По данни от кръгла маса на  психолози във Варна стана ясно, че всяко четвърто дете в България в предучилищна възраст страда от нервно-психически разстройства, проявени в различна степен. Най-често малките се плашат от животни, от тъмнината, срещат се нарушения на съня, кошмари и т.н. Нарушеното общуване с родителите пък (в много случаи такова почти липсва , въпреки масираната кампания на Уницеф "Мълчанието днес ражда викове утре") поражда у децата различни страхове и вътрешни бариери - установено е, че малчугани, които не общуват пълноценно с родителите си впоследствие имат проблеми в личния си живот и във възприемането си за света. Загубили връзката с родителите си(които не признават това) и уплашени от ставащото  наоколо, много малчугани започват да проявяват необясними за близките си капризи, агресивност и т.н., като почти винаги родителите оставят решаването на този проблем или на "твърдите" методи, или на самотек... 
  Това довежда до стряскащи резултати.   Според  психолозите процентът на децата в пубертета в България , които страдат от нервно-писихически разстройства вече е около петдесет... Случаите на жестоки убийства сред тийнейджъри, на безсмислени побоища и на ширещо се насилие потвърждават тези резултати.
   Показателно е, че всеки четвърти възрастен у нас страда от нервно - психични разстройства. Лекуват се малцина. Кой знае защо, в България в двадесет и първи век  се смята, че психичното заболяване е срамна болест.