Може би ще стана досадна, колеги, но днес, докато четях новия брой на в-к "Телеграф", попаднах на една коментарна статия /тяхната основна за деня/, поместена на стр. 12, в която г-н Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на образованието, беше оставил едно малко /всъщност доста/ казионно приветствие до директорите/учителите/родителите/читателите на вестника? по повод новата учебна година. Аз разбира се, по навик прочетох в началото само заглавието на тази статия - "Затваряме книжна страница от живота в училище. Да спечелим родителите за съюзници" и тъкмо си мислех, леле, ще седна да напиша една статия за това, какво всъщност представляват електронните дневници и как се внедряват те в образователната система, защото всички /или поне голяма част от обществеността/ си мислят, че това електронният дневник е нещо като пиратски Уиндоус, или поне като някой филм, който се сваля от торент, и всичко ти е наред, до пет минути гледаш какво става, и не ти пука.
Ами не е така, колеги. После седнах, та прочетох и самата статия, и вече реших, освен за електронния дневник, да напиша нещо и за това, че не мога да разбера, защо тя се намира в днешния брой на в-к "Телеграф", не само в коментарната му рубрика, а и изобщо. 
Колеги, моя милост електронен дневник не е виждала, но само бях чувала за него, наред с огромния поток от информация, идващ от Министерството на образованието, която се отнасяше до някакви срокове, до някакви възможности за отлагания, щото тия срокове както винаги, не съвпадат с останалата информация / а и все пак, някой все още работи в това министерство, знае, че ударите се издържат вече трудно от системата, която е претоварена/. Никой не знаеше как ще става попълването на тия дневници /защото проблемът в бумащината у нас, не е самото наличие на хартиени документи, а на тяхното съдържание - на тяхното постоянно променящо се съдържание, показващо липса на отговорност и на всякакви цялостни перспективи у техните създатели; "какво се изисква" и "кой го изисква" са, колеги,  едни важни въпроси, на които, отговор няма да се намери и в електронтата документация, както не се намери в хартиената такава, та може един ден, да се окаже, че електронните дневници май също няма да вършат работа - пример за това е, например,///, драмата с учебните програми на учителите, които се правят/правех преди началото на всяка учебна година на юруш, според съдържанието на учебника, с който учителят работи /а той може да се промени, ако нямаш късмет; специално звънях до едно издателство, за да ми изпратят в електронен формат тяхното годишно разпределение, тъй като някои издателства нямат, или пък не са изпратени в достатъчен брой, или учителят, който е преподавал преди теб по това разпределение, е болен; опа, колеги, май говоря за разпределение, защото разпределението, е различен документ от програмата, доколкото си спомням, та може и да бъркам нещо, да ме поправят колегите учители, аз почти съм забравила/, отпечатваха се в два екзампляра, единият за директор, другият за учителят, миналата година изискваха и трети /само от учителя/, иначе, директорът май сканираше и изпращаше неговият някъде другаде / и това изискване се променяше през една година/, съдържанието на тези програми, също беше променяно - в една година, трябваше да се отбележат методи на преподаване на уроците, в друга /и може би в друг образователен инспекторат в друга област от страната///, се отбелязваха други неща, директорът можеше да ти върне програмата, и беше прав, и то не случайно, заради нещо, ненаписано както трябва, и, колеги, ставаше въпрос, само за една учебна програма, не за електронен дневник /между другото, се пишат такива програми от учителя за всички класове, в които той влиза - пети, шести, седми и пр./, да речем, в прогимназията. Между другото, колеги, освен "административната й част", тази програма представляваше един добър план, по седмици и по часове, на учебното съдържание,  с помощта на което учителят всеки ден попълваше дневника си и винаги знаеше какво ще преподава - седмици наред, затова и беше предвидена. А тази пролет прочетох, че имало идея, заради множеството инспирации към нея и изисквания /??/ тя изобщо да не бъде писана, ами всеки учител, да си преподава, какво намери за добре, тоест, администрацията, се беше отказала от нейната "част" в тая драма, ама държеше да покаже, че тя е била по-важната, аха//// Или не? 
Но, все пак, колеги, учебните програми / на учителите////, не са електронен дневник на образователната дейност на класа в училището... 
