https://www.dnes.bg/sofia/2019/06/07/nezaslujeno-jestoka-smyrt-pet-kucheta-razkysaha-mlad-myj.412711 - чета, колеги, и си мисля, дали сега представителите на организациите, които единствени всеки ден се грижат за бездомни кучета у нас (и изобщо за проблемите на хората с кучетата и с други животни)  ще си замълчат отново, тъй като трябват пари за лечение на болни животни (нон стоп си трябват тези пари, прегазени, горени, стреляни и бити животни у нас под път и над път), искрено се надявам да не си замълчат, защото виждам, че иначе няма кой, да каже нещо, колеги (мен, като човек, който подкрепя коткарските организации, изобщо не ме броят тука, какъв късмет, уличните котки, както и домашните, все още не са в състояние да нападат хора, камо ли да ги убиват).
А че някой трябва да се обади, колеги, трябва. То е ясно, че някой не си е свършил работата - щом има хапани хора от въпросните домашни кучета, щом има сформирана глутница, която дебне в общинска земя, а няма в репортажа, представен от днес.бг, дори обяснение на кмета на това село, дори това няма, колеги, да излезе и да каже човека - страх ме е от собственика, каза, че ще ме бие, или пък рода ми е, не ми пука за чуждите роди, да да го знам човека, че ще умре, или пък я не знам да пишем, па го не знаям тоя закон, или каквото е там. Те са прости оправданията, колеги, ама на - дори и оправдание няма в случая, в тази статия. Не зная как е в репортажите по телевизиите, ако е така и там - някой трябва да научи този човек да пише, и да поема отговорност, на второто не зная как ще се научи, въпреки, че в документите, които всяко кметство попълва, има такава графа, за отговорността, все пак е починал човек. 
Колегите от днес споменават накратко и за историята на кучешките нападения у нас, която имала своя връх през 2012 г., когато "87-годишният професор Ботьо Тачков беше атакуван от глутница бездомни кучета в столичния квартал "Малинова долина", след което беше почина във ВМА от тежки наранявания". В пет реда по-долу от днес. бг дори си позволяват да направят кратко резюме на "десетилетия успешна кариера научна и професионална в САЩ", което е похвално, защото можеше да си остане само с горните три реда. Някакси, обаче, пак го няма човешкото присъствие, колеги - какво точно е работил, починалият, сигурно нещо полезно и красиво, не ще да е бил само "възрастен професор", застигнат от ненужно жестока смърт. Иначе изглежда някак така, че сякаш дори и "възрастните професори" с "успешна кариера" са само плячка с определени жизнени показатели, усещани от "кучетата"(леле, тази дума трябваше да бъда написана по-страшно), които ги нападат и ги хапят, в мрака и между блоковете, или в нищото на полето. 
Иначе, колеги, глутници кучета има навсякъде - ето, само преди седмица, една такава глутница нападна ванът ни, докато се прибирахме от рози, кучетата бяха отново поне пет, атакуваха стъклата на автомобила, гумите, добре, че бяхме само жени, та само се уплашихме до смърт, ако беше някой агресивен мъж, леле, сигурно щеше да сгази някое, да го разплеска на черния път, за псувание на овчаря, който си пасеше кротко стадото край пътя и дори не се надигна, когато кучетата му ни нападнаха. 
Поуката - трябва да се пишат разни жалби до кмета на населеното място, по повод кучетата, които са агресивни, и като се напишат, да се следи, да не отиде някой пък, да ги изтрови или да ги изпозастреля тихомълком, нашите кметове (в Карлово) така правят, може би, защото не разбират от общински финанси, може би, защото им е толкова акъла, не зная,  обаче неглобеният публично овчар ще вземе други кучета, колеги, и пак ще нападат хората... 
Един поздрав, колеги, този път за един познат, който преди повече от десет години (може да са и петнадасет) се беше заел с неблагодарната задача да защитава правата на бездомните кучета и всякакви животни в Пловдива града (в днешни дни пострадал от наводнение)  и ми разказа за това как живеят и умират кучетата в изолатора на града, поздравът е и за всички тролоци, които искат да бъдат поздравени...