Току - що прочетох следния материал в днешния брой на в-к "Труд" - интервю на Анна Заркова с Константин Томанов, секретар на Централната комисия за борба с противообществените прояви на децата (бел. моя - това не е ли всъщност - "на малолетни и непълнолетни"???), интервюто се намира на стр. 12-13 на вестника. 
Редакторите са избрали да сложат едно малко хвърчащо, но с надежда за някакво стабилизиране заглавие "Отваряме училища за родители на агресивни деца". 
Интервюто започва с един малко неправилен въпрос, който цели да осведоми широката общност за това, колко са всъщност "комисиите за борба с противообществените прояви", без да уточнява, под чии контрол се намират, като се уточнява в каренце преди самото интервю, че секретарят на тая комисия, интервюиран тука, е дал годишен доклад тия дни, пред Министерския съвет (тойест, може да се счита, че таз комисия, е подчинена пряко на Министерския съвет, колеги? Тойест, тя е равна с министерство?Или човекът просто докладва, защото "трети ден телевизиите показват скандален клип, в който се вижда как 16-годишно момче от Пловдив малтретира учителката си в клас"? Никой не знай със сигурност, мисля аз). Ако таз "Комисия за борба с противообществените прояви" действително е самостоятелна, да речем, като комисията за водно и енергийно регулиране, хихи, значи, работата не е добре. Ако само докладва, също не е добре, защото аз си направих труда да сметна процентите, които се дават в техния доклад, към последен въпрос от това интервю, за това "за какви обществени прояви са разгледани най-много възпитателни дела - (между другото, в други два въпроса, секретарят на комисията се оплаква, че малолетните и непълнолетните най-вече крадяли) - а именно "Над 50 % от тия дела са за кражби, 15 % за хулиганство, 13 % за побой, 10% за бягство от семейството и скитничество, 5 % за употреба на наркотици, 1% за грабеж и 1% за изнасилване и блудство." Колеги, не ми е ясна причината, поради която не следват други въпроси след тези данни, на които между другото, по моите груби и вероятно неточни сметки (???) липсват 5 % (може пък те да са за дела за убийство и разни тежки телесни повреди, кой знай, лошо са представени в тая класация престъпленията срещу личността, няма обаче кой да ги коментира, явно те са минали пред Министерски съвет, мойе пък нещо разузнавателно да има в тия пет процента, дето липсват, кой знай, ама най ме кефи, че е минало и пред министъра на финансите, и пред министъра на икономиката, йок тия не са разузнавачи, като мен и колегите). 
Изобщо, това интервю, сякаш е посветено на възможността, колеги, населението и читателите на вестника в частност, да се запознаят с това, какво е "Комисия за борба с противообществените прояви на децата (или малолетните и непълнолетните - бел. моя)", след което г-жа Заркове се възмущава, че "Звучи като измислено." и "Рисувате розова картина". Ако приемем, че таз Комисия, както и много други у нас, докладва направо в Министерски съвет, то тя, ще се стреми с всички сили, да е всичко в розово, аз, колеги, изненади не виждам.... 
Но, колегата Заркова можеше да зададе, веднага след първия въпрос, и втори - "вие каква информация получихте от регионалната комисия в Пловдив, по този въпрос, ние имаме такава и такава медийна информация, възбудено ли е дело, ще бъде ли възбудено, защото аз получих информация, че родителите на детето, подигравало се с учителката си в клас на незаконно заснето видео, на практика оправдават с вашите думи за възпитанието неговото поведение?". (Все пак, колеги, след 12 премествания на същото дете, ако не си спомням, тази майка (майката на детето, чието мнение е цитирано в предпоследния въпрос)  добре трябва да е научила как се работи с Комисията, може би, по причина, че Пловдивската комисия, отговорна за този случай, или няколкото пловдивски комисии, очевидно така и не са получили институционално, медийно и обществено внимание или кой знай). 
