Току - що, колеги, прочетох коментара към днешния брой на в-к "Телеграф", публикуван на стр. 12 на вестника и озаглавен "Да се озъбиш на системата" предизвикан от това, че "НЗОК заплаща смяна на челюстта само на хората между 65 и 69 години, с което дискриминира останалите" - материалът се намира на стр. 4-5 на вестника. 
В статията, поместена на 4-5 стр. се разглежда обширно жалбата на 40-годишен мъж, който губи зъбите си и и е принуден да си направи протези, които поради заболяването му ще се окажат времени, до направата на нови, и вероятно на други нови и пр.Този медицински случай, в който мъж в разцвета на силите си и на работните си възможности се бори срещу системата, която ползва осигуровките му на работещ /както някой би подчертал, колеги, само да беше само така///, и която система твърди, че мярката да се предоставят безконтролно от страна на същата система възможности за безплатната направа на цялостни зъбни протези /защото мисля, че това беше терминът, колеги, то има и частични, между другото -само горни и долни протези, които също са много важни, като междинно решение преди поставянето на цялостните, особено за работещите, и също са много скъпи/, е "положителна", е наистина показателен. Ето, колегите от "Телеграф" са коментирали, че "Възрастните хора имат нужда от специални грижи. Това не е привилегия. това е тяхно право.", но не зная защо, падат малко, като пишат, че "В този смисъл възможността, която се дава на пенсионерите /бел. моя - колеги, забележете, тук става въпрос само за определени пенсионери - тези на възраст между 65 и 69 години, а  хората над 69 години, за които вече и в болниците не желаят да се грижат, защото, когато умират, им разваляли статистиките - аз това чух, никой у нас явно в момента не иска да чува за умрели хора и за изчезнали зъби, та тия хора са изхвърлени от тая редичка, и няма кой да подаде в КЗД жалба за тях!/, та възможността, която се давала на пенсионерите, които и да са те, КЗД, дори и да са част от всички останали хора в България, поне на книга, "заслужава адмирации". Брях, колеги, откога една несвършена работа, или свършена само за една част от нуждаещите се, и то на официално, най-високо държавно ниво - защото тази позиция е защитена от Министерството на здравеопазването и Българския зъболекарски съюз,  заслужава ръколпяскания? Не заслужава адмирации, колеги, адмирации щеше да заслужи, не ако Министерството на здравеопазването и Българския зъболекарски съюз бяха изнесли статистики за състоянието на стоматологичната помощ у нас, което е тяхно задължение, или бяха предвидили какво ще е състоянието й в близките години, което също е тяхно задължение, не заслужава адмирации мълчанието за детската стоматологична помощ у нас, която е платена, или пък стоматологичната помощ за бременни и млади майки, която също е задължителна, все пак, тия участват и в прословувите планове за увеличаване на раждаемостта///, а по Конституция не може да е платена не заслужават адмирации и липсата на изследвания за броя и състонието на инфекциозните състояния при хора в работоспособна възраст /едно от тях е парадонтозата, същата парадонтоза, за която ни препоръчват да използваме скъпи пасти за зъби, докато не дойде моментът, в който на 50 години изгубим зъбите си, защото изследвания в България за бройката на заболелите, за състонието като цяло и механизми за овладяването му ня ма/, никакви сведения няма, колеги, и не заслужвава адмирации това, нито аз липсата на обобщени сведения за другите  тежки инфекциозни заболявания, за това дето на   никой на "Високо ниво"  не му пука и  не плаща жизненоважни корони и мостове, за да не ни се трошат зъбите и да не ни падат предварително, та да се нуждаем от протези на 40 години.... 
Адмирации, "Телеграф".... 
"Както при физическа болка, прагът на търпимост на всеки е различен" продължават от екипа " В България той все още е много висок". Не е така, колеги, имаше и такива с нисък праг, те си отидоха физически. Не бива да бъде забравяно, колко хора не могат да се хранят добре, получават язви в устата заради протезите си, изработени лошо, или пък такива, които не могат да се сменят навреме - такива хора боледуват от различни стомашни заболявания, тъй като не могат да дъвчат добре или пък се хранят еднообразно, за да не ги боли. Не е до физическия праг, следователно, колеги, ами е до психическия.... 
"Сякаш сме свикнали да ни мачкат. Сексуално, емоционално, дори физически." /бел. моя -ето, тук "физическото" отново е поставено на последен план, колеги, а дали трябва да е така?/. "Малцина дръзват да извоюват нещо, защото битката е почти толкова тежка, колкото тази за живота им. Някои успяват да се преборят." Ето, колеги, отново нашият познат рефрен затова, че "някои" успяват, други умират или остават без зъби / с изключение на тези между 65 и 68 години/. От "Телеграф" се жалосват още, че "И справедливостта възтържествува, но често удовлетворението е мимолетно. Причината е, че спечелената битка остава само на хартия. Признават те за победител, но не получаваш първа награда. /бел. моя - а то всъщност  не е малко, колеги, да те признаят за победител срещу Министреството на здравеопазването - това министерство съществува от повече от 100 години, при три български държави вече работи,  негови министри са били - в зависимост от интереса на държавата към нейното население -  десетки способни, по-малко способни и неспособни люде, но то управлява огромни средства, задава политики, ако може, и решава все важни работи; за Българския зъболекарски съюз, в който са членували зъболекари, които са измислили някои от работите, с които в момента спасяват зъбите ни, да не говорим/. "Само че когато става въпрос за здраве, не броим медали, а човешки животи". Не е съвсем така, "Телеграф", човешките животи се броят от лекарите и стоматолозите, и от Министерството и подшефните организации, а ние броим тяхната работа /на тия организации///, броим правата си, броим да, и страданията на близките ни, но не ние,нито пък те /близките ни и приятелите ни, както напоследък стана модерно да се търси/ са виновни, а Министерството на здравеопазването, както поставони и КЗД, са виновни за техните страдания, пряко и директно. Аз се радвам, колеги, че от такива случаи, като този на неивестния 47-годишен мъж, научаваме за това. 
Накрай, един поздрав, защото троля има домакинска работа, а вчера имаше и рожден ден, та поздравът идва навреме за всички приятели и почитатели, за всички тролоци и за малките троли/, и накрай за всички, които не се отказват - зачтото, като се огледа човек, се оказва, че е имало защо, на практика е така, ей, сега, падна Министерство на стотина години и отгоре, кво ли ще падне другия път?///. 
Може и друг поздрав да има, колеги, но по-късно.