Е, колеги, тъкмо смятах, че в днешната коментарна статия на в-к "Телеграф", ще има бой, срещу мен, троля, обаче се оказа, дето тие изобщо не са имали предвид такъв бой! В коментарната рубрика на вестника, на стр. 12, се коментират две новини, уж взаимносвързани - по-първата е озаглавена "Аман от естети. Хорото се премести пред банята.", а втората - "История на тезгяха. Славейковата награда бе обявена за продан на цена от 89 лева в сайт за пазаруване на стоки втора ръка /виж стр. 9/".
В първата новина, се говори за това, че естети като троля и други, които смятат, че "площадът пред Народния театър е запазено място за висока култура"/хихи, не "национална", колеги, само висока, ей, това образование, "Телеграф"///, май са си изяли шапката, защото хорото, вече се йе премистило пред "банята" - "пред бившата Централна баня", за която се казва "Добре, че вече не функционира като такава" хихи, сигурно ако функционираше като баня, тая разкошна сграда, приютила в момента Музея на София, би навеждала някого на асоциации за чалга ли, що ли, "Телеграф", ама не, тя днес е музей, и то значителен, колеги. Троля ходи там през 2016 година, по повод една публична лекция, която се проведе като част от уникална изложба от снимки от експедиции на български египтолози, уникална  за София и страната, мислим, те, да си извадя специалният албум, който закупих от уредниците на тоя наистина красиво направен отвътре музей /всъщност имам три книжки, я да ги цитирам тук/ - "Среща с египетски жрец" - на стр. Въведение четем, дето "Среща с египетски жрец" била "изложбата..., подготвена от Департамент Египетска древност на музея Лувър, гостува на Музея за история на София /след успешното й представяне в Регионалния археологически музей - Пловдив"/", втората книжка се нарича "По следите на града. Йозеф Обербауер 1854-1926" и съдържа великолепни акварели от град София, третата книжка е от друга изложба на Музея - "Светът на мита и духовността между минало и настояще. Анджела Окипинти. Изложба на Анджела Окипинти. Музей за история на София 14 септември - 16 октомври 2016 г. Рецензии на Лучана Каталдо и Флавио Фергонзи" /в долната част на заглавната страничка на тази книга има стои знакът на Културни институт на Итали в София , както и на Музеят за история на София, и датата, когато сигур той е създаден? 1928 г./.
Дам, колеги, страшно много ми се иска, да можехте да видите не само отвън, на фона на това мизерно и странно хоро, което не се танцува от ансамбъл "Филип Кутев", в неговите най-хубави носии, за 3-ти март, под режисурата на някой от големите български режисьори на подобни събития,  но ако можехте да го видите  и отвътре, как изглежда тази чудесна сграда, и какъв красив музей е всъщност. Ако са го преместили, или ако троля бърка, като скромна провинциалистка, каквато съм - простете ми и ми оставете името "естет", да си го носим на гръб. Но моля, все пак идете на сайта на Музея за история на София и вижте, какво има там.
Мъчат се колегите, от "Телеграф" да изкарат това хоро, част от народната традиция, дето "Векове наред то /бел. моя - хорото/ е събирало цялото село на меглана". Бих искала, колеги, като човек, който съвсем скромно е учил фолклор, да напомня, че мегданът, където се е играело хорото, често е бил извън селото, тъй като някогашните села, не са имали толкова големи мегдани, както днес, били са разделени на махали, а и може да се учудите, но често, още от средновековието, което трудно се изживява от селото ни, чак след Освобождението, та на "мегдана" можело да има и гробища, това, разбира се, не навсякъде, но и днес в някои градове и села - например днешната Златица или Пирдоп, не помня, гробищата им се намират в границите на града; но аз съм слаб фолклорист, колеги, нека да се намеси някой сериозен колега - фолклорист, етнограф, и да обясни, защото има интересни неща за обяснение.
На мен лично, ми е интересна психологическата причина, поради което тези хора играят хоро все пред най-красивите сгради, които все се намират в центъра на столицата ни - тоест, мислене "сградите са наши, че си ги праим каквото ние искаме", "ний сме повече от тая сграда, йоо", или что?. Те очевидно, имат желание да го правят само пред такива сгради - които, по решение на умните архитекти от 1928 година, може би, предлагат пред себе си и големи площади, поради идеите на архитектите вероятно, че народът ще се стича уважително пред разкошните сгради, ще се диви и ще се мае, и ще се радва на свободна България///. Не зная дали архитектите на бившата Централна баня са предполагали, че пред сградата им някога ще се играе хоро, все пак тя е архитектурен образец, за чието планиране и построяване на хвърлени много пари, много усилия и много творчески идеи, и е мислена точно като образец, а не като мегдан, но кой знай човек?! Може пък, Столична община, която позволява това мислене да владее столицата вече поне година, да е решила да вметне нови културни белези в своята културна програма, тц, ама без това, да е съобразено ни с Лувъра, ни с Италианския културен институт, ни с Йозеф Обербауер, а дали е съобразено с директора на Музея, това дори не стои на дневен ред////Както беше и в историята с Народния театър, за когото "Телеграф", вий продължавате да твърдите, че "... в неделя на обед се предполага, че освен Господ, и артистите почиват." Еми, Господ не почива в неделя, да ви кажа, тц, той всякога е на работа, защото винаги има нужда от него.
