Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2019 14:47 - Границите на феминизма в България и защо никой не иска да ги пази (със закони и пушки)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 424 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (бележка)
Колеги, току - що попрочетох една обемиста статия в днешния брой на в-к "Труд", с автор Владислав Апостолов - "Бесовете на феминизма". Честно казано, вниманието ми беше събудено към темата, благодарение на слогана под заглавието: "Правилата се пренаписват без ясна идея за това къде трябва да са границите на новата сексуална утопия". 
За моя голяма изненада, колеги, това есе, койето разглежда мненията на "професорката по социология Лиса Уейд", на "авторката Лара Прендергаст", както и на "авторът Дъглас Мъри", започваше с това, че "В България все още обсъждаме драматичната трансформация на младата дама Джени Суши от провокативна и еманципирана "кралица на голото суши" в безпомощна жертва на сексуален тормоз след една печално известна целувка от българския боксьор Кубрат Пулев". Йо, колеги, не зная защо печалният факт от бъдещата загуба на солидна сума пари от спонсорите на боскьора, и от неговите лични сметки, по един глупав начин, трябваше да бъде намесвана и по този начин, тойест - наред с всичко друго, горкият г-н Пулев, да бъде прествавян и за "автор" някакъв, свързан с феминизма за автора на статията Апостолов. Още повече, дето боксьорът Кубрат Пулев е сравнен, явно заради някакви мъжкарски причини, хихи, с "много по-голяма мишена" на световния комунистически "комсомол" - "бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън" (явно това, според Апостолов,  свързва неразривно  боят с политиката, важен елемент от отбраната срещу "феминизма" в главите на мнозина мъже у нас, където според неофициалните статистики,  всяка трета жена е тормозена, хихи, каквото и да има авторът предвид под тоя термин))). Аз не желая тук да се занимава с весело описаните подвизи на г-н Байдън, тъй като пред името на този човек в статията на г-н Апостолов  все пак стои "бившият вицепрезидент на САЩ", и то трудно се връзва в една статия,, на пет или шест изречения, с "подушвачът на коси", освен, ако цялата статия не е предназначена за това, да обясни ясно връзката между тия неща, а аз такава статия във в-к "Труд" не виждам))). Койето е жалко, колеги, защото се избистря като че ли, подхвърлената идея от г-н Апостолов, за същината на боят и политиката, оглежда се от всички ъгли, ми не е приятна гледка. 
Но, да продължим с нещо, което може да интригува българската общественост в тази статия: "Свидетелства за брутални изнасилвания се смесват безкритично с разкази за груби шеги и неприлични подмятания. Психопатите насилници са поставяни в една категория с мъже, които случайно и изолирано са действали глупаво в опит да завържат флирт (?? - бел. моя, какво ли ще рече "глупаво" - да те изплющят по задника и да ти изреват "Машалла! Пак си напълняла, ма!", что ли, чудно, това доскоро в нашето общество беше наричано само "простотия" и "липса на възпитание", явно, откакто стана мерило за отношение по високите етажи, вече някакси, не е така ли, кой знай, навярно тази нова "утопия" - тоест как да наречем простотията "мъжество" издирва и г-н Апостолов, хихи, ама няма да намери, колеги, няма да намери, най-много някоя дама да се сети, па да възнагради "глупавото поведение", с некой отговорен  шамар,  ползван като усмирително средство в по-слабо развитите общества отпреди феминизма))))
За жалост или за радост обаче, г-н Апостолов не се спира на този проблем, а продъжава с фундаменталното мнение на "професорката по социология Лиса Уейд" (койето, между другото, потвърджава и казаното от мен по-горе))): 
"Трябва директно да атакуваме мъжеството. Не трябва да го оправдаваме и да изгидаме варианта за едно по-нежно и грижовно мъжество. Ние трябва да отречем самата идея, че мъжете имат психологическа нужда да се чустват различни от жените, за да могат да се наричат мъже.". Дам, колеги, един шамар, едно издрънчаване на главата на "глупавия" мъж върши работа значителна, стига, разбира се, да не става въпрос за мъж, който е психопат, и който един вид, е опасен за обществото - у нас тази разлика, се плаща от жените, жертви на ДОМАШНО НАСИЛИЕ, както и от всички останали. И аз мисля, че авторът Апостолов е съвсем прав, съгласявайки се, че "психопатите насилници са поставяни в една катерогия с мъже, които случайно и изолирано са действали глупаво", тъй като действително, у нас ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ все още не е точно криминално престъпление, неговите жертви не могат да получат адекватна помощ, дори не се считат за жертви от голяма част от обществото ни, в което "глупаво"-то е норма на поведение). 
