Колеги, днес прочетох набързо едно любопитно заглавие в днес. бг, в което присъстваше риторичен въпрос, зададен след информацията (в заглавието) за днешния празник, който беше отбелязан подобаващо в София от съответните държавни лица и пр. От днес.бг бяха запитали - "А святата и чиста република..." или нещо подобно, възпроизвеждам въпроса по памет, тъй като не успях да намеря статията преди малко. Мислих аз по този въпрос, колеги, и ми дойде идеята, че Васил Левски не е искал да създава чак такива колизии у своите потомци, отделно, че в писмото, откъдето е взета тази фраза, която вдъхновява поколения у нас, става въпрос за съвсем земни неща, които нямат нищо общо с великите идеали. А и каква е тази "република", за която говори "Апостолът" на националното освободително движение, след като самият той е бил достатъчно компетентен и реалист, и е познавал отлично държавното устройство, колизии и неприятности на тогавашните европейски и балкански държави - иначе нямаше да започне да търси пътища за освобождението на родината си, не и по този начин, по който го е направил. Тогава, колеги, остава третата възможност - "свята и чиста република" не е идеал, не е ирония, ами си е израз на свободна воля, колеги, святата и чиста република е способността да се мечтае свободно, тойест, няма към какво "да се стремим", освен към свободата на духа, на това е трябвало да се научи българският народ, само и единствено на това - да мечтае. Препрочитам, колеги, в момента книгата на Иван Хаджийски "Оптимистична теория на нашия народ", (напомням, колеги, че този труд е излязъл през 1938 г., без да имам претенциите да бъда изследовател на делото на Хаджийски и да имам конкретни данни за това кога е замислен и работен) и там пише така: "Наистина никой българин досега не е дръзнал открито да пораженства с песимистични теории за нашия народ. От никоя българска трибуна върху лицето на този народ не е хвърлена публично кал, която да е нужно да бъде мита с доводите на една оптимистична теория. Но това още не значи, че неразбирането на печалните материали, които дава нашият личен и обществен живот, не кара отделни лица и групи да правят повече или по-малко прикрито песимистични обобщения. 
И до ден днешен ние купуваме в магазините чешки бархети, италианска коприна, френски гьон, английски вълнени платове, германски лакове, произвеждани в Габрово, Сливен, Русе или София (бел. Е. Н. - много от посочените стоки вече не се произвеждат в тези градове). Трябваше със закон да наложим на производителите да слагат в написаните на чужд език марки знака "Б.П." Песимизмът на купувачите досежно българското производство (бел. Е. Н. - последните две думи са с курсив на автора) обаче принуждава производителите да турят този предателски и изобличаващ знак на такова място в марката, където същият най-мъчно може да се открие (бел. Е. Н. - а днес е обратното, в известен смисъл, кой знае защо))). 
Думите "българин" и "българска работа" у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко. Фанариотската теория за хондрокефаловщината на българина звучи като ласкателство в сравнение с оня миризлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин "българин". "Българска работа" (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и др.) това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, (бел. Е.Н. - последните три реда са в курсив на автора) която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои. 
Пенчо-Славейковото отношение към обществения живот и обществените борби е едно от най-осъдителните заключения на този вид песимизъм, намиращ място сред нашата древнособственическа интелигенция, която не прави разлика между класова и национална безнадеждност, а пренася много неща от болния върху здравия. 
В името на това неверие в силите на народа ни (бел моя - последните шест думи в курсив от автора) навремето Ал. Батенберг със своите пълномощия се опита да провежда у нас политика на просветен абсолютизъм, макар че ако станеше днес от гроба си, мъчно би могъл да намери своя дворец, скрит сред нова София, творение на презираната от него българска демокрация (бел. Е. Н. - той трудно би могъл да намери днес и своя портрет, ах, тоя портрет....)
Теориите за автокрация (курсив автор на последната дума - бел. Е.Н.), за елитно управление (курсив автор на последните две думи - бел. Е.Н.)имат като задкулисна обосновка схващанията, че (курсив авторът за следващото изречение - бел. Е. Н.) народът ни е неспособен да се самоуправлява, че нравствените ни недъзи са неизцерими. (бел. Е. Н. - дотук ли беше с "чистата и свята република", колеги))))
Като завършек на всички тези обиди теорията за (курсив авторът за следващата дума - бел. Е. Н.) произхода на българския народ, разпространявана в разговори от един син на нашето племе, който със своите дарби и със своята европейска кариера е живо опровержение на собствения си песимизъм. Нашият народ бил образуван през време на преселението на народите от смешението на отдените раси, като всичко, което било физически негодно да се придвижи по-нататък и което, като нравствено негодно, било изгонено от племето си, останало тук, за да образува (курсив авторът за следващите три думи - бел. Е. Н.) националната ни субстанция. И кръвта, която изпълнила този злополучен етнически агрегат, е същата кръв, която тече днес в жилите ни и която трови личния ни и обществен живот. 
..." 
От предговора към книгата на Иван Хаджийски  "Моралната карта на България", С. 2008 г., научих, колеги, че авторът на тези редове е бил правист. А аз днес видях една публикация във в-к "Телеграф", за това, че някой си, си позволил да изхвърли неизвестно количество токсични отпадъци до софийско село, на километри от центъра на столицата. Статията беше голяма, колеги, там се обясняваше за някакъв човек с "маска" (с някакви страховити очила и противогаз, уха) който свършил тая работа, и как "собственикът на складовете",където се помещавала фирмата, от която били взети токсичните отпадъци, бил задържан, ама ей така, все едно не е кой знае какво... В нарочния коментар върху темата на вестника на стр. 12 са казваше, че сме се превърнали в токсично бунище (което не е така, тук все още не са хвърляли отпадъци, в Карловско, токсични, въпреки, че не се знае; ако хвърлят, хептен нищо няма да се узнае, което ме кара да си мисля - как мислят колегите собственици на склада, техните конкуренти и пр. замесени в тая работа, въпреки, че в-к "Телеграф" очевидно няма да изкара имената им в своята голяма статия, все пак, всичко се знай, колеги, всичко се знай, уж, само аз не зная накрая....)Та в коментара още се казваше, че "законодателството" у нас не било подготвено за това - че сме се превърнали, един вид, в токсична държава, тц, поне тоя извод се прави от разсъжденията на журналиста))). Аз, колеги, не съм правист, ама и никой друг правист не стана да каже, затова смятам да се изкажа, че закони у нас има, по които тази голяма статия в "Телеграф" можеше да даде още по-голям коментар, па и още статии в същия вестник, а не да отшуми, както винаги - закони има, и то точно такива,които ловят собствениците на тези опасни складове, и техните приятели, и техните врагове, и се наричат закони за националната сигурност, тоест - щом застрашаваш пряко с отровите си живота на населението на двайсет километра от столицата на държавата, населена с два милиона души, и някой трябва да замерва след теб, какъв е "фона", значи трябва да бъдеш подведен по тези закони). Никой не е по-голям от закона, колеги, и аз искрено се надявам, да се намери един правист, който да намери точните членове и алинеи, защото тях ги има, и всеки да си получи заслуженото, защото, както отбелязва на едно място Иван Хаджийски, ако съм го разбрала правилно, не законът служи на нас, а ние - на закона. 
Накрай - поздрав за всички колеги, тролоци малки и големи, че троля има много работа.