На 16 април, след около месец, колеги, се навършват 140 години от приемането на първата българска конституция, тойест, конституцията на Третата българска държава, колеги). Въпреки, че никой не счете за нужно да празнува както трябва 140-годишнините от обявяването на гр. София за столица на България, 140-годишнината от основаването на Националната библиотека и др. подобни, аз смятам, че тези празници трябва да се празнуват, нежели, защото някой все пак, след една година стоене на предпазната лента пред фасадата на библиотеката, включително и за датата на годишнината))) най-сетне оправи строшената й фасада). И ако това, колеги, не е извор на национален оптимизъм! 
Тука ми беше намекнато от един мой бивш високопоставен приятел, финансист, дето с моите постинги, съм щяла да вляза в политиката. Колеги, аз на него заявих, и тук заявявам, дето навремето не успях да вляза с история в специалността "Право" в Софийски университет))), та камо ли в политиката, въпреки това, дето днешните политици, очевидно не се уважават помежду си, и могат да допуснат нещо такова, хем не на смях))), обаче, има политици други, някои от тях в други държави, колеги, койито са хора сериозни, па и необходимо ли е зарад политиците, да не се уважава политиката?! 
Публикувам тук, след това разводнено въведение, един откъс от мемоарната книга на Димитър Маринов "Спомени из моя живот или моята биография", ред., предговор и бележки: ст.н.с. Стефан Дойнов, проф. д-р Елена Стателова, ВИК "Св. Георги Победоносец", УИ "Св. Климент Охридски", С., 1992 г. Съчинението представлява мемоарна литература и има историографска стойност. Кой е Димитър Маринов и какво общо има с първата българска конституция, ще стане ясно от самия откъс (откъсите в удебелен шрифт са на самия Маринов): 
стр. 247 
"Още Учредителното събрание не бешесвършило своята работа, по нареждане на императорския комисар бидоха произведени изори направо от народа за представители, които имаха да изберат първия княз на новосъздаденото княжество. В туй число аз бех избран от Ломски окръг, та участвувах и в това наречено първо Велико народно събрание. (бел. моя - последните три думи в болд; Маринов е член и на другото, учредителното народно събрание, провело се малко по-рано в гр. Търново, което ще бъде чествано тази година)."
стр. 248
"За начина на избирането на първия български княз, за кандидатите за тоя сан, както и за дохождането на княз Александър Батенберг и за съставянето на първото министерство, аз съм писал на друго место ("Ст. Стамболов и новейшата ни история", 73-124), та считам за излишно да повтарям. Само тук ще изложа накратко борбата между мен и Каравелова за съставянето на първото Министерство. 
Както се знае при съставянето на Конституцията болшинството се водеше от туй правило: трите власти:законодателната, изпълнителната и съдебната да бъдат съвършено отделени и независими една от друга; затова, кагото се беше дошло до въпроса за министрите, ние дадохме на чл. 152 от Конституцията такава редакция : "Министрите се назначават и уволняват от княза" (бел. моя - всички думи в кавичките, без "от княза", в болд). За да се даде такава редакция ние се ръководехме от тия съображения. Князът е началник на изпълнителната власт и неговите органи са: министрите и чиновниците, които ще изпълняват законите, вотирани от Народното събрание - законодателната власт. Както князът не може да посочи на народ да избира тоя или оня кандидат за депутат, а оставя на народа, така и народът или неговите представители не могат да кажат на княза: назначи тоя или оня министър: това е изключително право на княза. Назначените министри обаче са отговорни пред княза и Народното събрание за своите дела и мероприятия и Народното събрание има права, изложени в чл. 155, 105, п.7, 106 и 107, но никак нема право да изказва недоверие, каквото се практикува сега, без никакво право и основание. Да бъде един министър в същото време и депутат, туй не можеше и да се помисли дори. Ето защо, когато г-н Берон (бел. моя - вероятно става дума за д-р Васил Берон), каза такива думи: "министрите са членове на Народното събрание и само те могат да присъствуват" - народните представители, изумени от тия думи, почнаха да се сгледват и дедо Цанков стана изразител на техното недоумение и учудване като каза: "Не разбирам как министрите могат да бъдат членове на Народното събрание. В Конституцията такова нещо нема", с което подчерта силно, че министрите, като органи на изпълнителната власт, не могат да бъдат в същото време и в законодателната, защото това означава тия две власти да се смесят и от туй смешение ще излезе едно големо зло (Дневник ХVІІІ, заседание на 28 март). 
