Втори опит.
Първият постинг, колеги, започна с новината, че троля е болна, е, троля не се подобри от това, че първият постинг замина някъде, но все пак, този текст трябва да бъде написан.
И то заради кое, колеги - ами заради ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ у нас, проблем, който явно ще тревожи обществеността и през месец януари, не само през декември, както на мен ми се искаше миналата година, защото цялата предходна година бях писала тук, след много от новините за убити жени, и сега  ей така, колеги, искаше ми се да е проблемен само месец декември, хората след него, да се свият в кожусите, след като са си изяли манджите на трапезите, да опънат каиша и да продължат напред в новата година, ама не би - насилниците, колеги, не спят, не спят изобщо, макар и психолозите да твърдят, че имало някакви месеци, в които тия хора, получавали пристъпи...
В днешния брой на в-к "Телеграф", на стр. 10, присъстват две заглавия, които говорят за проблемите на насилниците у нас, със следпразничната депресия, тц... Там, в тази статия, пише "Никой не е виждал Радинела от две седмици. Пребивана майка на две деца изчезна." В предходния пост също писах, че така и не свикнах с това, че в медиите от години жертвите на подобни престъпления се наричат с малки имена, добре, че поне на снимката на изчезналата жена от вестника са добавили, дето това е "26-годишната Радинела Кирилова", така я наричат и на още едно място в текста. Тъкмо, когато бях започнала да цитирам историята й от статията, и постингът ми изчезна, затова сега ще цитирам пак - "била пребивана от мъжа си. Веднъж насилникът дори я подгонил с нож по улиците, но успял само да отреже косата й" /според думите на майката на изчезнатата жена/; "За домашното насилие потвърждават и хората от селото. Съпругът й Николай Златков отрича да й е посягал, но признава, че са имали семейни скандали.".
На следващата страница, 12, в карето "Телеграф каза" случката е коментирана от екипа на редакцията под заглавие "За насилието не бива да мълчим". Прочетох, колеги, коментара, в който не се съдържаше почти никакво обвинение срещу изчезналата жена, която, по думите на майка й, е била гонена "по улиците с нож", от редакцията дори се бяха опитали, да проявят разбиране някакво - "Жертвата на шамарите е майка на две деца, вероятно тя също не е потърсила помощ. Редица изследвания показват, че поне 7 пъти събира смелост, за да потърси подкрепа като жертва на насилие." - тоест, аз приемам, че тия две изречения, които смислово не се свързват, но изразяват някакъв вид добронамереност? към изчезналата жена /но не и към ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ,  колегии..../, всъщност са взети вероятно не от статията за случая, но поне от някакво изследване за това, колко пъти е необходимо една жертва на домашно насилие да бъде бита / с различен интензитет??/, за да потърси тя помощ, мислим.... Тоест, колеги, в сравнение с предходните пъти,когато съм коментирала тук коментари на редакцията на в-к "Телеграф", тия две изречения, макар и без връзка помежду си, показват нещо, което като че ли върви, върви напред, ала не съвсем?  Някой би ми казал - "Елисавето, защо не се радваш, че в-к "Телеграф" са станали добронамерени, към жертвите на насилие?", ала дали това е вестник, бих попитала аз, и дали неговата позиция е медийна, дали е добронамерена към положението на всички жени, които са всяка трета жена у нас, май не е... Да, не трябва да мълчим, "Телеграф", най-вече, защото "Но наш дълг е, когато ставаме свидетели на насилие, да реагираме, защото в противен случай ставаме съучастници", ала как трябва, да се реагира, не е написано в тази статия. Да се направи запитване към вътрешния министър, защо в село с 400 души няма полицай, който да знае за жена, която е гонена  с нож по улиците, и чиято работа би била точно тази - да следи за кражби и да помага на жертви на домашно насилие... Защото, вината за това престъпление, ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ в случая, както и вината за изчезването на жената, не е местните хора, които са мълчали, ами е у онзи, който е бил облечен с власт да помогне, знаел е какво става, и нищо не е направил - и това далеч не е бил селският полицай, колеги, а е бил неговият началник, и началникът на неговия началник, та чак до вътрешния министър. Огромен брой от престъпленията, извършвани като ДОМАШНО НАСИЛИЕ са предотвратими, колеги, при подходящи държавни политики, които да насърчават не говоренето само, а законността - това, че никой няма право, да бие и наранява друг човек, физически и психически, по никакви причини / и тук не става въпрос за това, изобщо, да гониш някого с нож по улицата - йоо, колеги, троля не е нито полицай, нито магистрат, но да излезеш ти с нож на улицата, хладно оръжие, па да тичаш в тоя вид, на обществено място, където може да има и деца, и някой после, да нарича тая работа просто "домашно насилие", ха.../.
