Не зная дали ще ми повярвате, колеги, но целият следобед троля го прекара, търкаляйки се в своя вече писнал й креват, завита с едно родопско одеяло против последните напъни на грипа, слушайки отговора на едно свое мнение за някво ново изказване на г-н Гешев, главен прокурор на републиката, койито искал да знае, как се наказва президент, ако срещу него има дело, или ако няма такова, по Конституцията, и според Конституционния съд у нас... Една политическа новина, която, ако не беше такъв лош юридически балон, и ако не беше входирана от "Главен прокурор", сигур щеше да мине за обикновен политически къч в ситуация след вот на недоверие на правителството, което пък в петък се защитаваше с приетата явно на техното събрание обща фраза, че имало опасност от назначаване на служебен кабинет, ако паднел тоя////, ама не, бе, колеги - НЕ е политическа новина, НЕ е добре направена, брей! Също като тия изказвания, за служебния кабинет////Аман бе, колеги, на мене лично ми писна да гледам политически излагации, тотални, па и опитващи се да стават СТРАШНИ, леле, защото, подобно изказване на главния прокурор, който и да е той, говори за някакви данни, които има той срещу президента, да н говорим, за ЗАПОЧНАЛО, леле, разследване, хихи, стига сте тъпкали Конституцията, беее, а същият главен прокурор, който иска да заплаши, дето можел да заведе дело, ако иска, заявява в питането си, че бил съгласен, дето според него, делото, трябвало да бъде СПРЯНО?! Бре. И нито един юрист, колеги, не излезе публично, да каже, койе е направилното в самото запитване /начинът, по който то е формулирано, колеги, щом и на мен, юридическата невежа, се е сторило нещо ку цо, юридически?/
И така, г-н Гешев, главен прокурор, седна върху правото и го ползва за "политически цели", обиждайки още веднъж своя пост, ей Богу, а сега, някой би трябвало да ме пита - а вий защо защитавате президента? Бре, аз не защитавам президента, колеги, а пра во то! Президента, няма, поне засега, нужда от публична защита, освен, ако некой наистина не заведе срещу него дело, но тогаз, вече той няма да има нужда от защита от менека, и има вероятност, в страната да влезе, да речем, по това време чужда армия и прочие - то така става със загубата на суверенитет и на структурни основи на Конституцията...
Засега, имаме само,загуба на Главен прокурор, ще го преживейм, или не? хаха, щом като не чувам юристите, колегите юристи, значи ще го преживейм?!
След това мое мнение, изказано във възмутен тон, цял следобед се търкалях в моето пълно с бацили легло, радвайки се на интернет вниманието на некой от разузнаването, па може и да беха повече, койито се представи, колеги, като Алексей Петров. Това, че е Алексей Петров, мен не ме изненада, но ме изненада другото - дето тоя внезапно взе да реди предложение, за "романтична среща"! Бря, как се усмихнах аз, пък как се задавих от вълнение, без малко да изплюя цели три храчки, извинявайки се на тоз кавалерин, Алексей Петров, дето ще ме извинявате, ама го зная основно от някакви публикации за това, как преди години, го гърмяха с гранатомет някъде в някакви криви сокаци из "заможните" квартали на София, а някой писа, дето бил виден полицай, шеф на ДАНС ли, на НСО ли, не помня, ама сигур, ще да е бил некой поне поддържан мъж, оди с връзка, колтура има. Така се възгордях, колеги, ама тайно, че ме дебнеше и разузнаването, пък тия, предават пряко на Русия, гледай ти история; замигах аз, викам - кажи сега, аз съм навита на паста или тортичка, и един следолед, в нашата сладкарница - "Жутем" в град Карлово, че дойдем, че се проточим там, винаги съм била забавен човек, докторат имам, студентите ми харестват как им говоря за една забравена средновековна литература, познатите ми ме одобряват много, преятен човек съм, миг, миг, миг....
Тойя нещо замлъкна, колеги... Аз продължавам да меля, щото съм упорита, па и кой ще те черпи - това олигарх - имам приятел олигарх, или се пише такъв, за пет години една пица не ме е почерпил, та тоя ли - викам, Аз ще си купя тортата, ти ела, донес връзката, подхващам разузнавателно... А той - ни що! Бря, колеги, верно, че в началото, за майтап, така, му изръмжах веднъж, изненадващо, досущ като мечка, то човек да се чуди как да общува с някои хора, то не беше от лошо, освен това, разузнаването много се смя////
И така, Алексей Петров си замина, след един час мъки, аз не можах да вдигна температура днес, въпреки напъването на разговора, въртенето на очите и всичките ръмженета дори, та общо взето, сигур съм се разминала с тази почерпка, още повече, че накрай в разговора се включи легално вече и познатията ми олигарх и вика - Абе, Ели, ти сети ли се какво имаше предвид тоя човек под "романтична среща", а аз му отвръщам - "Ами аз сега се сетих, нали съм учен, умен и интелигентен човек, и нали обичам пуста торта, де да ви знам вас, от толкова години пробвам да намеря някой, който да почерпи, и да н се държи като простак, ама нема и нема."