По-долу, във втория културен коментар за деня, редакцията на "Телеграф" се възмущава от това, че "Славейковата награда бе обявена за продан на цена от 89 лева в сайт в сайт за пазаруване на стоки втора ръка.". Но чия е наградата, колеги журналисти, в коментара не йе казано, това е тайна, малка тайна, върху която се крепи цял коментар, който се опитва да излезе от тая тайна, от тая липса на информация, от въпроса "Кой"///, и вместо това, се бий "исторята", която е сложена "на тезгяха". Хаха, колеги, не е "история", цела култура е, кул ту ра, де, ама оттам не знаят това. Затова - за тех, бой нема, ама за мен - да.
/следва след малко/
След малко най-сетне дойде, троля след още малко ще ходи да върши своята къщна работа, ала много ми се искаше, все пак да напиша нещо и за една днешна  статия в сайта днес. бг, озаглавена "Вежди Рашидов: Лувъра няма нужда от нас, ние имаме нужда от него". В текста на статията е цитиран и самият г-н Рашидов, който казва: "Има един малък проблем - французите и Лувърът нямат нужда от нас, ние имаме - там е проблемът.". Аз мисля, че г-н Рашидов, в това си мнение, не е прав, тъй като Лувърът има и ще има нужда от него и неговото, на г-н Рашидов, творчество, което един ден ще бъде показано, след като от Лувър започнаха да показват постепенно "от пещерните рисунки, през Тракия, Рим, Византия, Средновековието, иконописните школи, ислямската култура", тъй като България е интересна и богата на култура държава, и тя не свършва до там, докъдето свършва цитата на г-н Рашидов, просто там започва новата България////. За жалост, на първо място, както точно и добре е посочил г-н Рашидов, Лувъра се нуждае не от любознателни и възхищаващи се хора, тойест, като мен, троля, която гледа изложба на червенофигурна керамика в едно миниатюрен уж местен музейно не съвсем!, направена съвсеместно с музея Лувър, през лятото на 2018 г. в град Черноморец, а от куратори - тоест, от изкуствоведи, образовани хора и учени, които да направят тая чудна връзка, колеги. Иначе, след като се установи, кой от какво има нужда,  се видя, че нашето правителство, няма нужда от Лувъра, например, министър Боил Банов, който държи най-вече да не го нарекат три пъти ксенофоб, нежели да реши въпроса с кураторите и с това, да се похвали на света, че има подопечени институти и музеи, досущ като Музея за история на София////, и посмя да каже това пред парламента, и той, игра хоро, както биха казали някои колеги, ама всъщност  падна, защото такова хоро, не е нашето национално /дори и в политически аспект, да! и най-вече в професионален, тай като той не спомена изобщо в материалите, които аз намерих в интерент, за кои и какви "икони" става въпрос, за какво изобщо иде реч, само говореше, че не бил ксенофоб, леле; докато пропадаше изложба на български предмети в един от най-големите музеи в света, провалена очевидно от българска, тоест от негова, страна, тъй като тая изложба, трябвало да се подготви и от негови подчинени/; и да, това хоро няма общо с фолклорните ни традиции, уверявам ви, колеги, въпреки, че няма тук някой колега етнолог, или фолклорист, или друг специалист, който да потвърди това, или да го отхвърли.

Един поздрав, за всички тролоци, и за малките троли, явно, бой нема да има, ами поне да се порадваме, поздрав и за София, която не съм виждала вече почти месец, а може би и от месеци, и за моите приятели там///

ПП. Между другото, в един електронен сайт прочетох информацията, че тази неделя - 16.02, пред Регионалния музей за история на София /"бившата" Централна баня/ отново е имало хоро, като такова се е извило и пред Народния театър, от "ентусиасти". Та си помислих, колеги, да пусна тук, нещичко за програмата на двата културни института, които през това време, по разбираеми причини, не са могли да излязат пред площадите на своите културни институти, барабар с културните артефакти, и да тропат и те хоро, а от по-долните редове, ще се види и защо конкретно не са успели, да се съобразят с новите културни мерки на Столична община, която продължава да позволява това безобразие///.