Князът дойде в България, положи клетва според реда, указан в Конституцията и стъпи на престола. Съгласно Конституцията (чл. 150, 152 и 161) казваше князът назначаваше членове на Минис - 
стр. 249
терството. Назначените за първи министри в България не беха никак известни в България, затова техното назначение се посрещна с недоумение. Изборът не беше сполучлив, но това беше изключително право на княза съгласно чл. 152 от Конституцията и народът се задоволи. Незадоволиха се обаче ония, които силно се надяваха, че князът тех щеше да предпочете, а те бяха водителите на младите в Учредителното събрание. Грешката на княза беше тая, дето в новото Министерство бе назначи водителите на старите; ако беше избрал други лица, може би негодувание немаше да има между либералите. Това игнориране на княза към водителите на либералите повлече ония борби, с коите е препълнена нашата новейша история. 
Станаха първите избори за Първото обикновено или законодателно събрание. Какво големо изненадване беше между нас - младите депутати в Учредителното събрание, когато видехме, че за депутати се кандидатираи и министрите. "Ние не разбираме как министрите могат да бъдат и народни представители!"(бел. моя - текстът в кавичка е в болд) - бех каза на г-н Грекова. - Като министър Вие сте чиновник и под контрол, а като депутат Вие сте избраник не на княза, а на народа и сте контрольор. Как може да бъдат съвместими тия две длъжности и звания? Вие сте назначен за министър от княза съгласно чл. 152 от Конституцията. Тогава тоя член става излишен. "(бел. моя - ето още един повод, месеци след написването на първата българска конституция, тя да има "излишни" членове, както е и днес))))Той се позасме (бел. моя - ето го и традиционното българско чуство за хумор в политиката, при което някои се смеят, а останалите стоят с нарушени права))) и каза: "Това ще разберете по-късно. Така е във всичките държави. Друго е конституционно, а друго е парламентарно управление."
- Но ние имаме Конституция; за нейното точно спазване се кълнем ние- народните представители, кълне се и самият княз. Тогава щом игнорираме чл 152, ние газим Конституцията, ставаме клетвопрестъпници - му възразих. Той махна с ръка и влезна в Събранието. 
Бехме се приготвили неколко душ да повдигнем тоя въпрос и да искаме, щото министрите да бъдат само министри, но не и депутати, т.е. да не изхождат от Народното събрание, обаче Петко Каравелов ни задържа, като обеща върху тоя въпрос ще поговорим по-нашироко. Подчинихме се. 
Но нас ни очакваше по-грозен сюрприз. 
Събранието се отвори с тронна реч на княза, положихме клетва за верност към Конституцията и се избра комисия да състави отговора на тая реч. В туй време ние настояхме пред Каравелова да ни обясни въпроса за министрите - депутати. За наше големо изнанадване, той беше съгласен с Грекова : министрите да изхождат от Народното събрание, да бъдат и министри, и народни представители,
стр. 250 
защото така било в Англия и в другите конституционни страни и ни цитира съчинения на некои английски писатели. Това управление се нариао парламентарно управление. 
- Е, тогава - възразих аз - защо в чл. 152 не положихме, че министрите са назначават и уволняват от Народното събрание, ами това право дадохме на княза? 
- Така се пише, но иначе се упражнява - отговори той. - Требва да има солидарност, съгласие и единство и тогава работите ще вървят успешно, а това ще бъде само, ако правителството изхожда от бошинството на Събранието и има неговата подкрепа. 
- Напротив - казах аз. - министрите ще бъдат тогава внимателни, усърдни, точни и ще пазят от незаконности, когато имат страх от Събранието да не бъдат критикувани и давани под съд, а как ти ще се боиш от мене или моите приятели, когато ти си ми приятел и виден мой съпартизанин? Как ще мога да те критикувам или да гласувам, за да те дам под съд? 
