Дай му на българина да си седи  на една кълка вкъщи, да гледа телевизия и да псува управляващи, опозиция и дядо Господ! Нямало демокрация у нас, и изобщо за какво ни била тая демокрация,дето нищо не чини, един хляб не можеш да си купиш с нея, ех, всички са маскари.. И уж  все търсим вината, пък все излиза, че никой не е виновен. И горчии...
  Истината е, че не са ни виновни нито  кризата, нито стреса, нито нито корумпираните политици.
   Защото предпочита българинът да спи и да не знае, че демокрацията не се дава даром и по заслуги, нито пък стига само до избирателната урна и до вратата на новия розов мерцедес на дъщерята на министъра...
    Не, българинът не иска и да знае, че за демокрацията се воюва. Лично и всеки ден. Лично и всеки ден да отстояваваш правата си и да носиш отговорността си .
  Да  лягаш на земята пред камионите, които пренасят отсечените от горите вековни дървета. Защото децата ти след време няма да знаят какво е това "вековно дърво"
   Да поставяш на мястото му гаменчето, което тормози целия квартал. Защото ти живееш в този квартал.
  Да  помагаш на бабичката да си пренесе торбата вкъщи. Защото и твоята майка някъде така се мъчи с тежките торби.
 Да  събираш хора и да  оревавате орталъка пред парламента, обаче данъчната ставка върху книгите, учебниците и лекарствата пада поне три пъти. Защото така е справедливо, нали?
  И още, и още, и още. Всеки ден и лично. Да искаш и да даваш.  Докато кенефът се отпуши. 
  Защото Бойко Борисов и Сегрей Станишев не са държавата.
  Държавата - това съм аз, ти, той, тя и всички останали! И колкото по-бързо го проумеем, толкова по-добре. 
  Тогава ще престанем да бъдем просяците на Европа  - когато се научим да воюваме за правата си и да носим отговорностите си.
  
 

наистина е така. А ти самата кои от всички тези неща си направила или е по-лесно само да говориш за тях?

гледам една банда улични котки пред входа) Участвам в подписки. Пиша личното си мнение в блога си и вярвам в него. Завчера помогнах на една бабичка - лежеше на улицата, не знаеше коя е... Като ме видя, че се мъча да я вдигна един човек от входа се засрами и дойде да ми помогне.