Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2019 15:05 - Учителите отдавна са лечители, "Телеграф", но не са лекари
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове:
0



 Колеги, изписвайки това малко суховато заглавие, реших да посветя този постинг на коментарната статия в новия брой на в-к "Телеграф", която коментира един уж наболял проблем - за липсата на адекватни медицински грижи /?/ в "някои" /?/ училища у нас. /според заглавието на водещата им статия - това били 490 училища без лекар, а три - без медицинска сестра. Не желая, колеги, да ровя този материал на първите страници на вестника, защото виждам, как го приема авторът на коментара, г-н Събчев, за когото, всичко започва с това, че "децата са бъдещето на нацията", напреки, че аз лично, не виждам нищо общо с кризисната ситуаци с липсата на достатъчно лекарски /и зъболекарски!!/ персонал в една пета от училищата в страната. Мен ме обърка и следващото му изречение, дето "Но така или иначе, стане ли въпрос за бъдещото поколение, се установява рядко срещан за нашите географски ширини и исторически дълбочини консенсус". Йоо, не мога да повярвам, колеги, за кой точно консенсус говори г-н Събчев, обаче, си личи, че е точно този... 
Защото той пише, че децата /бел. моя - както и растенията, а и кучетата, и котките например/ изскват специални грижи, най-вече за здравето си." Ами така е, колеги. Въпреки, че колегата си мисли, че "ако става дума за по-сериозно нараняване или внезапна апендиксна криза", аз, като един обикновен учител в училищата, за които той говори по-долу - в малки селища, средищни /е, той го казва без съответните термини, което малко обърква, но е важен консенсусът, нали///, та аз, като човек, който преподава почти 13 месеца през последните 10 години в две такива училища, смело мога да кажа, че учителите у нас, от десетилетия заместват лекарите///. Ето например, моята майка, учител в детска градина, поне два пъти в 36-годишната й кариера е вадила език от устата на дете с епилептичен припадък, държала го е така, че главата му да е на меко, за да не причинят конвулсиите по-тежки наранявания, и това в група от 30 деца до нея; тя винаги ми казваше когато видя подобно състояние, да пъхна молив в устата, и да извадя езика, за да не го прехапе, защото детето/възрастният може да си отиде за секунди. 
Аз лично, като млад и неопитен учител, съм попадала пред припаднало дете, отличничката на класа, ударена в края на часа /абсолютно внезапно и, както биха казали колегите журналисти, от нищото///, докато пиша на дъската обобщението на урока. В този момент с риск съм вдигала детето, което беше много лекичко, и почти съм го носила до отворения прозорец, и в главата ми, колеги, пищяха мноого аларми - дали ще отвори очи, дали няма сътресение, какво ще стане след това, трябва учениците да стоят в стаята, де не крещят... Ами, колеги, нещата се оправиха, Мариянка също, съучениците й изненадващо не обърнаха стаята нагоре с краката, може би, защото осъзнаваха, че на Мариянка не й е добре, не е време за демонстрации на кач схватки, децата не са глупави, когато няколко дни по-късно ме повикаха при директора, за да разговарям с местния полицай за инцидента, се изясни, е бащата на Мариянка и бащата на момичето, което я удари, били в някакви скандални отношения, някакви истории мажеше кварталния, аз бях умряла от страх, обаче си събрах педагогическото достойнство и намерих да съобщя, че Мариянка е много слаба
и бледа и според мен има анемия, необходимо е баща й да обърне внимание върху това. 
