Колеги, след като вече два дни не спирам да кашлям, реших днес да се поразведря, като се върна към една моя любима тема, тойест, способността ни да презентираме адекватно националната си идентичност чрез национални носии, като това не става във фейсбук, нито на абитуриентски бал, нито на хора и представления, нито на световен конкурс за красота, ами на дипломатически прием на държава, която се води "велика сила", за връчване на акредитивни писма от страна на посланик/ци, тц. По този повод, бих желала да коментирам снимката, поместена на стр. 1 в днешния брой на в-к "Труд", както и в коментарен материал в сайта дир. бг., където, и на двете места, тази проява е обявена за "прекрасен повод да покажем богатите си традиции", тц. За жалост, колеги, и тук, както и в предишните ми коментари за фейсбук проявите от този род, за конкурсите за красова, както и за абитуриентските балове, виждаме една евтина като изработка носия, която става за служител на МВнР, обаче далеч не представя "богатите" "традиции" - нито мизерната дантелка по ръкавите, която е широка едва пет пръста, и е обикновено филе, при положение, че читалището в с. Бусманци, общ. Искър, към момента разполага със сукмани шопски с иглена дантела от началото на ХХв., изкючитена красота за гледане, колеги, и то не на ръкавите, а на пОлите (така се наричат едни специално прикрепени към грубите вълнени сукмани ленти в долната част на дрехата, украсени с въпросните чудеса). В Ихтиманско, според един албум на Националния етнографски музей, който се съхранява в читалището на село Бусманци)), има престилки, които не приличат на това, на което прилича престилката на "кюстендилската носия" на дамата на снимката, а на композиции от плат, тъкан материал и същата иглена дантела, правена на газена лампа, колеги, струвала очите на не една жена, но пуста гордост.... Хихи, не нашата, колеги)))
Хубава изработка, колеги, пъстра, на ширитите по деколтето и ръкавите, хубава имитация, оригинаните ширити са от сърма, и тежат доста по раменете и ръкавите, докосвала съм оригинал на радомирска сая от 1936 г. на майстор Милан Бинев от несъществуващото днес село Пчелина, оценен от специалист на Националния етнографски музей на 1000 лв. - сукманът можеше да бъде носен от жена с тегло максимум 40-50 кг, а тежеше поне килограм или два и беше изработен от майстора за сватбата на неговата дъщеря. 
Аз лично, не можах колеги, да понеса коланчето на кръста на Н.Пр. г-жа Елеонора Димитрова, защото съм опаковала, за да запазя от молци сърмен колан към носията на майстор Милан Бинев, с дължина около десет метра, дори и да не са десет, поне пет бяха. Повтарях като идиот, когато от музея се обадиха и ми казаха, че само коланът струвал 110 лв.)) - нещо широко към пет пръста и отгоре, цялото в сърма, тъкано на ръка в предната част за мен по неведома техника, допълвано с други тъкани части от майстора... 
Но най ми дожаля, колеги, за пафтите на колана. Заради всички онези грамадни пафти от чисто злато, от сребро и украсени с "бисери и маргарит", символ на женската плодовитост, от които днес са се запазили само сенки, красиви сенки в етнографските сбирки на музеите ни, да, и някои шедьоври) на майстори златари, които само щяха да изгледат некачествената изработка на тия пафти и да плюнат настрани. 
Евтини народни носии, колеги, няма. Не само, защото се правят ръчно, а и защото някои са правени от хора, които са имали други представи за гордост)). 


Един поздрав, колеги, само се иска да се напише в "Гугъл" пафти и те излизат, стотици... Ако съм свалила някоя рекламна снимка, дано ме извинят колегите хакери и пр., аз си останах само един трол, първо свалям, после мисля))