Това е невъзможно. И така ще бъде с всички министри, които са депутати и идват на власт не по волята на княза, както гласи чл. 152 и са отговорни и пред него, и пред Народното събрание, а изключително по водялата на болшинството, които са всички негови приятели и не са отговорни пред никого, т.е немат страх от никого. 
На тия мои думи той не каза ни дума. Обаче видех, че му беше неприятно. От другарите едни беха с мене, а други с него, но всички одобриха моите мисли. 
Това беше 1879 год., м. октомври. Сега, когато пиша тия мои спомени, е 1926 г., м. март, т.е. едно междувремие от 47 год. и скоро ще празнуваме 50-годишнината от деня, когато се туриха основи на нашия конституционен живот. Бех чиновник и служител, и то все първи длъжности: председател на окр. съд, управител, директор на гимназии, директор на Народната библиотека, директор и основател на Етнографическия музей, т.е служби и време, през които съм могал да вникна дълбоко и зрело в нашите държавни и политически работи. И днес аз съм дълбоко убеден, че дето нашите държавни и политически , па и обществени работи не вървят добре, дето в нас партизанството разложи нашия обществен организъм, и дето сме икономически много зле с един преголем и претежък дълг към чужди банки - единствената причина е, че ние газихме, тъпкахме Конституцията цели 50 години. Ние се кълнехме в нея и за нейното спазване, а я газехме във всичките наши мероприятия. Ние игнорирахме чл. 152 и сехме законодателната власт с изпълнителната и 
стр. 251 
оттам никнеха престъпления. Правителството, т.е. министрите излизаха из болшинството на представителите народни, които беха членове на една партия, получила при изборите вишегласие. Тия министри беха всякога най-видните членове на партията; те немаха никаква страх за някаква отговорност, за каквато говори чл. 153, защото пред княза и да са отговорни, те са недосегаеми, той не може да упражни правата, които са му дадени от 152 член, които права са му отнети с някакъв си парламентаризъм. А за отговорност пред Народното събрание, т.е. пред бошинството на това събрание не може и да се помисли, защото туй болшинство никога нема да бламира или да съди своите водители. И по тоя начин правителството - министрите вършат беззакония, престъпления, които се наказват от обикновените наказателни закони: кражби, рушвети, подкупи с користни цели за обогатяване, без да им мигне окото. От това се създадоха агитатори, изборджии, службогонци, на които щом им се дадеше длъжност от съпартизанското правителство, вършеха най-вулгарни беззакония и кражби, защото за такива закон и наказание немаше." (край на цитата)

В  гл. 1 чл. 6, ал. 1 на Конституцията на Република България, от който произлизат редица права и задължения на гражданите в гл. 2, пише: 
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. 
ал. 2 гласи: 
Всички граждани са равни пред закона (като тук се има предвид Конституцията и произлизащите от нея закони на държавата)))Не се допускат никакви ограничения на правата и привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." Особено в случаите, в които българските граждани, жертви на домашно насиие, не получават адекватна помощ, а трябва да получат такава, според Конституцията, където е записано, че те не могат да бъдат бити и тормозени. (Аз не съм юрист, колеги, а проклет трол, и ще оставя членовете непосочени, защото така искам). 
Смятам, че този чл.6 е редовно нарушаван, вкючително и членът, от който той произлиза, чл. 5, ал. 1, 2, 3, 4, 5. Моят бивш приятел, финансист, веднъж каза с въздишка в погледа, той е човек на около 60 години все пак, може да се каже, че е видял достатъчно, дето Конституцията (бел. моя - главната буква - моя) у нас се нарушавала непрекъснато, ама нямало какво да се прави. Все пак, моят бивш приятел е само финансист, колеги, той така и не можа да стане началник на гарата в Пловдив))), та камо ли да бъде политик и да носи отговорност за това, което е казал, дам, това трябва да му се признае, но пък не го оправдава, както не оправдава и всички останали у нас, които твърдят, че "няма какво да се прави". Йо, колеги, как така да няма?! Нали има Конституция???? 
Тук пускам една песен, която сигурно се е пяла по времето на Димитър Маринов, а може и да не е, троя не е толкова добър етнограф и фолклорист, колкото е бил този забележителен наш общественик, и никога няма как да бъде). Песента е с малко кръчмарско звучене, но чисто по български - има нещо твърде сериозно в нея, въпреки привидната лековатост.