Краят на срока е и сега ми се е паднало да измъчвам с премъдростите на английския език шести клас.

      Към дъската бавно се точи опашката изпитвани, които мрънкат вяло  неправилните глаголи и се мъчат да напишат вярно някоя и друга дума, дочута от предните чинове.

       Моя милост непрестанно се движи из кабинета, въдворява ред, заплашва подсказвачите,  проверява набързо написани домашни, командва парада на изпитваните  и изобщо  се мъчи да всява страх и респект  в редиците на превъзбудения от събитията и по принцип шести клас.

       И тъкмо да си кажа “Какъв спокоен час...” и ето ти го Красимир   на дъската, иска да го изпитвам за тройка. Смелчага. “Красимире,” – казвам му “Как е “картоф” на английски?”

    Красимир  се замисля дълбоко, а размишленията му са прекъснати от краткият конфликт, възникнал на последния чин между току – що изпитаната Златомира  и Мартин  , който й е нанесъл някаква смъртна обида.   Дамата измива обидата, като започва методично да налага горкия Мартин, затискайки го в ъгъла. Класът посреща с радостно вълнение това лирическо отклонение и се втурва да разтървава противниците, начело с моя милост. Златомира  се оттегля горда и отмъстена, а аз  успявам да прекъсна вторичната  юмручна схватка между Мартин и друг жаден за слава гладиатор, възникнала към края на предходния бой.  След като крясъците поутихват, хвърлям унищожителен поглед към радостния клас, пускам някого  да отиде да пие вода в коридора  и се насочвам  обратно към дъската.

   А там ме чака Красимир, който вероятно е леко разочарован, че не е могъл сам да вземе участие в събитията. Часът е към края си, но съм твърдо решена да завърша достойно това педагогическо предизвикателство, затова се захващам отново с изпитването.

  “Красимире, какво беше,а,  да, кажи ми как беше картоф на английски?”

    Красимир   ме гледа хитро и с надежда и заявява “Барабой?”.