Та, колеги, така секретарят на Централната комисия за борба с противообществените прояви на децата (малолетни и непълнолетни - бел. моя) не беше попитан, не какво е отношението му към случая, а какво е отношението пряко към работата на комисиите по случая. А той, в крайна сметка, можеше да каже, и какво е мнението на Министерския съвет по случая))) Аз не бих се осланяла обаче на последното мнение, защото оттам не могат да смятат, а аз не мога да уважа мнението на хора, които смятат по-зле от мен (долу икономистите)))
Би трябвало, колеги, да започна да анализирам сега всеки аспект от това интервю, защото в него се виждат много ясно - и в това, което е казано, и в това, което не е е, наред с казаното, и в начина, по който г-н Томанов се отбранява (тойест в методиката, която ползва), основни проблеми на комисиите по места, вероятно, и на централната, в частност. Трябва да пиша тука много, с много цитати, например, в начина, по който г-н Томанов, отговаря на втория въпрос на г-жа Заркова, за това "Какви са мерките срещу лоши родители?" - "Те са изброени в чл. 15 от ЗБППМН: предупреждение; задължително посещение на беседи за възпитанието; глоба от 50 или 1000 лв. или замяна на глобата с безвъзмезден труд в полза на обществото." За жалост, г-н Томанов не уточнява за какво точно се говори в чл. 15, забравяйки, че представя законите, по които се движи неговата организация, та не узнаваме, точно за какво се полага "предупреждение"-то и следващите мерки - дали за вида на простъпката, или за нейната честота.... Което е жалко, колеги, защото се оказва, че "мерки за противодействие" има, но и самият г-н Томанов, отказва да уточни, кое за какво е, пренебрегвайки и опитвайки се да угаси проблемите за Комисията (??) или обществените проблеми, или що (Аз лично не вярвам министърът на финансите и този на икономиката да са искали тез данни точно от тази комисия да излизат на "светло"))). 
От отговора на въпроса за "А възпитателните мерки за малчуганите?Те пък какво представляват" се корени в някакъв чл. 13 от ЗБППМН, без да е обяснено какви са точно мерките, който е коментиран, отгоре на всичкото, като "Мерките за тия деца са само образователни, (бел. моя - тоест за децата, които са навършили 14 -годишна възраст и тези от ненавършилите 18 години, за които е доказано, че не са разбирали свойството на постъпките си и не са били в състояние да ги ръководят"), възпитателни  и социални, от тях не следват накателно - правни последици, за разлика от осъждането, което се отразява в свидетелството за съдимост, както знаете.". Тойест, колеги, аз оставам с впечатление, че Комисията, се грижи за свитеделството за съдимост на своите поверени, повече, отколкото за установяването на точността на вината и превантивните мерки... Разбира се, това има своите основания, в данните за огромната детска престъпност у нас и ескалиращото насилие, съвсем реални основания, колеги, една колежка от моето училище, която беше класна на няколко много тежки случая - ученици в пети клас, повтаряли го по два или три пъти, с множество провинения, например, отказваше да напише пореден доклад, който да прати провинените в юрисдикцията на Детската педагогическа стая, тай като това щеше да сложи "клеймо" върху тях, в т.ч. аз разбирам и основанията на г-н Томанов, за съдебните бележки, който докладва в Министерски съвет и знае, че съдебните свидетелства на тези деца, зависят от него, лично, но не и от министерския съвет, не и от полицията, не и от никой друг...
В отговор на следващия въпрос, става ясно все пак, какви са тия мерки, въпреки, че са обявени за "гаранции"- "предупреждение, задължение да се извини на пострадалия; задължително обучение за преодоляване на отклоленията в поведението"(хохо, колеги, само в нашето училище, имаше по три или четири сериозно проблемни деца в клас, минимум, плюс още поне пет, които имаха нужда от подобни консултации за израстването си; децата много обичаха нашия психолог, но тя беше една, а никой не беше предвидил, законово, че в подобни училища, трябва да има поне две или дори три, заради пустите "шапки", колеги, които се налагат на всички училища, освен, ако не изпаднат от системата, и не се озоват, като своите възпитаници, в нищото)))
На този фон, г-н Томанов, изяснява смело, че "основната работа на местните комисии е превантивната, т.е. трябва преди всичко да се предотвратяват детските противообществени и криминални деяния", без обаче да изясни, че законовата база, с която работи, определя тази превантивност, за да не излезе, че е бил по-смел, отколкото трябва. В отговор на следващ въпрос, той обяснява и многобройните методи, които се упражняват от общо 295-те комисии в страната, разбира се, не в еднаква степен, и не в еднаква мярка, което той няма интерес да добави)) Нататък се цитират цифри, които подкрепят неговата теза - от програмите на комисиите в страната са обхванати около 90 000 души, по груби сметки, което звучи почти, като двойно увеличената бройка (или тройно) на първокласниците за идната година, няма го Министерството на образованието, да поясни))?)
