Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2019 23:22 - И един спомен за неколцина истински русофили и русофоби в България
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 323 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Колеги, прочетох преди около час някакво заглавие на новина в сайта днес. бг, за това, че г-жа Корнелия Нинова, смятала /или поне така беше изведено от текста на статията/,че предизборната кампания за местните избори у нас, уж вече се определяла от това, кой е русофил и кой русофоб, което мнение, което аз не съм чела, дойде след като днес няколко души бяха задържани, ако не греша, единият вече с обявено обвинение в шпионаж, в полза на чужда държава /тоест, не се случи онова, което се случи с едни други обвинения в тероризъм, отпреди месец, ами точно обратното - тоест, човекът беше обвинен веднага, или се надявам, да е така/
На мен ми стана мъчно, колеги, че в тоя хаос, дори има шанс ген. Решетников, от Русия, да бъде мислен за кандидат - кмет у нас /тойест, така си превеждам аз, намесата на русофили и русофоби - тойест на шпиони и други, в тази кампания/. Само не искам, аз лично, ген. Решетников, да е кандидат - кмет за Карлово, молим, нашият кмет вече затри панаира тук. За София, може, ама пък така, ще се окаже, че Русия, мойе да изклинчи окончателно от плащането на парите за почистването на паметника на Съветската армия, койето не е добре, защото  ето, днес четох в новия брой на в-к "Телеграф", дето един художник, Андрей Врабчев /стр. 7 от вестника/, който направил пърформанс за утринта на 09.09. /фонтан с червена вода в Докторската градина/, има намерение да осъществи свой проект и за 10 ноември. Колегата Врабчев, споменава, че можал и да отложи, тойест, да не се плашат много засегнатите, но пък като гледам в изненадващия коментар на вестника към тая творба, публикуван на стр. 12, /творбата там е наречена" баня в чаша вода", без това да бъде обосновано достатъчно добре - накрая на техния коментар има твърде много цветове, под които червеното окончателно се изгубва - намеква се, че "Остава сега да стане мода и някой заклет седесар не му хрумне да оцвети в синьо някой шадраван на 10 ноември. Или на някой млад антифашист - в кафяво на 9 юни. Лошо няма. В крайна сметка, перифразирайки една поговорка, подобни изпълнения си остават "баня" в чаша вода" С последното изречение аз, колеги, не съм съгласна, на първо място, защото имитациите винаги са били "капки", и оттам идват всички други проблеми на изкуството, не зная за неговата рецепция, тъй като се вижда, че в този коментар на вестника, такава липсва, а е налице някакво странно примирение, един вид, неведение, доброволно, желание да не бъдеш "опръскан"?/. Хехе, колеги, не са бойте, най-много колегата Врабчев да ви напръска с водни пистолети/// Аз имам един такъв вкъщи. 
Но, колеги, думата ми беше за русофилите и русофобите у нас, и тази вечер, докато хапвахме на вечеря и обмислях шпионския скандал у нас, си спомних за един велик русофил, Иван Вазов. Интересна е историята на написването на първия български роман, със сюжет, свързан пряко с живота на възрожденския Сопот и с избухването на Априлското въстание, от написването на който роман, тази година честваме важна годишнина. 
На стр. 442-443 от т. 13 от "Събрани съчинения. Иван Вазов", под редакцията на Илия Тодоров, София, 1977 г., /Томът съдържа романа "Под игото"/пише следното: 
"Замисълът на романа "Под игото" е възникнал през есента на 1877 г., когато Вазов, преследван в България заради русофилските си убеждения по време на диктаторския режим на Стефан Стамболов /.....- многоточие мое, Е.Н./ се установява в Одеса. Тук е написана и първата част на романа. Спомняйки си по-късно за тоя период от своя живот, Вазов съобщава интересни данни за творческата история на произведението. Например, в предговора към петото издание на "Под игото", написан на 19 октомври 1920 г. / около година преди смъртта му - бел. моя Е.Н./, той споделя: 
"Стоя пред петото издание на "Под игото". Искам да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани. 
Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман, и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини ярки и хубави плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. 
О видения, как услаждахте душата ми! О съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени; те ме въодушевляваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми / онази същата муза, която пише и ще пише великолепна поезия за войните за национално обединение на България, колеги, остаряла и побеляла, със смъртта на войниците, макар и победители, и с трудното раждане на "идаелната" трета българска държава, кой знае още с какво - бел. моя, Е.Н./  - и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите й и профърча из Европа.
И аз благославям сега това изгнание."
На Иван Вазов от 19 октомври 1920 г. му е оставала около година живот, но за Иван Вазов от 1887 г., колеги, това не е било така, оставал му е цял един живот, в който той  щял да създава образци в националната ни литература, и да си остане убеден русофил, който ще напише и онзи разказ, за руският дипломат, който пътувал през българските села, и докато между него и селяните не се случила колизия, той така и не разбрал нищо от българското гостоприемство, напреки, че толкова  много се надявал на него///. В онези времена, в които "русофил" за някои българи, не било символ на шпионин, задължително, както обединява смислите днес г-жа Нинова, мислим. Ами е било повод за гордост от отстояването на собствените политически убеждения /които, наред с убежденията на г-н Стамболов, който бил насечен до смърт от главорези в центъра на София заради своите убеждения и управление, и между другото, не е единственият управник, пострадал по този начин - все пак, трудно е да се саздаде държава след 500 години робство, напреки на мощния подтик от Възраждането, в което участвал и Стефан Стамболов, преди да стане премиер, името му стои върху една стихосбирка, единствена за друг велик поет, за когото пък преди години се твърдеше, че бил "комунист", хихи, Христо Ботев/. И все пак, колеги, Иван Вазов, не е политик, русофил е, но за всички останали свои съвременници е бил поет, народен поет. 

Написах този постинг, в памет на чичото на онази жена от кв. Абдовица, гр. София, който изчезнал през 1944 или 1945 г., без вест и кост и за когото десет години по-късно на жената казали по тайнствен начин, че костите му се белеели на брега на Искъра,  да идат да си го видят. Жената ми разказа тази история, тя я е разказвала на всички, с които пътувала по маршрутките в София, хората я жалеха, а тя просто си спомняше за една много страшна история. Жената беше на видима възраст 60-70 години, и не беше забравила. Смятам да публикувам, доколкото ми е възможно, тази история на всеки 9 септември, с ясната мисъл, че навярно няма кой да намери костите или да въздаде справедливост /защото не можах да разбера, дали са ги прибрали, какво е станало, на брега на Искъра отишъл нейния свекър, тя не каза нищо повече/, но се надявам, паметта да остане. 
Накрай, колеги, една весела песен, която чух тази вечер, докато си мислех за историята, и подхожда на този постинг, също. Поздравът е за всички тролоци и за малките троли///











Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651179
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031