Последната загадка на фараона   “Тутанкамон суперстар”         През далечната 1922 година археологът Хауърд Картър успява да се добере до неограбената гробница на един неизвестен египетски фараон и откритието му предизвиква сензация. Светът е смаян от това как египтяните погребват дори и по-незначителните си владетели – обсипани с приказни съкровища. Много скоро общественото мнение превръща мита за фараона- юноша в страховита легенда за проклятия и черни сили…       Десетки изследователи градят теории за тайнствената смърт на младия фараон. На рентгеновите снимки на мумията, правени през 1968 г. личат поражения по черепа и отчупени костици, които веднага пораждат хипотезата за убийството на нещастния Тутанкамон, извършено от заговорници и врагове на династията – списъкът на обичайните заподозрени варира от съпругата му, през слугите му до високопоставени роднини и т.н…. Изследванията на мумията показват и изменения в гръбначния стълб, които според някои са причинени от синдрома на Клипер – Файл, а според други – от синдрома на Марфан. Характерното за което и да е от тези заболявания е, че повдигат съмнения в пригодността на фараона да управлява пълноценно поверената му държава, а крачката от това до заговор за убийство е малка…      Точка на спора от медицинска гледна точка и от последна дума на техниката поставя пълното сканиране на останките, направено през 2005г. Компютърният томограф потвърждава наличието на костните частици, отцепили се от черепа, “намира” и вероятна фактура на левия крак, но акцентира и върху факта, че на мястото на огромното количество масла и смоли, излети върху гръдния торс на мумията наистина има… дупка. Някой е изрязал гръдната кост и част от ребрата на фараона, вероятно при балсамирането, което пък навежда на мисълта, че тези кости предварително са претърпели тежко нараняване..     Заки Хауас, водещ специалист по старините в Египет твърди, че това повдига завесата около смъртта на момчето – фараон – падане от колесницата по време на лов би могло да причини описаните тежки поражения, както и погребението, извършено набързо, хаосът в гробницата и т.н.      Младият фараон често е изобразяван в поза как кара бойна или ловна колесница и само можем да гадаем какъв процент от изображенията представляват традиционната представа на египтяните за техния фараон и дали отговарят съвсем на истината…Нещо, междувпрочем, относително…   “Четиридесет столетия ви гледат…”   казва един велик пълководец  на своята армия, когато пред очите му се разкрива гледката на платото Гиза и сенките на пирамидите. Военачалникът е Наполеон Бонапарт, и по ирония на съдбата(и на историята, тъй като се опитва подобно на Александър Велики неуспешно да овладее Египет)  императорът  записва името си в археологическата  наука и като един от откривателите на Древен Египет.  Странно място  обаче получава младият Тутанкамон в историята на собствената си династия – неговата смърт е край за поредица от владетели, управлявали Египет от 1550 до 1069 година пр.Хр.  в епохата на Новото царство. Към тази династия, осемнадесетата в историческите анали на най-древната империя на света принадлежали велики пълководци и администратори, а също така и една от най-известните жени – фараони на Египет – Хатшепсут.     Началото на края поставил безспорно   тъстът на Тутанкамон – Аменхотеп ІV, който  си присвоил  името Ехнатон и се опитал ни в клин, ни в ръкав да проведе религиозна реформа в Египет, посветена на почитането на слънчевия диск като върховно и единствено божество. Уви, усилията му предизвикали единствено хаос в държавата и вероятно причинили сериозни трусове в унаследяването на царската власт.    Тутанкамон  получил върховната власт още като дете, но успял да управлява реално не повече от няколко години, без да стори нищо съществено за историята на Египет. И въпреки това стотиците произведения на изкуството, скъпоценни метали и камъни, които поданиците му изпратили  заедно с него в Отвъдния свят и днес поразяват с изящестовото и блясъка си…   Ала не всичко, което блести, е злато   Едно друго, не толкова бляскаво откритие , направено в гробницата на фараона останало  встрани от общественото внимание. Сред амулетите, предназначени да пазят мъртвия цар в Отвъдното има и няколко, изработени не от злато, а от желязо – а именно  желязна кама, 16 миниатюрни остриета ( може би предназначени за фараоновите стрели)   и модел на подложка за глава( такива подложки египтяните използвали вместо възглавници).  Необикновеното е, че предметите, изработени от желязо, които археолозите са  намирали в  в древен Египет били изключително редки и малко на брой и представлявали основно култови фигурки, амулети, мъниста и др.
      Една популярна теория днес твърди, че желязото в на планетата ни е дошло именно от космоса, посочва се, че има голяма вероятност ядрото на земята да е изградено именно от желязо и никел. Мнозина посочват, че без железния атом в космоса не би съществувал живот, основан върху въглерод, не биха могли да се появят атмосферата и хидросферата такива, каквито ги познаваме. Защитното магнитно поле и озоновият слой също дължим благодарение на взаимодействията на атомите на желязото. Неговите атоми участват в изграждането на толкова необходимия хемоглобин в кръвта ни, излиза, че желязото е жизнено необходимо за смекчаване реактивността на кислорода и изобщо за извършването на метаболизма на кислорода в тялото ни...     Разбира се, тези познания  може и да  не са били известни на древните, но това не намалявало необикновената  почит, която те отдавали на желязото.    Предполага се, че тайната за обработката на желязото все пак  била позната първоначално именно на древноегипетската и шумерската цивилизации, чиито майстори претопявали още през четвъртото хилядолетие метеоритно желязо и изработвали високо ценени култови предмети. Уменията за топене и леене на желязото древните придобили едва през 2-ро и 3-то хилядолетие пр. Хр. Въпреки това в коптския език, който е наследник на отмрелия  древноегипетски думата, която обозначава металът желязо е “bеnipe” – може да се изтълкува и като транскрипция на по-древното “ba-ni-pe” – в превод  приблизително “метал, дошъл от небето”(тук не би трябвало да има никакви съмнения относно произхода на желязото според древните египтяни).      Още в началото на двадесети  век египтологът  Вайнгарт предлага  хипотеза , според която древните египтяни  се научили да обработват свещения метал, използвайки именно метеоритното желязо.
    Дали това е така може да докаже  едно по-обстойно изследване на амулетите на Тутанкамон – изследване, което днес все още липсва и  това остава последната, може би  най-значима загадка на фараона.