Свидетелство вероятно пък за това, как гледат някои насилници на убийството на жертвите си, е другата статия на в-к "Телеграф", на същата стр. 10 като първата,която ме смрази. "Мъж, клал жена си, облякъл я за погребение". Там пише, колеги, че "64-годишният Сашо Димитров, който уби по особено жесток начин жена си в Кюстендил, се опитал да прикрие следите, като облякъл жертвата в чисти дрехи и повикал погребална агенция." - изобщо, излиза от тази статия, че разкриването на това престъпление, например, дължим на "служителката" на агенцията, която решила, след като видяла състоянието на трупа, вместо да си замълчи, да повика полиция, и да се явява сега по дела, да. Защото, тя е могла да си замълчи, нали така, колеги?/// Аз например, а и всички ние може би знаем за случаи на лекари, които например си замълчават, ако им се дадат парички, на адвокати, на всякакви хора, които си мълчат, и които са част от "нас", същите тия "нас", които "Телеграф" така поучава, да не си мълчим///. Ако жената си е била замълчала, новина нямаше да има, колеги, и аз нямаше да пиша такова трагично заглавие на този постинг - "Месец януари, лош месец за домашното насилие у нас", или нямаше да е така?!
На страница 6 в същия днешен брой на "Телеграф" има и голяма статия, колеги, този път, за това че "Сложиха скоба на служебната кола пред театъра. Глобиха Сатирата за неправилно паркиране. Милото ги кани на представлението "Тъпи ентусиасти"". Няма коментар за тази статия на коментарната страница на вестника, затова реших аз да коментирам, защото ми се стори, че Сатиричен театър "Алеко Константинов" гр. София не е коя да е институция, някак е редно, да се коментира, напреки, дето в статията пише, че "вчера от общината са го търсили /бел. моя - директора на театъра/ и днес ще се срещнат за изясняване на случая". Работата била в това, че "Служебният автомобил е бил паркиран на платено паркомясто от Сатирата, но не за лек автомобил, а за товарен.", при което аз си помислих, колеги, че Столична община и Министерство на културата явно не само е в състояние да глоби служителите на Сатиричния театър, но и не изпитва уважение към тях априори - щом са посмели, да разделят някакси служебните паркоместа пред Сатиричния театър на такива за "леки и тежки автомобили", при това, сигурно с различен размер на абонамест??, па и да ги накарат да плащат, поотделно, за паркоместа за "леки" и за "товарни" автомобили, вместо да се предвиди място за товарните коли на Театъра, които не возят домати за пазара, а декори, дам, колкото и на някои по-ентусиазирани да им се иска, да са домати, еми, не са. Може и да бъркам, колеги, и дано е така, но ми се струва, че не бъркам, защото неуважението към труда на другия у нас, и най-вече към труда на хората от "културния" сектор /като логично следствие и причина своеобразна за това правило/, е вопиящо.
Трудно е, колеги, да не мълчиш в това трудно време, в което всеки се е свил в палтото и само чака да дойде по-топлото и по-хубавото, но е добре случаи на крещене от апартамент съреден например, да бъдат обсъждани /с кого?/, както и случаи на удари от апартамент, може би е малко опасно, особено, ако си сама жена, да звъниш на такава врата, защото някои насилници проявяват склонност, както се прочете в статията на "Телеграф", да се опитват да скрият и престъплението си, тойест, не е точно до депресия, тц///, но е добре поне, да се говори в публичното пространство, пред хора, които биха могли да съдействат, в училище децата да знаят какво е "домашно насилие", поне, да има повече кризисни центрове за жени, пострадали от ДОМАШНО НАСИЛИЕ, да бъдат разследвани и осъждани по-лесно тези престъпления, и адекватно, защото, колеги, да тичаш зад някого по улицата, размахвайки нож щеше да е подсъдно моментало във всеки друг случай, освен в случая на жената, която е изчезнала.... Или не? Защо не е проведено разследване на тази гонитба, колеги, ако тя е престъпление сама по себе си от общ характер?
Сигурно ще пусна и песня за поздрав, колеги, но ще бъде по-късно.