Всяка една от нас опира до това отделение поне веднъж в живота си. Късметлийките попадат там само за раждане, но такива случаи не са твърде чести и, както казваше сестрата, докато ми дупчеше безмилостно китките, за да намери вена за системата, не е хубаво да отиваме там неподготвени.
Не всички имаме финансовата възможност да предпочетем частни клиники, но е добре да го направим. Запомнете, че на никой в тази държава не му пука дали си плащате здравните вноски (освен ако не иска да ви изнудва с това, както постъпват личните ни лекари и държавните чиновници), затова по-добре, ако имате такава възможност, си позволете частната клиника. Излиза по-евтино, защото спестява парите за последващо лечение на вътреболнични инфекции и психически разстройства, получени на база преживянаното в отделението на държавната болница. Аз лично излязох оттам с паническо разстройство и страх от игли, който не мога да преодолея вече година.
Ако все пак трябва да постъпите в държавна болница за задържане, се подгответе за това, че никой няма да ви "цепи басма" - в болницата не се интересуват от това дали сте бременна или не, за тях е важно да изпълнят клиничните пътеки, да спестят евентуално някой лев и пр.
Подгответе се да лежите неизвестен период от време ( рядко лекарите у нас  съобщават  аргументите си на  пациентите, според мен,  може би защото ни мислят за парчета месо). Време, в което няма да виждате близки и роднини, освен през прозореца на стаята или през цепнатината на вратата на отделението.  Попадне ли в женското отделение на болница, жената се превръща в негов затворник. На мен страшно ми липсваше присъствието на приятеля ми и на близките ми, тежеше ми и това, че никой нищо не ми казваше за състоянието ми. Трябва обаче да се стиснат зъби (ако имате сили), за да не се даде повод на болничния персонал да говори на висок глас зад гърба ви колко сте "неподготвени"  за престоя си в болницата.
Ако имате късмет, още при постъпването може да се озовете в ръцете на най-милата и оправна сестра в отделението, която обикновено и върши всичко в него (все пак едно женско отдление в една болница не може да се крепи само на ежедневно пиене на кафе, сладки клюки и гледане на турски сериали в сестринската стая). Лошото е, че сестрите са на смени и до вас все ще се озове някоя кисела лелка, която с неудоволствие ще отговори на виковете ви, че системата ви прелива, за да ви изгледа от високо и да заяви, че на  такива като вас ( в моя случай бременност 6 г.с.) в Англия дори не им обръщали внимание... Не правете като мен - да изпадате в шок, просто фактите са такива, че лица като тази сестра просто няма как да бъдат заменени в болницата, поради простия факт, че сестрите все повече не достигат по принцип, а и бюджета на болницата не винаги позволява наемането на млад и заинтересован от работата си персонал.
 Не се  мръщете на болничната храна и се хранете, пийте и много вода - предстои ви да бъдете натъпкани до пръсване с лекарства, всичко това трябва да излиза от организма ви. Не правете като мен - аз си бях въобразила в паническия си страх, че ако не се храня и не пия вода, кръвоизливите ми ще спрат и бебето ще се задържи. В крайна сметка получих бъбречна криза и всичко свърши, просто, защото нямаше кой да ме успокои и да ми каже да се храня. Запомнете, болницата не е благотворително или социално заведение!
Внимателно наблюдавайте и слушайте какво ви изписва лекарят като лекарства, дори си записвайте, ако отоците от системите по ръцете ви не са толкова сериозни! Ако няма как да запишете, помолете момичето до вас в стаята да го направи. Всичко това се прави, тъй като понякога сестрите объркват дозите и лекарствата, които раздават - на мен и на моята съседка по стая ни се случи точно това и добре, че тя беше дипломиран фармацевт.
Невинаги тоалетните и баните са ремонтирани, и много често, дори и ремонтирани, в тях Бог знае защо не е предвидено  място, където да се закачи система. ( В много случаи ще се наложи да носите в ръка системата си, тъй като стойката не може да се движи от старост или просто има някаква повреда). Важното е  да не се паникьосва човек, аз успях да се справя с това, въпреки, че бях на много сериозни успокоителни, от които без малко не се срутих в дупката на тоалетната. (Помолете близките си да ви донесат закачалка някаква пластмасова от магазин за левче и я залепете на стената, като преди това предупредите персонала; в тоалетните понякога спират и тока, заради което си дръжте в багажа за болницата и запалка с фенерче).
Наблюдавайте системите си и не заспивайте, защото системата може да се изкапе или вената да колабира, трябва да сте нащрек и бързо да извикате някого, дори да сте готови да се изправите и да излезете в коридора, за да намерите човек, който да ви помогне.
Ако все пак се наложи операция - абразио например, и се окаже, че трябва да се разкрачите на гинекологичния стол пред десет души, които никога през живота си не сте виждали, не се притеснявайте, защото вероятно от шока няма да ви е до тях.  Никога не бива да забравяте, че тук вие сте парче месо и имате точно толкова права, колкото има парче месо и най-вече, че на никой не му пука за вас. Това по някъкъв извратен начин успокоява.
Колкото по-бързо се съвземете от упойката, толкова по-бързо ще се приберете вкъщи. На мен това ми беше най-тежко - чуствах се дезориентирана, сама, празна, смачкана,отчаяно исках да почуствам човешка топлина, но в стаята ми не влизаше никой, само бяха оставили вратата отворена, и от време на време някой надникваше, без да да каже и дума... А аз дори не знаех дали е добре да помръдна глава, за да мога да гледам вратата... Позволено ви е да говорите несмислици, да викате майка си, да ломотите - никой няма да ви обърне  внимание.  Накрая ще ви проверят дали кървите и ако не кървите особено, ще ви изпишат.
Най-важното нещо, което човек трябва да направи в женското отделение на болницата е да оцелее.