Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2020 12:10 - И кво сега, че има ли бой или няма да има?!
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 346 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.02.2020 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 втори опит

 

Домъкнах се в моя подслушван блог тая вечер, колеги, дрънчейки с мойте въображаеми такова, доспехи, все козиняви, и с тенджурата на главата, с една скрита надежда, койято през последната седмица почти напълно попариха. Така, както си чертая невидима линия с босия пръст в пръстта, да попитам – че има ли бой, или нема да има?! Като гледам, няма да има.

Действията на г-н главниятпрокурор Гешев, койито в началото на тая седмица изглеждаха така всяващи страх и паника, но най-вече хаос, с неговото поведение, което излезе извън границите на правото и на задълженията му, се оказа, че според статия в сайта „Свободна Европа“, ще бъдат подложени на обществено обсъждане, по желанието на Съдийския съюз у нас, който, според заглавието на новината, „иска ВСС да разгледа поведението на Иван Гешев.“. В тази новина, колеги, аз си харесах едно прекрасно изречение – „Малко по-рано пред БНР бившият съдия в Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ Здравка Калайджиева заяви, че е „време да се разбере, ако трябва и да се запише изрично, че прокурорът може да повдига спорове за законност, но единствено съдът може решава /бел. Моя – тук колегите са изпуснали „да“-то/ кое е законно и кое – не“. Аз мисля дори, че нямаше смисъл частта от текста, в която е поместено това изречение, да бъде озаглавявана със силното заглавие „Здравка Калайджиева: Темида като слугиня“, защото предходното цитирано от мен изречение поставя нещата съвсем на местата им и показва, че на първо място, бой няма да има, и Темида, не йе слугиня в един културен аспект, ами йе направо робиня, и то робиня в устата на г-н Гешев, главен прокурор, а не в думите на г-жа Калайджиева....

Тоест, колеги, при г-на Гешева, бой наистина не ма да има, още повече, дето някой коментатор, в някоя от коментарните статии, беше го нарекъл и „манекен“ на управлението; не зная дали се е усетил този човек, какво каза; тойест, аз лично не виждам нищо бойно у Гешева, амцък? /троля си рови зъбите с калъчката, замислено/./някои познати, може би ще попитат , какво е това „калъчка“ бре, троля, и какво ще рече тази странна метафора, но аз, като човек литератор, ще напомня едни стари турски народни приказки, и конкретно една, в която се разказва за това, как някой си момък тръгнал да върши храбрости по света, и стигнал до място, където седяла една голяяма жена – великанка, леле, тия лоши жени//, ама била толкова голяма, че почти стигала небесата, и си чистела зъбите, за по-страшно, с един кол, и като си ги почистила, оттам излезли един човешки крак и нещо друго беше... Когато я преборил, момъкът тръгнал пак на път и не щеш ли, насреща още една великанка, ама тя по-висока от облаците, и тя си чистела зъбите, и така нататък, май бяха три великанките, коя от коя по-страшни, хихи, койето ми напомни някакси, кой знае как, колеги, за онова толкова лошо отношение, граничещо с  най-обикновена простащина, което демонстрира при избирането си за главен прокурор г-н Гешев преди време, към жените като цяло, към българските жени на високи държавни постове по принцип, и не само///

Що се отнася до другий скандал, дето президентът Радев, свали доверието си от правителството, което той направи в нарочно изявление, и то беше тълкувано по най-различни начини, то се видя, в крайна сметка, дето всъщност правителството не йе наясно, какво следва след тая процедура, по снемане на доверието, хихи, койято е наистина интересна и като държавнически акт, и за тълкуване, почти непозната е у нас; ала и неговото – на президента, поведение се изроди в цинизъм, когато тоя каза, дето „импийчмънт“ срещу него нямало да напълни хладилниците, или не би оправил работите /мое тълкувание/, но само щял да изкара хората по площадите... Някой би казал, че това е здравословна доза цинизъм, обаче не е, колеги, не е. На първо място, според мен, защото срещу него, президента Радев, нямаше да се проведе „импийчмънт“, ами държавен преврат.

Оказа се, колеги, обаче, че няма и кой да проведе тоз преврат, на койето троля искрено се ядосваше поне два дни през тая изминала седмица. Не видяхме, колеги, така желаният бой, да се фърлят димки, някой да подава цвете на жандармерията, а на друг, обикновено на най-каръклията, да му счупят главата, било с тухла или с полицейска палка, и няколко часа след това, всички пак да се опитват да станат сериозни, макар и не възрастни.

То не се знай, да ви кажа, како че става, защото въодушевление има, още не са дошли Заговезни и Старчовден в Карлово, когато народът излиза на площад „20-ти юли“ в нашия град, и гърми малкото топче на сушиченската или войняговската  кукерска група, само да не объркам групата, и се събира полицията  тамо, да наблюдава в настръхнало мълчание какво че става – а не, като всяка година, да кибичи умерено незаинтересовано..