Замина си Алексей Петров, колеги, а аз по обяд не мислех дори да пиша за президента и за Конституцията, а за коментарната статия на стр. 12 на в-к  "Телеграф" - за това, колко много са уплашени всички, включително и тамошният екип, от малолетните и непълнолетни престъпници, и затова, че искат по-строги наказания за тях, оправдавайки се със страха си, леле, превръщайки ги в някакви машини за убиване, забравяйки, че машини за убиване има и на по-голяма възраст у нас и по света, и винаги ще има... Може би да, и според мен, колеги, обществото се нуждае от по-тежки наказания, налагани за тежки престъпления на непълнолетни и може би дори малолетни нарушители// и тие могат да разчленяват, в някои случаи, "Телеграф", ич не сте писали за това, ей! и не изглеждат като циганин - тийнейджър, някои могат да изглеждат като 8-9 - годишни деца, и такива имаше през последните години в новините/, но то не бива да ги оправдава пред себе си със своите страхове, тъй като за страховете, лек и наказание няма. Ами работите, май пак зависят от вътрешен министър, от шефове на областни дирекции, от експерти и прочее институционални хора, които имат статистики пред себе си, имат планове некакви, дано да имат, че иначе не виждам обикновените полицаи, юристи - това съдии и прокурори, сигурно не г-н Гешев, но тия под него да, за да решат те, и представители на гражданството, и директорът на центъра в "Бойчиновци", и разни други хора, от други министерства, сосиални, образователни, и прочие, на една кръгла маса, какво да се прави и как това че се отрази на обществото. На нас ако остава - ето, докъде се стига - според "Телеграф", до страха и до заравянето на главата в пясъка.
Тая мисъл, колеги, за написването на това, ме накара да вляза отново в днес. бг днес и да потърся блога, но пък видях случайно и една друга статия, публикувана в днес. бг - за това, че Педиатрична болница /Национална/ в град София отворила врати, и то не как да е - снабдена с така необходимия и скандален анестезиолог - ами направо с нови стени на интензивното си отделение, ремонтирани и боядисани от доброволци, които започват да ремонтират с безплатния си труд и други спешно нуждаещи се детски отделения на болници в страната. Четях, колеги, тая новина, и после прочетох свързаната с нея новина от времето на поредната "здравна" криза миналата година, когато се наложи тази болница да спре спешен прием, заради напускането на анестезиолог и публичното нежелание  на здравния министър да застане зад гърба на служителите й, оправдано пак уж  с някакви политически "кризи", йоо, почти като днешните, ама с по-други герои само///. Е да, но болницата не само продължи да работи, колеги, но и интензивното й отделение беше ремонтирано, и то не от г-н Ананиев, а от хора, доброволци, които са съобщили, че "Дарителството е нещо прекрасно. То не върши работата на държавата. Държавата  - това сме ние. Дарителството показва грижата за своевременно решаване на проблеми, за които силите, средствата или волята на решаващите в държавата не са достигнали. Дарителството е доброволен акт и е част от интелекта и достойнството на едно общество. И това трябва да се насърчава и никога, никога да не се осмива и пренебрегва." Съжалявам, колеги, но аз ще застана тука, и ще кажа, че не сте съвсем прави в своето изказване, което звучи така дарителски - точно затова, защото сте направили толкова много, не можете да напишете, дето "Дарителството показва грижата за своевременно решаване на проблеми, за които силите, средствата или волята на властващите в държавата не са достигнали." Знайте ли защо? Защото в педиатричната болница /национална?/ работят лекари и има дори /освен мизерията/ и уреди, от които се възползват  и до които допират един ден и децата на "решаващите". Нямате право, колеги, да се делите, като дарители, тъй като дарението ви, което обществото няма как да оцени днес, защото то не цени своите деца и масово нарушава правата им за получаване на медицинска помощ и не само, няма как да оцени. В случая, дарителството ви е свършило работата на държавата, на държавата такава, каквато трябва да бъде, такава, каквато си я правите вие. Но вие нямате право да се отделяте от другата държава, държавата на "решаващите", тъй като тя също е вашата държава, и другите болници в страната, също чакат - не ние сме държвата, колеги, болниците са държавата - с вечно недостигащия бюджет, с шашмите, с некадърните и кадърните лекари, със смъртта, която обикаля постоянно в тях, и никой не й обръща вече внимание, с това, че там водят най-вече възрастни хора и малки деца, а бременните влизат през задния вход - украсен с балони или с ронена мазилка, но все задния, а "хората в трудоспособна възраст" никога не са си направили профилактичните прегледи, и изненадващо си отиват, далеч от болницата.
Един поздрав, за всички троли, че миналия път май забравих да закача някоя хубава песня за радост на всички.
А така, поне да има повечко///. Със здраве, колеги, пък ако на някой от сърцето му се откъсне да кусне парче торта или недай си боже, сладолед за мен, да куса от сърце!