Аз само исках да напиша, колеги, за една друга електронна джаджа, която моя позната, директор на детска градина, получи внезапно преди около седмица или две от образователния инспекторат, като необходима за някакви електронни неща в документирането на отношенията между градината и образователното министерство. За подобряването /// на тия отношения, била необходима криптирана връзка?, та затова я снабдили с нещото, което приличало на модем, и й казали, че в еди какъв си срок, това нещо трябва да бъде закачено за компютър и тя да започне да обработва информация през него. И тъй като директорите у нас, отдавна станаха или хакери, или сигурно едни от най-честите потребители на услугите на компютърни фирми / в много от случаите за собствена сметка, и си е така, колеги, един мой познат помогна с наше съдействие за монтирането на джаджата/, то май някой смята, че те, както крепят образователната система по принцип, сигурно могат и да се справят с наличното, с което разполагат - между другото, аз видях подобна надежда, изразена в поносим императивен тон от г-н Стаматов в неговата статия/// /ако не те крепяха системата, колеги, някой щеше да се сети най-малкото, да им осигури монтаж на тия устройства, и съответното обучение за работа с тях, за всички директори, за да се убеди, как работи системата, която се внедрява, поне, ако не, изобщо за да премахне поредната електронна джаджа от нея////. И това, колеги, сигурна съм, не беше тоя прословут електронен дневник, заради който, г-н Стаматов, председател на тази огромна организация - Съюза на работодателите у нас, който знае, че в България има 2500 директори на училища и 3000 на детски градини и "други образователни институции" /ама не споменава, че тези хора са част от най-добре обучения, на практика, административен персонал с управленски функции у нас, поради това, че носят образователната система на раменете си от години///, си позволява да напътства същите тези хора, да преглътнат, ще стане, всичко ще се оправи. 
Ами няма да се оправи, г-н Стаматов. Сигурно още поне една година, няма да се оправи. В системата, за системата работят хора, които не мислят за пустия дневник, ами за други неща, по-важни за системата / и нейното оцеляване/. Хората около системата /на практика не само родителите!/ не знаят нищо за електронния дневник, или знаят, че това е електронна услуга///, и поради погрешното управление на услугите у нас, някои дори смятат, че това им е дадено лично от дядо Господ, дам. 
Веднъж, колеги, разговарях с един мой познат, финансист, и го попитах - какво ли би станало, ако изведнъж в България престанат да работят всички онези, които работят. Не само "креативните" учители /както скромно ги нарича г-н Стаматов в неговата статия, делейки очевидно, по неясен критерий, вероятно негов личен, учителите на креативни и некреативни, и кой знай още на какви/, ами да спрат да работят всички онези мои бивши колеги, с които аз миналата година, на юруш, кога успяла с тяхна помощ, кога без, попълвахме в електронен формат документи на старичкия компютър в учителската стая /имаше и още един, ама той не беше май с добра оперативна програма и рядко се ползваше, пък и нямаше пряка връзка с принтера/ и принтирахме до безкрай върху листове, които сами си бяхме купили, защото иначе училището трябваше да плаща маса пари само за хартия /чудя се, там ли пък как са закачили новите електронни джаджи с криптираната връзка, при положение, че работата с джаджата блокира работата на целия компютър, на практика, но със сигурност са намерили начин, може директорът да е донесла от вкъщи някой стар компютър и да го е инсталирала в претъкпаната дирекция, за да работи с новото чудо, иначе би прекъснала целия образователен процес, по производство на документи, което щеше да предизвика криза в министерството//
Мъчно ми стана, колеги, за това, че г-н Стаматов, никъде не каза в тази статия, че директорите на училища и детски градини у нас, са може би сред най-добрите администратори в България, тъй като не е никак лесно /за директорите на училища/, да крепиш на себе си цялото образователно министерство, училище с двадесет души минимум персонал, и още четиристотин  ученици. А някои от директорите са и хора, които имат научни степени, мнозина от тях продължават да се квалифицират допълнително, и няма как, сключват договори, участват в местния живот, свързан или не с училището, доколкото имат време за това, аз лично познавам поне трима амциозни, много високо образовани, много сериозни директори на училища от община Карлово /включително директори на по-малките села в общината/. За директорите на детски градини, на които се дължи в много от случаите, интеграцията и образованието на най-малките деца в местната общност, важи същото. Не мога да разбера, колеги, защо г-н Стаматов, е решил да ги бие, директорите на 2400 училища на и 3000 детски градини и на "други образователни институти", и учителите,  по главите с тоя електронен дневник, но явно, така се е случило. Или не? 
Не зная, колеги, какво чудо още се търси от образователната ни система, то е пред очите ни, друг е въпросът, какво е точно, но е чудо/. 
Разбира се, всичко останало е работа, и мислене. 
Искрено се надявам, колеги, скоро моите публикации да станат малко по-смешни и по-къси, да видим кога ще се случи това. 
Един поздрав, за всички колеги тролоци, както и за най-малките троли.