno

Мисля, че има малка грешчица: холестеролът е стероид. Иначе статията е много изчерпателна и добре написана. Аз имам един въпрос: всички ли липиди са с глави и опашки и с това си поведение във водата, защото в един мой източник това пише само за фосфолипидите, а не за всички, както е тук.