На въпроса "Въпреки всичко, расте насилието над учителите, примерно. Ако преди две години са регистрирани около 200 такива случаи, тази година са двойно повече, признават от институциите" (бел. моя - не бива да се забравя, че това са официалните случаи, достигнали до институциите у нас, най-вероятно и най-точно тяхната бройка би била минимум пет пъти по-висока, ако за насилие над учителя се броят прояви на учениците, квалифицирани като обиди, крясъци и физическо насилие, останало недокладвано; между другото скоро научих, че у нас вербалното насилие по принцип, трудно се наказва от съда, въпреки неговата сериозна роля за нанасяне на морални и в много случаи физически щети на жертвите му)))
Но, да видим, какви са мерките, и как Комосията ги прокарва - а именно, "секретарите на комисиите са провели м. г. 3140 работни срещи с педагогическите ръководства" (бел. моя - ама не се обяснява, с кои ръководства, дали се набляга на тия ръководства, в които има най-много оплаквания, или не, и пр) Разговаряли са хиляди пъти с училищни психолози, с ресурсни учители, с класни ръководители (бел . моя - разгеле, най-накрая се споменават и разговорите с педагогическия персонал, официално потърпевш в случая))). Става дума за такива, които са избягали от дома си (опаа, колеги - нима става дума за учители, избягали от дома си)))), о не - "Обсъждани са различни казуси, свързани с ученици", ама все пак, учителите и техните казуси, и тук липсват, значи грешката може и да е вярна), изявили са се агресивно, упражнили са насилие, пушили са марихуана (бел. моя - а тия с хероина, колеги, сетих се и за кокаин, и за други синтетични дроги, не знаех, че преследват от Комисията само марихуаната, брей, трябва да се види по коя точка от техния правилник е описана тая борба), уличени са в непристойно поведение и хулиганство..." Е, да, колеги, това, за мерките, си е постоянната работа на Комисията, но не разбрах, де са другите марки - за престъпленията срещу учителите? Май ги няма. 
Я да видим, какво още не е казала Централната комисия, в лицето на г-н Томанов, за престъпленията срещу учителите - "Някои скитат или проституират. (бел. моя - от учениците). Други хвърлят камъни по влаковете (бел. моя - и по автобуси са хвърляли), трети крадат. Апропо, кражбите са най-често извършваното престъпление от децата." А дали това за кражбите, колеги, е вярно, един господ знай, щом за употреба на наркотици се счита само пушенето на марихуана и щом има 1% съдебни дела, да речем, за блудство и изнасилване, при наличието на цяла рекламна кампания на ГДБОП срещу сексуалните посегателства срещу деца, осъществявани през интернет... Нищо де, Министерският съвет слуша, и праща реклами)))
Справедливо е да се видят и проблемите на Цетралната комисия, описани от г-н Томанов, а те са твърде сериозни, колеги. "Неуреден е нормативно контролът по забраните за непълнолетни с асоциални прояви. (бел. моя - А сега да видим, де отидоха процентите от този доклад, г-н Вътрешен министър, опа, Министър на Вътрешните работи?): да посещават определени места и заведения, да се срещат с определени хора, да напускат настоящите си адреси. Друг проблем е негативното отношение на неправителствени организации и институции (бел. моя - аз лично бих сменила местата на думите "неправителствени организации" и "институции", защото смятам, че по-правилно е "институции" да стои пред "неправителствени организиции" тук, по обясними причини, и най-вече, защото институциите у нас, все още отговарят за неправителствените организации, по закон) към най-тежките мерки, свързани с отледянето на детето от семейството. Имам предвид това, че настаняването във ВУИ и СПИ (Възпитателни училища интернати и Социално - педагогически интернати) се тълкува като "затвор", като "лишаване от свобода" (бел. моя - което, само по себе си, говори за изостаналостта и на съдебната, и на образователната ни система, и на обществото, като функция от тези изоставания, говори и за нежелание за диалог, което е по-страшно, защото изоставанията трябва да бъдат компенсирани). Проблем е също така, че мерките срещу родителите се прилагат рядко, въпреки, че значителна част от действията на децата са резултат от майчино или бащино нейхайство, липса на родителски контрол, грешки във възпитанието, семейни скандали (бел. моя, тук г-н Томанов вероятно има предвид проблемът с ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, не зная, защо не го казва), изолация." Аз смятам, че като се има предвид, дето Комисиите по места, са обществени органи, значи, те би трябвало да спечелят подкрепата на обществата по места, които да гарантират спазването на правилата на комисиите? (за което те провеждат, по думите на г-н Томанов, толкоз събития и ангажират толкоз хора). 
