Палеолингвистиката е много оспорвана научна дисциплина, която се занимава с произхода и класификацията на езиците по света. Развитието й започва от средата на двадесети век, когато учени като Джоузеф Грийнбърг,Сергей  Старостин  и др.изследват подробно връзките между различните групи езици във вече признатите и оформени езикови семейства и постепенно достигат до изводи, които подкопават възприетата теория за възникването и развитието на езика. Палеолингвистиката е пряко свързана с историческата лингвистика и с археологията, макар че в повечето случаи резултатите от палеолигвистичните изследвания не са приемани официално от специалистите – лингвисти и археолози.    Първият  „пробив” в лингвистичната теория прави през 1786г. сър Уилям Джоунс, който успешно защитава пред научния свят хипотезата, че санскрит (езикът, на който са говорели и пишели в древна Индия) , гръцкият и латинският език има общи черти. Тази теория на Джоунс поставя основите на модерното сравнително езикознание и спомага за класификация на съществуващите езици по семейства и групи в зависимост от общите лингвистични белези. Откритията на английския учен спомагат за оформянето на  индо - европейското езиково семейство, включващо множество езикови  клонове – ирански езици, индийски, слявански, келтски, германски, италийски, гръцки, литовски, албански....    До днешни дни по света  са познати между 5 и 10 000 езика, като драстичната разлика в цифрите се дължи на споровете между лингвистите относно естеството на разликите между език и диалект.
Всички те се поместени в десетки езикови семейства – индо-европейско, семито –хамитско, кавказко, угро-финско, дравидско, банту, нило-сахарско и пр.и пр.  Учените спорят разгорещено и за това дали езиковите семейства трябва да бъдат оформени в зависимост от това какво разделя езиците, или какво е общото помежду им. В средата на двадесети век двете мнения започват все повече да се разслояват, вероятно от засилващите се връзки между лингвистиката, историческото минало на човечеството и съвременната геополитика.    В средата на миналия век в  САЩ Джоузеф Грийнбърг създава метод, на основата на който езиците се сравняват, като най- общо казано се използва лимитиран набор от думи и се преброяват родствените в съответните езикови групи. ...Все още е спорен броят на т.нар. глобални етимологични и фонологични сравнения между езици от различните езикови семейства. Налице са все пак някои основни съответствия,осъществени по метода на Грийнбърг,  които най-общо могат да предадат основната идея на съвременната палеолингвистика - това са думи, с които се обозначават етимологични представи за "мъж", "жена", "вода" и т.н., при които има забележително фонетично съответствие в много от езиците, наблюдавани от Грийнбърг и неговите последователи.  
 Използвайки този метод Грийнбърг осъществява класификация на африканските езици, която днес е възприета от повечето учени – лингвисти. Другите трудове на Грийнбърг, които се отнасят до езиците, на които говорят хората, населяващи Северна и Южна Америка  и ги поделя  в три макросемейства  са доста оспорвани и до днес. Така например от трите езикови семейства, за които говори Грийнбърг повечето лингвисти признават само ескимо – алеуетското семейство и на-дене езиците, докато  т.нар. америндски езици все още представляват изключително спорна група, тъй като мнозина лингвисти виждат на територията на туземна Америка повече от 200 езикови семейства.  Теорията за праезик –майка на днешните езикови семейства води началото си от идеята,  подсказана в библейското сказание за разделението на езиците при строежа на Вавилонската кула,според която   в началото на човешкото развитие езиците, на които са говорели хората не са били толкова много – тоест че е имало един праезик, наречен праисторически. Тази теория се нарича моногенетична и е формулирана за пръв път през 1917 г. от руският лингвист Николай Мар,  който първи започва да търси  корените на всички модерни езици в четири праисторически първоезика.    В началото на двадесети век датският лингвист Холгер Петерсен издига хипотезата, че съществува общо Ностратическо езиково семейство, което включва индо – европейското, алтайското, дравидското и кордофанското езикови семейства, както и някои други езици. Част от неговите съмишленици формират т.нар. Московска школа на Ностратиците, към която се числят учени като Владислав Илич – Свитич, Аарон Долгополски, Сергей Старостин , Виталий Шеворошкин и др., където тече работа по реконструкцията  на ностратическият  прото – език, предсказан от Педерсен. (Езикът се нарича "ностратически" тъй като привържениците на тази теория смятат, че този език е първообраз на всички езици от северното полукълбо).      Днес   ностратиците достигат в изводите си до там, че смятат, че по- голямата част от населението, заемало голяма част от Европа и Западна Азия, вкл.някои райони на Африка са говорели на ностратични – тоест близкородствени езици още преди официалната поява на земеделието. Някои предполагат, че възрастта на ностратичния праезик е поне 10 – 15 хил.години!      Сергей Старостин, един от най-видните руски лингвисти в последните години   предложи  и друга хипотеза, стъпвайки върху теорията за праезика – т.нар. дене – сино – казвакзки език, обединяващ китайски, шумерски, баски и др.езици, привидно максимално раздалечени георгафски. Според него именно  т.нар. „Борейски език” е хипотетичният пра-език, на който са говорели множество езикови семейства от цялото северно полукълбо на планетата, формиращи езикови макросемейства – евроазиатско, афроазиатско, сино – кавказкото и австралийското езиково семейсво, които имат потенциални паралели в америндското езиково семейство и в някои други африкански езикови семейства. Ранната смърт попречи на Старостин да довърши работата си по тази хипотеза и да извърши реконструкцията на Прото – Борейският език. 
  Основните критики на опонентите на теориите за езиковите макросемейства, за сходствата между групите езици и за прото – езика се състоят в това, че методите, по които работят учените – палеолингвисти все още не достатъчно добре проверени и точни. Изпадането в крайности обаче - и на пълно отричане, и на голословно издигане на мегатеории в никакъв случай не е решение на проблемите на тази нова и изключително интересна наука.

"(Езикът се нарича "ностратически" тъй като привържениците на тази теория смятат, че този език е първообраз на всички езици от северното полукълбо)" - доста неточно.

Ностратически идва от ностер, което на латински означава наш, а не северен. Бореалният праезик е предполагаем "родител" на ностратическите, сино-кавказките, на-дене, афразийските (остаряло име семито-хамитски) и някои други, тоест в общи линии на всички днешни езици в северното полукълбо, името идва от Борей - старогръцко божество на северния вятър, но това за момента е просто работна хипотеза, която съвсем не е разработена.

Благодаря за доуточнението!) Учила съм латински, а не се сетих за такова елементарно нещо))( нали го има в най-популярната молитва) Много отдавна не съм се занимавала с темата, навремето ми се стори много интересна, но трябваше да изоставя нещата.
Благодаря и за коментара)