Колеги, току - що и с голямо предварително вълнение прочетох една статия, по повод навършването на 104 години от рождението на патриарх Максим I Български  / патриархът е роден на 29 октомври 1914 г., село Орешак, Ловешко, според информацията в Уикипедия, информация за това беше поместена и в статията/. Ето статията - https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=491&fbclid=IwAR1bJIWvt8yaamNF-Qhob4c2ZtPbuzo9hWy9h5r2C6C-QCbuamjwrdPXdTY. 
В очакване да прочета за предстоща канонизация на патриарх Максим, започнах да чета тази статия, предвкусвайки удоволствието от елитните познания по теология и високата култура, но дочитайки я малко по-късно, със закъснение видях и начинът, по който се беше нарекла под многообещаващото заглавие авторката Красимира-Мария Драгулева - Бойковска - "една бивша политиканка". От години, колеги, очаквам написването на красиви и достойни думи за патриарх Максим, които да донесат още малко светлинка в славата на православната ни църква и да се удължи великият списък с имената на българските светци - патриарси - хора, в чието време са се извършвали промени, или народът е живял спокойно и мирно, или са се водили победни войни, или пък България е била сполетявана от ужасни поражения, българските патриарси винаги са били част от българската история, но не са били нейни слуги, защото са били слуги другиму.... Като великият патриарх Евтимий Търновски, който не само бил слуга на своя народ, воювал за него, когато се наложило  и вероятно загубил важна битка за българската столица, но бил  и негов велик пастир, и велик пример за столетия напред. 
Как трябва да изглежда, колеги, напомнянето за един от българските патриарси - като нечие покаяние, или като правдиво описание, като напомняне за  някакви разколи в  други държави,/в Украйна през 2009 г., мисля, между руски и украински духовници? или мирски лица?, придружени с разкази за кървави изстъпления/ но за жалост, нито един от тях, случил се по време на разкола в България /без дори да издържа  успешно сравнение с този в българската държава, защото не може да се сравнява в подобен текст човешката жертва с неописано злодеяние, неописано поради какво - срам, или що?, и по-лошо, с липсата на каквото и да било, за сравнение/. Или пък да изглежда като разказа  някой си "Министър-Председател", слава Богу, само един//защото патриарх Максим беше глава на Българската православна църква по време на своите 41 години управление при цяла редица и министър председатели, и премиери, и други - в цели две български държави///Авторката на този текст, лично и искрено разказва за този "бунтовен" свой момент, сякаш не говори за патриарх Максим, а за нещо друго, ала моите спомени са много по-жестоки - не за "православна дъга", колеги, а за времето, в което вкъщи нямаше какво да ядем за обяд, моите родители бяха учители, атеисти, много честни хора, те са такива и сега,  имах баба, която живееше с нас. Обядвахме компот и хляб, а хлябът се делеше по равно. Аз искрено вярвам, че патриарх Максим се е молил и за нас, както се е молил и за всички българи, независимо, дали те са православни или не, както е редно в един толкова тежък период за българската държава, тъй като той е бил архипастир на Българската православна църква. 
Или, колеги,  като колебливо и само в едно изречение напомняне за разкъсаното патриаршеско було, което патриархът носел с достойнство - това не зная, наистина не зная как трябва да изглежда това напомняне. Аз си открих в този текст малки прозорци в мрака, които трябваше да домислям, и да проверявам, защото те нямаха силата да ме убедят, защото бяха използвани неправилни сравнения, нелогични и неточни, дори на места учудващи ме - като например опитът да бъде преувеличена неговата дипломатическа дейност, на фона на слабо показанато му в цялост архипастирска такава, от която дипломатическата само произлиза - тоест, незащитената добре архипастинска такава. 
Вероятно има и много други разкази, колеги, за опитите патриарх Максим да бъде сломен по време на неговото най-голямо изпитание, според авторката, през втората част от неговото патриаршествуване,  тоест, на езика на вярата, да бъде изпитан,  ала аз и тях  не  прочетох в този текст, може би защото той по своята същност не разказваше за живота на патриарх Максим, а за това, как "една бивша политиканка" вижда неговия живот, опитвайки се да постигне чрез него успокоение за душата си. Бегло се споменават в този текст, колеги, не всички от длъжностите, които патриарх Максим е заемал, не се посочват имена на важни лица, свързани с неговия монашески живот, например, което аз научих от статията в Уикипедия  - при замонашаването му на 13 декември 1941 г. негов духовен старец е игуменът на Рилския манастир архимандрит Натанаил. /https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC_%D0%9
1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8
Тази и много други важни подробности от живота на патриарх Максим биха помогнали да се разбере защо той успява да удържи, със смирение и сила на волята, разкола в Българската православна църква, както и да се разбере защо се стига до това, както е описано в Уикипедия, през 2002 г. "държавата прекратява намесата си в БПЦ и потвърждава легитимността и каноничността на патриарх Максим" - още една велика победа на патриарх Максим, останала недописана в статията, постигната със смирение и тихо, толкова тихо, че като че ли никой не я чу, или не е така? 
Някой би казал, колеги, че нашето оправдание е в това, че сме твърде малки, твърде свързани със своето време, че трябва да си простим, задето не познаваме в детайли своята история, част от която е и животът на патриарх Максим, но това не е оправдание, а падение. То не е непростимо, колеги, а е изпитание, което, би трябвало да ни направи по-силни, научавайки онова, което не сме научили - в детайли, как е живял, какво го  е вълнувало, как е издържал в две Българии, разединени и едвам не стигнали до открита гражданска война, патриарх Максим I Български /4 юли 1971 - 6 ноември 2012 г., датите са на неговата интронизация и на смъртта му, а не на неговото рождение и неговата смърт, тъй като приемайки патриаршеския престол, неговата дата на рождение, остава официално за онези, които ще изследват живота му/// и как е извел успешно Българската православна църква от тези тежки борби, превръщайки се в един от хората, както споменава все пак авторката и на тази статия, макар и твърде накратко, стабилизиращи България.