Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА “Аполо” 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб “Аполо”11 слиза от успешно приземилия се лунен модул “Орел” и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза: “ Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството...” Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна – той изобретява уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява успешно “прилуняването” . Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачка, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба – майка, намиращ се в орбита. Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище “Братя Евлоги и Христо Георгиеви” в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага. След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер. Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ – Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта “Дженерал Дайнамикс Корпорейшън”, ангажиран по секретни проекти на НАСА. (Днес корпорацията е един от най-големите световни производители на оръжейни системи и технологии ). През 60- те години Ночев създава и своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания и скоро екипът му е привлечен по засекретени програми на НАСА за полета “Аполо” 11 до Луната. За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес. След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш.

Уважаема Елози,
Можете ли да докажете твърдението:"той изобретява уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява успешно “прилуняването” . Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачка, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба – майка, намиращ се в орбита." От къде взехте материала?

Здравейте, радвам се, че публикацията ми е предизвикала интерес. За съжаление, колкото и плоско да звучи писах този материал преди повече от две години и вече съм забравила кои точно бяха източниците - но съм сигурна, че работих по статията на една журналистка в интернет и по още няколко материала, отново в интернет. Не си спомням къде точно срещнах това твърдение, но ми се стори интересно и затова го споменах и тук.
Признавам си, че не съм вещо техническо лице и не мога да се изказвам по техническите подробности, за които споменавате. Когато пишех статията, ме интересуваше основно личността на този човек, значимостта на делото му. Ако съответно разполагате с достатъчно сведения, бих искала да ми обясните в какво точно се съдържа съмнението ви?