Това,колеги, се случи преди около десет години, а малко преди да напусна работата си като учител в края на м. декември м. г., един от моите най-буйни и дребни петокласници, на когото постонно "обяснявах на висок тон", че не може в междучасието да се катери по чиновете и да тича по тях /така и не допълних, че не е Спайдърмен, нито допълних, че по тоя начин ще измести от "динамиката на класа" едно друго хлапе/, взел, че прелетял след поредния скок от чиновете и паднал тежко по лице... Разбира се, останалите криеха, къде точно е паднал, какво точно е правил, но аз бях в учителската стая, психологът, която е била на етажа, само долетя да търси комплекта за първа помощ, съобщи името и класа, физкултурникът /за който с такова уважение като към бъдещ лекар говори г-н Събчев///, беше тръгнал нагоре, заедно с една от опитните начални учителки, след тях бавно, оставяйки два документа, се запътих и аз. Горе имаше пет души учители, на земята лежеше моят Исус,развълнуван, сигурно леко замаян, с разцепена уста, по-късно разбрах, че са шили небцето, бяха спрели кръвта, чакаха да дойде сетрата. Наредих се и аз в кръга, за да установя какво става, а и за да помогна на дежурния учител на етажа /тоест, да се разведат настрани любопитните, и му казах "Колко пъти ти повторих да не се качваш по чиновете? Виж се сега." След петнадесетина минути учителите му помогнаха да стане, дойде майка му и го откара на лекар. 
Исус, който не беше силен ученик и не обичаше да стои спокоен в час, дойде четиринадесетина дни по-късно специално за коледното тържество, както си беше зашит целия. 
Ето, че стана ясно, колеги, дето много, много отдавна учителите в училищата у нас, са и лечители, но не и лекари, а, "Телеграф"? Когато прочетох коментара на г-н Събчев, точно това си помислих - егати старите новини... Стари, стари, отпреди двайсет и кусур години///. 
Леле, колеги, чак не мога да повярвам, в колко отделен свят живеят мнозина, готови да го направят, стига да намерят КОЙ да отговаря за децата им... Защото, колеги, бих искала да напомня, че моят ангажимент в онзи час преди десет години, беше да напиша на дъската двадесет изречения, да проведа някакво упражнение или подготовка за класна, вече не помня какво беше, да изпитам някого и да заведа училищната документация - тоест да напиша оценките им в дневника. Във втория случай, работата ми беше вече свършена от добре сработения "лечителски" екип от колеги, и няма как иначе - всички отчитаха, че аз съм с малък стаж, че вероятно ще са справя по-бавно с нараняването, отколкото колегата, че има вероятност да стане проблем, ако го оставят само на моите лечителски способности, и бяха прави///.
Аз бих искала да попитам, КЪДЕ сте вие, колеги, в тази ситуация? Видях, как "Телеграф" я е коментирал, те не знаят, как работят учителите у нас, не зная, колко от колегите журналисти са в същото положение. Ете, например, г-н главният секретар на МВР, г-н министърът на здравеопазването, на образованието, как биха коментирали подобна ситуация - от гледна точка, на борбата с масовите безредици/защото аз поне няколко пъти съм говорила с колеги - полицаи, на които съм се оплаквала, още отпреди десетина години, че на учителите  са нужни, вместо курсове по компютри и английски език, един курс за борба с масовите безредици, и между другото  виждам, според написаното в "Телеграф", че и това може да стане скоро? ///Всъщност би бил полезен, на такива като мен, учителите с 20 г. стаж не зная как ще реагират на тази "новост"////, та какво ще кажат тия хора, за лечителските способности за даване на първа медицинска помощ на българския учител, а и от друга страна, за  тъпата и винаги най-последна гледна точка на Правилника за вътрешния ред на училището? 
Абе, някой изобщо сеща ли се какво беше това, Правилник за вътрешния ред на училището?////Наскоро разговарях с един възмутен родител на дете, който не знаеше, че този правилник, всъщност регламентира всичко онова, което той би искал от училището - едни много точни и хубави отношения училище - родител - дете - общественост, кой да чете, обаче, и да вярва на правила и закони, нали сме все на юруш, "някои от педагозите трябва да бъдат подготвени да влязат в ролята на лечителя Ескулап", както казва г-н Събчев, хихи....Интересно, какво би казал, министърът на образованието, за Правилника за вътрешния ред на училището, там пише кой кого трябва да лекува////
Стана ми скучно, колеги, а днес имах имен ден. Преподобна Елисавета, фанатично вярваща в Бога. Трол полковник тенджур Елисавета Ненчева, от публичното разузнаване. 
Ами хайде, да отивам да си довършвам сладкиша за празника. 
Със здраве, колеги, и един поздрав за всички тролоци и малките троли, за мое здраве///: 










Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651771
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031