Тоест, вчера в Народен театър "Иван Вазов" според тяхната месечна програма от 19 ч. вчера е била представена пиесата "Калигула", автор Албер Камю, тойе автор се изучава в повечето университетски курсове у нас, в няколко специалности, превод на текста - Александър Секулов, драматург - Мирела Иванова, сценография и костюми - Нина Пашова /г-жа Пашова е получила награда за костюмографията към представлението/, хореография - Ангелина Гаврилова, музика - Петя Диманова, с участието на Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жоржета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев /ако съм допуснала грешка в изписване на нечие име, моля, да бъда извинена/.
Другата неделя 23.02., както и другата събота, Народният театър ще представи три постановки от 19ч.,билетите и за трите постановки са вече разпродадени. На голямата сцена зрителите ще гледат постановката "Хъшове" с режисьор Александър Морфов, сценограф Елена Иванова, костюмограф Елена Иванова, музикален педагог Михаил Шишков - син и с участието на : Валери Йорданов, Деян Донков, Руси Чанев, Валентин Ганев, Валентин Танев, Рени Врангова, Христо Петков, Стоян Алексиев, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Иван Юруков, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Дани Рашев, Евгени Будинов, Даниел Ангелов, Васил Драганов, Василена Винченцо, Виктор Танев, Владислава Николова, Елисавета Господинова, Леарт Докле. Постановката има награда "Икар" 2005 за режисура на Александър Морфов, награда АСКЕЕР 2005 за най-добро представление, за режисура на Александър Морфов, за водеща мъжка роля на Валери Йорданов, награди от Международния фестивал "Друмеви театрални празници и Нова българска драма" Шумен 2006 за  режисура на Александър Морфов, за сценография на Елена Иванова и за най-добра мъжка роля на Валентин Ганев. 
Драматург на постановката - Константин Илиев, асистент - режисьор - Олга Недялкова, асистенти на сценографа - Тита Димова, Ралица Русева, Стефан Янев, инж. Станимир Станев, инж. Валентин Ставрев; художник на плаката и програмата - Стефан Десподов; фотограф - Иво Хаджимишев.
На Камерна сцена от 19 ч. в неделя, 23.02., Народен театър "Иван Вазов" гр. София, ще представи "Богът на касапницата" от Ясмина Реза, превод Снежина Русинова - Здравкова. Режисьор - Антон Угринов, сценограф - Никола Тороманов, костюмограф - Никола Тороманов, композитор - Калин Николов; с участието на: Александра Василева, Владимир Карамазов, Радена Вълканова, Юлиян Вергов. Представлението има номинации АСКЕЕР 2017 г. за водещи женски роли на Александра Василева за ролята на Анет Рей и на Радена Вълканова за ролята на Вероник Улие; и за водеща мъжка роля на Владимир Карамазов за ролята на Ален Рей.Асистент - режисьор - Ирина Иванова, драматург на представлението - Георги Борисов, фотограф - Елена Спасова, художник на плаката и програмата - Георги Панчев.
Също на 23.02.2020 г/неделя, ден за хоро пред Народния театър "Иван Вазов"/  на сцена "Апостол Карамитев" в Народен театър "Иван Вазов" ще бъде представена пиесата "Три високи жени" от Едуард Олби, превод - Гергана Дойнова; режисьор - Стефан Спасов, сценограф - Нина Пашова, костюмограф - Нина Пашова, композитор - Теодосий Спасов; с участието на Мария Стефанова, Виктория Колева, Радина Боршош, Василена Винченцо, Явор Вълканов. Постановката има награда АСКЕЕР 2018 за водеща женска роля на Мария Стефанова за ролята на А., както и награда АСКЕЕР 2018 за костюмография на Нина Пашова. Драматург на постановката - Светлана Панчева, асистент - режисьор - Анастастия Сотирова, художник на плаката и програмата - Янина Петрова; фотограф - Росина Пенчева.
И Господ почива в неделя, камо ли Народен театър "Иван Вазов", а, "Телеграф",хихи, е да, ама не!///
По същото време, на 23. 02.2020 година в Регионалния музей за исторя на град София, освен постоянните експозиции, посетителите /които ще бъдат посрещани, както във всички музейни сбирки в страната, от 10, 00 до 18, 00 ч. /"зимно" - мои кавички и думи в кавичките, работно време, от вторник до неделя/, цена на билета 6 лв. за лица над 18 г., 2 лв. за учащи се, докторанти и др., 0 лв. за деца до 7 г. и лица с намалена трудоспособност/, ще могат да разгледат и няколко временни експозиции - "Опознаваме миналото с поглед в бъдещето", която ще бъде достъпна до 18 април 2020 година. Според информацията за изложбата в сайта на Музея на София, "Временната експозиция "Опазваме миналото с поглед в бъдещето" е съставена от артефакти от археологически обекти от различни епохи на територията на цяла България. Проектите, посредством които са осъществени проучванията, са реализирани или подкрепени от фондация "Балканско наследство". Сред обектите, присъстващи в изложбата чрез експонати, са: неолитно селище в село Масовец /с. Илинденци/; халколитната селищна могила "Юнаците", укреплението от бронзовата епоха в местността "Бресто" до с. Баня /Разложко/; античният некропол и култов център на Аполония Понтика /дн. Созопол/, античният търговски център /емпорион/ Пистирос /при гр. Септември/; раннохристиянският манастир на хълма "Джанавара" /край Варна/; късноантичната крепост Бона Мансио край гр. Септември и средновековното селище там.....".
