Колеги, преди около час или два прочетох статия в сайта "Майко мила" за едно писмо и една играчка, поставени на гроб на майка и детенце, убити от в случай на домашно насилие, който беше популярен в България преди време. От сайта са озаглавили статията "Писмо до Дари и Ники, което никога няма да видят", но това е неправилно заглавие, колеги,  въпреки, че писмото е до близките на починалите жена и дете, и е много лично. Още повече, че това писмо не е четено на протест - нито пред парламента, нито пред президентството, нито където и да било, в страната, то не е изпратено до институция или до медия, публикувано е в медиите със съгласието на получателя. Аз лично, колеги журналисти, бих искала да благодаря, дето цяла година и повече, много повече, се борихме - публикуваха се статии за жени, починали, убити, тормозени от близките си, и въпреки, че тези публикации не даваха отговор на това,как да се справим с проблема, понякога не бяха добре написани, защото обиждаха жертвите, но все пак, бяха нещо - за невидимите жени и техните деца се заговори в обществото, измина повече от година, в която за ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ  у нас се говори, това може в момента, явно не може повече, но има стъпка напред, колеги, това трябва да се отчете. Напомням, че според една вече остаряла и отдавна неподдържана статистика всяка трета българка е жертва на ДОМАШНО НАСИЛИЕ. Бог да прости жертвите -  онези, които вече ги няма, пребити до смърт, убити с ножове, с чукове, бити до степен, понякога, до каквато степен рядко се бият и уличните побойници помежду си, с всякакви подръчни и не средства, убивани като човешки същества с месеци преди физическото им убийство, ще има и още. Защото, колеги, проблемът с ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ изисква решение на високо, държавно ниво, изисква някой да го потърси там, той, проблемът, не се оправя със съчуствие и с потрес, а със законови мерки, с вложение на средства и държавни политики и с осъзнаването на това, че жената е равноправен гражданин на държавата ни, икономически субект, който произвежда и е безценно същество, а децата не са просто "бъдещето", а продължението на настоящето, колеги, и шанс то да бъде поправено, един вид - шанс да пораснем. 
В този студен ден, колеги, се оказа, че имало и друго за какво да се пише... За моя голяма изненада, оказа се например, че има още за какво да се пише и покрай странната кметска история в община Карлово - там отново няма никаква информация за изборните резултати, било то и за временните /тоест, ние, научавайки ги от разни сайтове и от ЦИК, съвсем, напълно в духа на изказването на г-н Дончев от няколко дни, май сме пренебрегнати от  общинските източници за информация, поне публичните, коийто би трябвало да вземат пример от ЦИК, както и от държавните органи, тц///Та, според последните новини, на 01.11.2019 г. в гр. Карлово се е провела тържествена церемония по връчването на Националната  за чистота на българския език "Д-р Иван Богоров" за 2019 г. на академик Благовеста Касабова "български творец, с активно участие в националния литературен живот. Носител на: Национална награда "Златен век" на Министерсвото на културата /2007/, Национална награда за критика, публицистика и езикозание, "Нешо Бончев"/2010/, награда "Златно перо" на Съюза на българските писатели" /2014/. Със своя пример и с множеството си литературно - критични и литературно - исторически материали в самостоятелни книги и в национални медии категорично ратува за чист и богат български език. Един от творците, внесли в Народното събрание проект за приемане на Закон за защита на българския език, писменост и култура.". Наградата е била връчена на акад. Касабова от инж. Стойо Карагенски - "временно изпълняващ длъжността кмет на община Карлово", което мен ме обърка, но ме развесели, колеги, защото, всъщност, според същия сайт, карловци все още имат двама действащи кметове - г-н Карагенски, "временно изпълняващ длъжността, и г-н Кабаиванов - "кмет" по време  на неговата кампания, с официални ангажименти като такъв, отразени на сайта, напреки на интересите на общината, на държавата и на всички нас! , който вече дори не е "кандидат за нов мандат" ами "безапелационен", такова, победител?! Значи, някак, на г-н Кабаиванов, който е "безапелационен" победител, някак не върви, да се крий зад гърба на г-н Карагенски, още повече, дето аз лично, нямам информация ЦИК да йе взела предвид сигнала ми, койето ще рече, дето той действително е бил кмет, заедно с г-н Карагенски, дето се вика, макар и по негов собствен  избор /на г-н Кабаиванов///, макар и изцяло  за сметка на данъкоплатците, през последните седмици///. Защо обаче, не виждам на сцената снимка с г-н Кабаиванов, това не зная. Човек би си помислил, че празникът на будителите, че и награждаването с Националната награда не са най-важното събитие културно в общината за есенния сезон, ама не йе така. Човек би си помислил, че кметът ни не е културен човек, тц, а дали е така? Нужна ли е на победителите, култура? Не зная, колеги, но ми стана смешно, един вид, щото тук не става въпрос само за култура, но и, погледнато от страната на г-н Кабаиванов, за един вид смелост, тц, способност да се изтупкаш на една сцена и да речеш на ората - бааа! 
А той - не. 
Ми, тогаз, добре. Да ви кажа, колеги, по-добре е донякъде, щото имахме тук един заместник - кмет по културата, той и запасен полковник, който хъркаше ужасно, по време на едни много приятни иначе за слушане концерти, които се провеждат вече поне десета година тук, в Карлово - като част от конкурс за млади оперни певци "Розата на Евтерпа". Еднаж присъства тоз човек, шефът на културата в Карлово, на тоз концерт, и аз го запомних за цял живот, леле, как сме се смели тогава с моята спътница, ама то от шума от смутителното му хъркане, никой нищо не чуваше, и слава Богу////Като се събуди, този човек се покачи на сцената, да казва слово. 
Поне г-н Кабаиванов, щеше да бъде по-забавен в словото, сигурна съм. Когато не е в предизборно патриотично състояние, той откарва нещата по-леко и по-забавно, и затропва по траверсите на патриотизма, пропущайки и видоизменяйки, па и с някои друго опущения, които са ме докарвали до голям смях на публично място,колеги, по време на неговото слово по повод рождението на Васил Левски на 18 юли миналата година... 
Тц, колеги, прочетох още в статията, поместена в сайта на община Карлово, дето "Наградата е учредена от Община Карлово, Съюза на българските писатели и Дружеството на българските писатели - Карлово. С нея се удостояват български и чужди автори за произведения на български език, с ярък принос в националната литература./бел. моя - тц, колеги, това ако не е грешка на колегата пиар на общината, си е нонсенс - чудно кои чужди автори ще бъдат удостоени с честта да вложат творбите си в нашата национална литература, ами някой се подиграва с бедний д-р Богоров, който някога преведе "Робинзон Крузо" за пръв път на български език, тц! А може би и с другите наши възрожденци - будители, колеги, които също превеждаха, сред тях е имало и жени, тц, творци и преводачки///",но да продължим с цитата: 
"Присъжда се ежегодно за цялостен принос или отделни творби в направленията: литературни произведения, литературна критика, публицистика, научни изследвания." Изобщо, колеги, както се вижда, малко е нагомиляна критерията за наградата, обаче аз си мисля, за бедния Богоров, който си остава официално първи български журналист - издател на първия български вестник "Български орел", и не само - редактор и издател и на "Цариградски вестник", и на кой вестник и списание, още, колеги?, мразен или не особено долюбван, на него се гледало като на чудак,  и  отвреме - навреме влиза в конфликт с други български възрожденци, нещо нормално за тогавашните времена, преводач на романа "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо, притча за основите на просвещението, тц, и за умението на човек сам да се справя с проблемите, поставени му от съдбата и от живота, което вероятно точно отразява и ръбатото му житейско кредо... /това възрожденците ни не превеждат някоя творба на световната литература, колеги, защото така пише в днешния учебник, а защото чустват връзка с автора, той пише нещо важно за тях там/. Интересен човек е бил д-р Иван Богоров, и има дълъг път между неговия живот и работа на журналист и неговата критикувана  литературна дейност, и издателска също, част от която обвързана с издааване на медицински справочник за ползване от всеки, който е бил сериозно критикуван навремето, та тази дейност е така бледа, в сравнение с дейността на други възрожденци, и слава Богу, но си мисля, какво би казал самият Богоров, ако можеше да види наградата на свое име, връчвана за "литература", тц, дали щеше да се усмихне, или да се намръщи?//Може би и той щеше да отчете, че е по-добре, дето все пак, награда има, нещата вървят напред, хората, които са наградени, хората, които се номинират, го заслужават, може би го заслужава и цяла България. Богоров би допълнил, че България заслужава повече, навярно, но той е бил прагматичен човек, та кой знае//. 
Един поздрав, за всички колеги тролоци, и за малките троли. 
Колеги, ако имате някакъв въпрос, пишете тука, или известете, защото забравям, а мойе да стане купон//
Със здраве! 

