Онзи ден няколко от децата  "от ромски произход" не дойдоха на училище. Нищо ново - и без това родителите им ги пращат в училището само заради служебните бележки за детските  -  това се знае и от социалните, и от родителите, и от учителите, и от  по-големите деца. Малките идват и заради безплатните закуски - да има как, ще дъвчат посотоянно, дъвчат и в час,  дъвчат дори и наказани, не мога да ги отуча... 
  После някой ми каза, че вчера не дошли на училище, защото били на погребението на братовчед си. Те имат безброй много братовчеди, сестри и братя,  които бъркам постоянно, но този точно братовчед бил тримесечно бебе. 
 Умряло от студ.
 Тримесечно бебе, умряло от студ. Питам : "Ами полицията, социалните, някой?"
  Всички ме гледат учудено.
 Каква полиция, какви социални, не е хубаво, че бебето е умряло, но какво от това, нали го погребаха....
 Същите деца са като нашите. Само, че са мръсни и диви. И ядат постоянно в час, ако ги изпусна и за миг от поглед, ще са непрекъснато залепени на парното. Приличат на животинки -умни и те гледат с поглед на възрастен.
 Вчера погребаха бебето и днес сякаш нищо не е било.
 Пак са на парното, ядат под чина и ме гледат хитро. Очаровани са от шарената картинка на заек, която им показвам, но не пускат закуската.
  А аз не мога да си избия от главата мисълта за онова бебе и ми се иска да можех да се моля за всички нас.