Освен тази временна експозиция, към момента в музея може да бъде видяна и изложбата "Манифестиращата идеология 1944-1989", която, поради големия интерес, ще бъде достъпна за гостите на музея до 31 март 2020 година. "Основният фокус на експозицията "Манифестиращата идеология" попада върху периода 1944-1989 г. Осъществена е своеобразна историческа ретроспекция на посочените 45 години. Това се случва на базата на материалното и документално наследство, съхранено във фонда на Регионалния исторически музей - София.
Конкретният повод за реализирането и представянето на изложбата е настъпването на 30-годишнината през 2019 година от събитията на 10 ноември 1989 г. Точно на въпросната дата в България се осъществява промяна на властващия дотогава политически курс.
Историческите процеси и събития от периода 1944  - 1989 г. са обяснени чрез кураторски текстове и допълнени с оригинална литература от периода. Материалните примери и документалните кадри служат за визуално илюстриране на епохата.
Част от темите, засегнати в експозицията, са: господстващата идеология и действащият пропаганден апарат; икономиката; науката; изкуството и културата; подчинени на марксистко - ленинската теория, възпитателните организации за подрастващите и др.
Паралелно с изложбата Регионалният исторически музей - София обявява и кампания за набиране на още знакови предмети от епохата на социализма. Откриването на изложбата "Манифестиращата идеология 1944 - 1989 г." е на 7 ноември 2019 г. .....
Изложбата се реализира от Регионалния исторически музей - София със съдействието на: Националния исторически музей, Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН, Музея на социалистическото изкуство и Българската национална филмотека."
Вероятно, по повод 19 февруари и навършването на 147 години от обесването на Васил Левски се очакват посетители, ако не в работния ден, то поне в събота и неделя, както сигурно са идвали посетители на музея и в тази събота и неделя и както вероятно ще се случва през идните седмици, с началото на активния туристически сезон за страната.
/Тези дни, колеги, гледах репортаж от откриването на туристическо изложение в гр. София, с участието на министъра на туризма, по време на чието изказване, туризмът в страната беше представен от около пет кадъра, заснети с дрон на храм - паметник "Александър Невски"/явно заснет, заради лъскавите му кубета, хихи,ех, колеги, вече толкоз години, нЕма кой да заснеме украсата му отвътре, и да разкаже нещо за нея, брей, някои от тях си спомням от едни мои учебници по литература!/, има още не по-малко от шест кадъра на НДК, заснет също с дрон така, че да се види и някакъв новостроящ се небостъргач и кранът до него, и той - туристически обект на министерско ниво///, както и други забележителности - разни смесено зелени- жилищни или други площи, уж от птичи поглед, все от София, кой знай защо, явно, министерството на туризма, е министерство само на София, и то на една София, която очевидно не е точно тази София, която всички познават? 
Но в т.ч. се чудя, предвид твърде честата експлоатация на кадрите от това изложение, кое ли ще е следващото място, където ще се играе добре познатото ни, санкционирано толково положително от Столична община като проява на национално културно ниво  хоро - дали ще е пред  НДК, или пък, недай си Боже,  около храм паметник "Александър Невски", където вече, отгоре на всичкото, имаше, мисля, допреди поне година,  и частна автогара, излязла на собственика й, доколкото зная, съвършено безплатно, изплескана точно в центъра на столицата, до самото Народно събрание, и до сградата на общината на ул. "Московска" също////?! Сигурно някой би ми отвърнал, дето хората, които играят това хоро, сигурно се притесняват от Господ,който като тях, не работи в неделя, но аз смятам, че ги е страх от автомобилното движение и от това, да не ги бутне некой автобус. То мерак, мерак, ама... Лошото е, че в такъв случай, Столична община няма отново да поеме отговрност, колеги, хихи, както винаги////.
Те, да видим/.

Историята се повтаря по жестоко

интересно, защо се сещаме, че се повтаря, само по време на войни разни///.