ДОМАШНО НАСИЛИЕ

За какво домашно насилие става дума?

става дума за обикновеното домашно насилие, при което разни хора с прихически проблеми от различно естество бият и унижават партньора си в двойката или семейството, с когото живеят. Може да бият и/или унижават и детето си. Оставам с впечатлението, че за домашното насилие много малко се говори, поради което и използвам главни букви - с надеждата, че така хората ще се заинтересуват. Само не ми казвайте, или не ми пишете, че знаете какво е домашно насилие. Мнозина у нас знаят. А се оказва, че и толкова търпят - независимо, дали бият тях или комшийката. Домашното насилие в България е навсякъде, но не е коментирано адекватно, в много от случаите - например, повечето случаи на убийство следствие на системно домашно насилие и последен побой от медиите у нас се класифицират като обичайни "убийства по семейни причини" , или "от ревност", или някаква друга тъпотия, и така остават в хрониките, където между другото, домашното насилие изобщо го няма - няма ги случаите, в които полицията идва, за да оттърве жертвата, или в които тя се обръща към полиция или към близките си. Тези случаи са регулярно премълчавани, тъй като до момента, струва ми се, домашното насилие не беше и криминализирано; и в момента тези случаи трудно пробиват, вероятно заради инерцията, а и никой не помага да излязат на светло /между другото, няма и много вложени средства от държавата, в изграждането и поддържането на центрове за временно настаняване и пр. и пр., което се нарича част от политики за справяне с проблема/. Да, домашното насилие е част от джендър проблематиката, тц///

и тъй като все още ми е в главата историята с писмото до убитите жена и дете, честно казано, знаете ли, ядосах се най-много от съчуствието, което извираше към жената, написала писмото, и умилението... А тя е имала нужда от помощ, правна, психологическа и човешка, която трудно ще намери, знаете ли колко на брой са спасителните центрове в страната, и как работят, сигурно не могат да поемат всички случаи. Как мислите, какво става с тези, които не достигнат до тях, до адекватната безплатна помощ на адвокат и психолог, каквато им се полага - е,според мен, по закон, не съм сигурна дали им се полага, във всеки случай се полага само на определен брой жертви на домашно насилие, които могат да бъдат "поети" от неправителствените организации, които я предлагат? Особено, когато жертвите имат и деца? Ядоса ме това съчуствие, като пред екранен образ, защото може да се съчуства на приключенията на някой екшън герой, също, но жената, написала писмото без адрес и подател, имаше нужда от помощ, или не? Със съчуствие не се оправят проблеми.