Нямам намерение да обръщам специално внимание върху позициите на г-н Апостолов, отразени в текста, посветен на "авторката Лара Прендергаст", тъй като тази авторка 1/3 от жените в България, със сигурност не я познават, пък и едва ли могат и да повярват, че у нас могат да бъдат създадени изобщо "стриктни инструкции за приемливо мъжко поведение" (въпреки, че г-н Апостолов, изобщо не си позволява дори да отведе думите на г-жа Прендергаст към българската действителност, аз разбирам защо, но все пак, все пак; някой като него би казал, че г-жа Прендергаст би избягала с писъци от България, ако й се наложи да преживее тука, като обикновена, патриотична българка, а не като човек, който си е изградил някаква затворена собствена кула, тц, и ще бъде прав, за себе си))
По-нататък в статията е описано, дето "Авторът Дъглас Мъри определя процеса като сексуална контрареволюция". Тойест, след един диахронен преглед на историята на сексуалните революции от 60-те години на ХХ в., койето в България има малко по-други измерения, тъй като тогаз ний сме затворена държава, управлявана изцяло от мъже, които доминират включително в силовите структури, и т.н, - тойест, това, койето"смята Мъри", за "Сексуалният етикет не е наука, а импровизации върху много несъвършено бойно поле. Само в най-екстремните случаи трябва да се намесва законът. Навсякъде другаде е въпрос на маниери.", на практика, не може да важи, колеги, тц. Тойест, това вероятно е дълбоката  причина, освен това, че жените у нас влачат икономиката повече от мъжете, заради ниските си заплати и пр.,  заради която и мнозина българки, са забравили какво е това да наградиш с шамар "глупавото" поведение на някой кавалер))
Накрай, авторът г-н Апостолов заключава, в духа на своите съждения до момента, че "Прогресивният феминизъм (бел. моя - явно в световен мащаб, защото той за България не говори, тя се подразбира, койето е много смешно, защото се разбира грешно)), е дълбоко парадоксално и противоречиво явление. От една страна жените са окуражавани да бъдат силни и независими, повтаря им се, че са равни на мъжете във всичко (бел. моя - това не е така у нас, ко ле ги, у нас жената е обучавана по скапани учебници наравно с мъжа,  на когото също е вменявано ниско самочуствие, колеги, че който е по-силен, той ще оживее, независимо как). И в същото време са напътствани да мислят за себе си като за вечни и безпомощни жертви (да, това е така у нас), които няма как да общуват с мъже без армия от адвокати и висящата заплаха от съд и специални закони (йо, това вече не е така))), доколкото зная, на пръстите на едната ръка се броят случаите у нас, в които съдът се е занимавал конкретно с проблемите на "общуването" между мъже и жени, тойест, може би, със сексуална дискриминация; междувременно, малко повечко са случаите, в които се говори за ДОМАШНО НАСИЛИЕ, в някои случаи се разглеждат и дела за убийства, свързани с такова насилие, и поради това, че тези престъпления нямат голямо значение за обществото, дори се позволява, мисля, да се правят съкратени производства по въпроса, та хората да не могат да чуят как точно жертвата е смелена на кайма, зачтото така по-лесно това се забравя, колеги, да). 
Г-н Апостолов заключава, малко без връзка с по-горния текст : " Този феминизъм е едновременно идеология и безнес модел."(бел. моя - ами да, бая губещ бизнес модел е у нас, никой не се наема да изчисли колко губи икономиката ни от това, че 1/3 от жените у нас живеят в страх и не могат да се изявят професионално, да не споменаваме, че някои от тях имат и физически травми, и психически такива, па и някои ги убиват). "Култ и рекет, който заплашва да ни отведе до зоната на сексуалния здрач". Единственото, с което не съм съгласна с автора, е думата "сексуалния" в това изречение, нейното място, не е на място, съотносимо с нашата държава и нейните проблеми. 
Един поздрав, за всички тролоци и малките троли). И за всички, които се чустват като жени). 
ДОМАШНО НАСИЛИЕ 






Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651837
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031