Орешарски, Орешарски, а баща ми те мислеше за най-големия финансист на държавата - за съжаление баща ми е старомоден и честен човек, отказа се от комунистическата партия още през деветдесетте, въпреки, че искрено вярваше в идеалите, не в партията..
  Аз не съм финансист, бях проста касиерка и ми се налагаше да пиша месечни отчети, и понеже както всички в тая държава не съм получила образование за касиерка, но се налагаше да работя като такава, висях по нощите, за да ги пиша тия отчети. Защото бях наясно, че ако не го напиша, дупе да ми е яко. И като го предадеш тоя отчет, почваш да си гризеш ноктите - дали е вярно, дали не съм сбъркала някоя цифра, нещо май липсва... Но на мен, малката работна мишка  никой нямаше да ми даде да го поправя този отчет, по него драскаха счетоводителите на фирмата... Де да ми дойде в загубения мозък, че моята фирма, като повече от половината в България,  е в "сивия сектор" и хич не й пука за отчетите де факто, държи на тях само "де юре". И в крайна сметка точно заради отчетите напуснах, с нервна криза в добавка, защото се оказах дъщеря на баща си - старателна и честна.
  Вие, господин Орешарски, халал да са ви парите, тях никой вече не може да върне, но  мислехте ли за своя баща, когато помогнахте за задигането на милиарди от България?