Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2019 14:04 - По повод 140 г. от установяване на дипломатически отношения между България и Русия)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 2206 Коментари: 1 Гласове:
-20

Последна промяна: 27.06.2019 14:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Колеги, току - що прочетох едно интервю, публикувано на стр. 12-13 в днешния брой на в-к "Труд". Интервюто е с княз Никита Лобанов - Ростовски, проведено е от Анжела Димчева и засяга вече засегнатия в тоя блог въпрос, за паметниците у нас, който въпрос явно от години съставлява големи тревоги и е в основата на нашите отношения с Русия. 
А че е така, се вижда още на стр. 12, където на въпроса какъв е фокусът на сегашната визита на княз Лобанов - Ростовски у нас, той завършва своето послание за построяване на паметник на граф Н. П. Игнатиев, с това, че "Според г-жа Фандъкова обаче трябва да се създаде нов инициативен комитет, който да изработи проект. Аз задавам въпроса: след като има готови паметници, защо трябва да се прави нов? Нека по повод годишнината уважим важната роля на дипломата.". Йоо, колеги, тук няма да споменавам многобройните проблеми на руското посолство у нас, вкл. и на тяхното Външно министерство, а отското и на Министерството на отбраната на Русия, с въпроса с почистването на тия паметници, например, камо ли с други въпроси, свързани с тях, обаче тук въпросът се поставя принципно - редно ли е или не е редно, изобщо, да има паметник на граф Игнатиев в София, при положение, че у нас, на практика, вече има, един вид и мисля, според г-н Лобанов - Ростовски, който не си признава, но все пак, вече има булевард, и то централен, с водещи транспортни и културни функции за живота на столицата, има село в Пловдивско, в което има военно-въздушна база, в която доскоро имаше само едни руски самолети, които постепенно си отиваха през годините))), такова, според Уикипедия, има и такова село във Варненско. 
Не ми е съвсем ясна причината, поради която, в светлината на "противоречивото развитие на дипломатическите отношения между двете държави" (според г-н Лобанов - Ростовски, стр. 12), това не йе споменато, поне комититите, за тоя паметник, или някой друг комитет, като си държат на старите комитети, да бяха далрили някой лев, бих казала аз, за ремонтите по бул. "Игнатиев". Но това не е било направено, еми сега, ще чакат, да се сформира нов комитет, бих казала аз, който да одобри евентуално проект на паметник или с фонтанче, или с някоя перка, мислим, и то само, защото са изпуснали възможността))). Аз лично смятам, че това би било иновация, но сигурно съм единствена)))
Не е хубаво, колеги, да говорим в навечерието на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения (е, годишнина, която не е съвсем санкционирана от българското Външно министерство, не зная защо, мойе да има причина, троля не йе дипломат), обаче, колеги, за пропуснати ползи, особено, когато става въпрос за паметници, но знаете ли, колеги, аз съм неимоверно щастлива, че все пак, тази годишнина се празнува една година, след 140-годишнината, която празнувахме от основаването, да речем, на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", хехе). 
Да, колеги, много преди подписването на Берлинския мирен договор, към който граф Игнатиев няма голямо отношение, още на четвърти април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет на столицата София (ехей, поздрав за секретаря на съвета днес))), Михаил Буботинов, "предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение""(http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=96&lang=bg). А през 1888 г., само няколко години след установяването на "дипломатическите отношения между двете държави", е основан и Софийският университет, който е построен с парите от едно от най-големите обществени дарения в България, на братята Евлогий и Христо Георгиеви, тази година се навършват не 140 години, колеги, а 200 години от рождението на Евлогий Георгиев, който има кореспонденция, засягаща навярно пряко руските дипломатически отношения много преди 1879 г.))). Предстои тази годишнина да бъде чествана тържествено в моя град - Карлово, на 3 октомври, 2019 г. 
Не зная, колеги, защо е било толкова трудно на княз Лобанов - Ростовски да признае съществуването на тези отношения, преди подписания от граф Игнатиев Сан-Стефански мирен договор, който в крайна сметка, миниран предварително от руската имперска политика, е бил ревизиран година по-късно, без негово участие. А г-н Ростовски има на какво да се опре, ако го вижда, както го каза и Иван Вазов в един свой разказ, третиращ особеностите на следосвобожденските "дипломатически отношения" между селяните в едно българско село и някой си руски дипломат, който преминавал оттам, нуждаел се от храна и подслон, и след като преодолял наивните политически наслоения у населението, и се срещнал с истинския му национален характер, описан от ген. Й. В. Гурко в Освободителната война, в крайна сметка получил и храна, и вода, и подслон. Жалко, че този разказ не е разглеждан сериозно от руската дипломация, към която навярно е насочен, също. Между другото, "поетът  Иван Вазов", наричан още "патриарх на българската литература", описан от княз Лобанов - Ростовски, наистина участва в "делегация при император Николай ІІ, за да моли да се възстановят дипломатическите отношения", след като "Те прекъсват през 1886 г. за цели 10 години", ако мога да допълня, след като същият този поет Вазов, написва едни от най-хубавите стихове, посветени на България и нейният национален идеал, куплет от които днес четем и на някои изключително важни паметници в центъра на София. Между другото, това е причината, днес в центъра на София да има и паметник на Иван Вазов). И никога няма да бъде махнат оттам, нито някой ще търси цената му.... 

Този постинг трябваше да стане нещо като бележка, обаче се удължи, колеги, затова аз спирам дотук, с един поздрав, за всички колеги от публичното разузнаване, за всички тролоци, както и още един поздрав, ама след малко. 









Гласувай:
0



1. pompadururod - Любопитно. Винаги помпя тая, а нито ...
27.06.2019 20:49
Любопитно.Винаги помпя тая, а нито веднъж няма плюс, само минуси.
Както и биволицата мармота, която също е затрупана от минуси.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651587
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031