Някой би казал, че "доживяхме" проблемите на образователната система у нас да станат водеща тема на в-к "Телеграф", в предпоследния работен ден на едва 10-работния месец септември /за работещите в сферата на началното и средното образование у нас/Ами не е така, колеги. "Екип на Телеграф" търси причината,тц, защо, видите ли, "заради отсъствия и агресия 100 деца изгонени от училище", очевидно, опитвайки се далновидно /?/ да изпревари боя в тая сфера, кой знай защо, между другото - все още няма крупни информации в медиите за някакви големи схватки, случили се между ученици, учители, и който свари да намине и не успее да си тръгне. Някой би казал - ами чудесно, от "Телеграф" мислят в перспектива, най-малкото, имат желание боят, да не се случва? 
Но, за жалост /не съм прегледала статията им на стр. 4-5, започнах да чета от стр. 12, където е позицията на редакцията, отразена в статията "Училище за лоши момчета. Изгонване от школото е знак за безсилие." с автор Райна Харалампиева. 
Г-жа Харалампиева започва своя материал с някакъв цитат от една книжка за чавдарчета, която помня добре, тъй като бях май в  последния випуск първолачета, станали чавдарчета насред площада в гр. Карлово в моето училище /ако не греша/, после май се прие нова конституция, и нещата се промениха кардинално, дори било и за някои уж само//. 
Ноо, колеги, това мото, част от идеологическата програма на някогашната Народна република, уви, и тогава, доколкото ми е известно, не е имало  нищо общо с проблема с дисциплината, или може би е имало, но на много по-дълбоко ниво, обвързано с много други обществени политики на партийната власт по онова време /тоест, идеята, че макар и всички с еднакви връзки, някои не са толкова еднакви с другите в строя, като Митко Палаузов и неговите роднини,  и това се определя от самата доктрина на партията///
Г-жа Харалампиева разказва уж за миналото на "проблема с дисциплината" /може би за периода, в който той е бил, както и днес, част от нещо друго, и отчасти кога прикриван, кога не/, като изтъква, че в онези години "поведението се степенуваше на примерно, добро, задоволително и незадоволително.". Не съм имала възможност, колеги, да проверя дали действително това са били степените на ученическото поведение у нас, но се вижда ясно, че ако са били това, то още от онези времена, децата у нас не са имали дори и на книга възможност поведението им да бъде "лошо", то е било "незадоволително", вероятно, защото не е задоволявало статистиките на партийното управление, а в една статистика /нямам идея дали числото на "незадоволителните"  е  обсъждано сериозно/, предназначена за други цели, включително за такива, свързани с манифестации и разни танци с гимнастически трика и обръчи, и пр. насред стадиони по повод деня на Октомврийската революция и какво беше там, 9-ти септември,  нещата винаги ще бъдат казани по този начин. 
Г-жа Харалампиева заявява - "Тогава се наричаше изключване, сега - принудително преместване." Я да видим, какво означава тази крайна мярка, според авторката - "Колкото и евфемистични метаморфози да претърпи," /бел. моя - ето едно признание за евфемизма в образованието, макар и не на място, според мен/, "това означава едно - ученик, изгонен от училище. Посланието също е ясно - не е примерно дете и не заслужава да е другарче на добрите ученици". Йо, колега Харалампиева, трябва да ви кажа, че днешното "изгонване" на ученик, между другото, предшествано, според Наредба 11 на МОН /създадена, хехе, въз основа уж на новата ни Конституция, а не въз основа на, е, да го речем, книжката за чавдарчетата/, създадена за тия случаи, уж, е предшествано минимум от три писма до родителите, три срещи с тях, три срещи с ученик, родител и психолог, и с директор, ако последният намери смисъл в това, или ако се налага някой да отговаря пред участъковия полицай по случая и трябва в тоя случай да се пишат и други документи, като тая работа, независимо дали е с участието на полицай или не, се докладва на поне два съвета, педагогически, и след това вече се започва да се мисли - /о, не, дали учителите са лоши педагози, виждам, че тая тема не е засегната дори и от "Телеграф"///, а за това, къде ще бъде преместен юнакът, тоест "лошото момче", ама така, че да не се развалят отношения, защото те са важни - някой друг, ще ти натресе неговото "лошо момче", защото то, до определена възраст, няма къде да отиде другаде. Така че, "Телеграф", цифрата, която давате вие, пък и се оплаквате, колко било смущаващо, че "предоставянето на информацията за броя на изгонените ученици е трудна задача за много от работещите в системата на образованието.". Ами така е, колеги, за 10 работни дни, там са сменили местонахождението си /освен ако не става въпрос за някаква грешка/ поне сто деца, за Бога, колеги, та едва края на септември е, някои родителите дори още не са се върнали от почивката си в Турция и не са довели децата си на училище... Наредба 11, "за приобщаващото образование", ако не ме лъже паметта, действа вече няколко години, училището се задъхва от нейната бюрократщина, учителите /и най-паче класните ръководители/ дъх не могат да си поемат в някои случаи от писането на документи, колеги, вече се наемат специални "технически секретари" /освен секретарските функции на директор, деловодител и заместник - директори/, по проекти върви наемането на "образователни медиатори", които да разнасят тия бумаги в срок по домакинствата, с поне година закъснение за стартирането на проекта за тяхното назначаване,  а от "Телеграф" чак сега питат, зачто бройката на "изгонените" ученици била важна. Ами важна е, колеги, когато знаеш, какво точно означава. 
А иначе, колеги, за схващането на г-жа Харалампиева, подкрепено от редакцията, че "Всеки може да се превърне от нападател в жертва, и обратно. Отричани или ефективни наказания винаги ще същестуват."/бел. моя, жалко, че не уточняват, дали те отричат "изгонването", или каквото те възприемат под това, защото не става ясно какво възприемат, във всеки случай това явно не е документният поток, за който споменах, най-малкото?; не мога да коментирам, идеята за "отричани или ефективни" наказания, тъй като зная, че авторката би подкрепила, може би, лежането на колене върху кукуруз, и боят с върбова пръчка, може би, кой знае, жалко за Конституцията, както тя навярно намеква в изречението - "Както и во веки ще има бягства от час и лошо поведение", дето се вика, хак да му е на тоя с пукнатата глава,то за него не пише и нищо в тая статия..../
"Изгонването" / бел. моя - тоест, вероятно става въпрос за "преместване в друго училище", но казано евфемистично/ е крайна мярка и тя показва безсилието на нас, възрастните. На родителите, на учителите, на държавата." Колеги, г-жа Харалампиева е вместила това изречение в средината на своята статия, вероятно без да знае, че то, въпреки нейното нежелание /?/ да спомене нещо за "преместването в друго училище" /евфемистично казано///, всъщност представлява самата истина. Безсилие е, колеги, но моля, наше безсилие, на Министерството на образованието и на правителството също, безсилие е за родителите, също, като граждани, но не вмествайте в това понятие учителите, които всеки ден от тези двет учебни през месец септември са били в училището и са изхвърлили оттам повече от 100 хлапета, и в понеделник, ден десети, пак ще бъдат на работа, защото имат надежда, че ще могат да разкажат урока поне на пет деца в класа, които ще завършат с отличие и ще станат "добри" граждани. А темата на "Телеграф" ще бъде друга, или не?/// Благодарение на тях, училището все още, поне по документи, не се води официално "училище за лоши момчета", въпреки, че от години, му го лепят тоя прякор, и му правят "марка"///.