Позволявам си накрая да изтъкна, че г-н Томанов, беше необходимо може би, да промени начина, по който се е изказал за това, "Къде се корени агресивното, неприличното или престъпно детско поведение.", където той е казал, че "Лошите модели на поведение в семейството формират у подрастващите трайни нагласи за лоши деяния. Ключово значение имат и нуждите на детето. (бел. моя - да именно нуждите, колеги, но кои нужди  - ) . Както казва авторитетният американски психолог Е. Маслоу, дете, което е НЕСИГУРНО, НЕУДОВЛЕТВОРЕНО В БАЗОВИТЕ СИ ПОТРЕБНОСТИ - СИГУРНОСТ, ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ОБИЧ, ЩЕ ПРОЯВАВА ПОВЕЧЕ ЕГОИЗЪМ, ОМРАЗА, ДЕСТРУКТИВНОСТ."Ето, колеги, кои били, според науката,  която е доказала, че не сме маймуни, ама съвсем офицално, нуждите на децата!  И няма неправилни нужди - тоест нужди от нов сматртфон, така умело преследвани от някои, напротив, такива нужди, изобщо не съществуват, те са друга категория "материални потребности" вероятно, но не са нужди. Щеше да бъде толкова хубаво, ако г-н Томанов, от когото за пръв път чувам за тази раота, го беше казал на първо място. Ей така, хората да научат както за комисията, така и за нуждите на децата си, от институциите, тъй като това е точното място на това изказване. 
Това изказване ме накара почти да простя неговият отговор, на следващия въпрос на журналиста, защо все пак майката на детето, се изказва в педагогически тон за насилието, извършено от сина й върху неговата учителка. Почти, колеги, ама на първи прочит само, на втори реших, тук да не поствам тоя отговор на г-н Томанов, тъй като ми е скучен, а и е оправдалетелен за детето - насилник, бих казала също, че е частно мнение, дадено от секретар на Цетрталната комисия за борба с противообществените прояви на децата, което, не е редно. 
Това интервю, накрая засягащо въпроса за бедността, завършва със следните думи на г-н Томанов: "Показателна е една анкета сред родители относно задоволяването на детските нужди(!!бел. моя - я да видим, как комисията е обяснила нуждите на децата на интервюираните, тц)))"Едва 19 % отговарят, че напълно ги задоволяват, 31 % ги задоволяват, макар и трудно, а най-много са тия родители, които невинаги могат да задоволят нуждите на своите деца". Интересно, дали в тази анкета, е ставало въпрос за "обич" или за "хляб на масата всеки ден". Г-н Томанов не казва. Може би пък да трябва да се пусне друга анкета, какво са  готови да направят родителите за своите деца, тц, кой знай? Дали има родители, които биха искали да я има, и после да я прочетат децата им, и други деца? 
Един летен поздрав, за всички тролоци, и за малките троли. 
БАЗОВИ ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕЦАТА  - СИГУРНОСТ, ПРИНАДЛЕЖНОСТ, ОБИЧ. 

ДОМАШНО НАСИЛИЕ