Има време, колеги, почти две седмици, да видим///

Окончателно, колеги, се оказа, както писах и по-горе, дето парламентът няма да се включи и той в боя, тъй като ете, вчера, това събота, г-жа Дариткова, мисля, председател на най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ взе, че заяви, дето „войната“ между институциите, не я били уж запалили от парламентарната група на ГЕРБ, но те щели да я гасят. Бре, колеги, така май и ще приключи, безславно, опитът за държавен преврат, от страна на парламента/?/, с признание, дето те не само не са искали да участват в него /в преврата/, ами нема и да участват изобщо в такваз работа?! Йоо?! /троля почесва тенджерата си, ама нема да я сваля, дам/
Е, забравих,да напиша нещо и за опозицията в парламента ни, колеги, който трябваше, да носи помирението, ако не носи другото, ала и тя, донесе само един науспешен вот на недоверие, с идеята, че е имало едни четиридесет страници основания за него, койито не бяха пуснати по интернет, за да се видят от всички, защото в тях няма нищо срамно, нямаа, колеги, а пък аз лично, не видях до лидера на опозицията, г-жа Нинова, по време на финалните й думи, нито една жена, ами само мъже, йоо, една крачка назад... Питам се понякога, колеги, за какво служат жените у нас, когато не служат като идиоти, на държавата си, като сервитьорки с минимални заплати, и като министърКи, с по-големи заплати,  и тя не ги граби, и не се подиграва на цели институции, наричайки ги в женски род, публично... Иначе, колеги, то няма, какво да се каже, освен, дето опозицията в парламента, липсва миналата седмица, койето, не зная какъв проблем реши. 

Не очаквах, колеги, но се йе решил и проблемът, който възникна между изпълнителната и медийната власт у нас, предизвикан от поредното непремерено и обидно изказване на премиера Борисов към журналисти, по време на негова публична изява, в която той три пъти най-малко, се извини на колегите, отстоящи на един метър от него, изпратени там от името на сигур десетина печатни и електронни медии, барабар с телевизионните оператори, като обаче, докато се извиняваше, не престана да изговаря срещу тях „гулю-гулю“/по памет вмятам това, не искам, колеги, да се връщам към репортажа/, изобщо някакви странни звуци, които според него, подхождали на „мисирки“. При което неколцина колеги журналисти от групата се бяха обидили и относително упорито и на място, изискваха тия извинения.

По-късно последваха, мисля, и една върната карта за членство в Съюза на българските журналисти, на уважаван член на съюза, който я върна, тъй като се обиди от изказването на г-на Борисова; последваха и коментарни публикации а преди малко видях и поредната публикация, в която дори се беше намерил човек, който да изтъкне, че освен всичко друго, премиерът обижда журналистите пред себе си , употребявайки и като полово дискриминираща думата „мисирки“, при това- от женски род, ех, тия турски народни приказки, , колеги, и тия страшни великанки, дето никой не ги знай///

/веднага, щом намеря сайта, откъдето взех точните данни на статията, ще публикувам тук заглавия и адреси, но мисля, дето този материал беше или в сайта „Свободна Европа“, или в „Площад Славейков“, в последния в момента има и друга статия, от която прочетох само заглавието, а според него от Съюза на българските журналисти смятат да препоръчат на членовете си  да гасят микрофоните, ако някой рече отново да ги обиди публично. Мисля, че това решение е малко закъсняло, може би колегите журналисти, би трябвало не само да изгасят микрофоните, но и да си тръгнат от там, тъй като тие нямат място там, където не ги приемат като журналисти. Но пък аз, колеги, познавах и познавам журналисти, които биха останали, знайте ли, за да може да чуят и да видят  хората, всички българи, точно за какви ги смятат – и тях, и редакциите им, и държавата ни заедно с тях....

Единственото, което аз лично не чух тази седмица, беше /троля си оправя тенджурата и застава мирно/ како премиерът  офциално, такзов, много сериозно, ще нарече нас, тролите, и всички тролоци, и малките троли.

Да, аз чакам.

Елисавета Ненчева чака – мислим, че ще да е с нещо в женски род, хаа, мойе да йе нещо у жа ся ва що, леле, какъв бой че падне тогаз, йоо, има да се гониме, ей! ////...

Но, аз все пак мисля, че той – премиерът, нема да ни нарече, никак, нас, тролите, кой знай защо си го мисля, а може и да са знай – нал, не искат, бой да има....

Айде, един боен поздрав, за всички действащи тролоци, и за тия от резерва – тойест, ази и който още иска да биде; па да стегаме броните, че утре йе понеделник, нов ден за икономиката на страната, и за БВП, колеги. 










Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651572
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031