Колеги, днес пак във в-к "Телеграф", "посланикът във Виена" (така йе написано в заглавието) напомни, дето "Батенберг се върна в София", по повод 140 години от своето рождение, тойест, отново става въпрос за онзи портрет, който  негово превъзходителство г-н Сираков закупи и който тоже, обикаля из министерствата у нас вече една или две седмици, и според мен, сега йе в държавното разузнаване, ако не йе някъде другаде - "Портретът на княз Александър Батенберг и трите подноса, подарени на първия наш монарх след Освобождението, са вече в София.", както пише "Телеграф". Г-н Сираков, има пълно основание, познавайки характера на националните чествания у нас, да търси всички тези неща, подарени на горкия ни княз, наречен дори и в Уикипедия Александър І Български, сега, в средата на февруари, тъй като рожденният ден на блаженопочившия се пада на 5 април т.г. (колеги, гледайте по-надолу, 26 юни 1879 - 26 август 1886 са дати, между които той йе седял на престола, не са рожденни години, въпреки, дето и това трябва да се чества, когато се знай, хихи, и аз се заблудих в началото, дип че много бързах, обаче пък колегите от "Телеграф" ич не са го споменали, една дата няма с тоя портрет, ей, пък вече за втори път публикуват тая статия, макар и д друга функция). 
Посланик Сираков може и да се надява на намирането на тоз портрет, за който, уви, нищо не е написано - нито кой го е рисува, нито кой го е поръчал, колко е струвал, ако йе струвал някога на нацията нещо, таквиз парадни портрети нещо струват, колеги, в Уикипедия не пише много, уви, там само името на княза е дадено, някой се е надявал, че с това ще постигне популярност на статията, хихи)))))
Един приятел, колеги, в т.ч. още от миналия път, когато писах тук за княза, все ме забаламосва, дето съм писала, видите ли, вместо Батенберг, Батемберг, ааа, толкова съм научила в училище, колеги, по мое време, преди двадесет и пет години почти, за тия работи почти не се говореше, и се експериментираше в познанието им, един вид,  хихи, напреки, че тоя портрет на княза, вече е на повече от сто години, като си помисли човек... 
Хихи, колеги, като си помисля, дето този мой приятел, отлично познава името на княз Батенберг, пък не знае дей му е портрета))). 
Напреки на всички тия приказки, колеги, появата на този постинг беше провокирана от подзаглавието на "Телеграф" - "Търсят подходящ музей за уникалния портрет", при което мой познат, честно да си кажа, предложи, един вид, или поне се сети, такова, като се намери портрета, да го турят у гробницата на княза, да си се гледа оттам човека, може би... Кой знай, кой знай, аз обаче не смятам, че портретът и "трите подноса")), трябва да се слагат там, зачтото това място, доскоро все пак е било тоалетна. Трябва, колеги, да минат още 25 години, та да заприлича на паметник, разпознаваем, може би, а дотогава, колко красиво би било, вместо да седи в държавната сигурност, да се тури портретът в Националната галерия, въпреки, че нейната стойност, смятам, ще стане ясна на населението след не по-малко от още сто години, пак е нещо, все пак е красива перспектива). 
Във всеки случай, искрено се надяваме, тая работа да бъде свършена до 5 април, за да не се налага, такова, да го разнасят, милия, из центъра на София, то този център, не малко циркове е видял, този щеше да бъде един от най-скромните))). И пак, нямаше тоже, да подхожда на празника. 
Поздравът, колеги, за всички, които обичат историята))). И за в-к "Телеграф"). 
ПП. И тъй като, колеги, една от коментарните теми в днешния брой на вестника е "абсурдната" новина за това, дето "Знак "Купи й цветя" е монтиран на елстълб и на площада до Паметника на Васил Левски до едноименната спортна зала в Пазарджик" (стр. 12 с препратка към бая голяма статия на стр. 8), аз като лице, което живее в гр. Карлово, където паметникът е на отделен площад, и под него са изписани имена на хора, загинали не само с Левски или за него, но и като него, а тук е известно моето мнение за възпоменателните церемонии по въпроса, смятам да кажа, че няма нищо лошо в това, някой, който е привлечен от човека на паметника, да купи цветя за "й". От "Телеграф" намекват, дето 14 февруари - Свети  Валентин, бил четири дни преди възпоменателната церемония - тоейст, ако цитираме - "И ни подсети, че 4 дни след Свети Валентин е годишнината от гибелта му." (на Васил Левски - бележка моя). Трябва да ви кажа, колеги, че на тоя празник, в Карлово например, е имало случаи, в които са замеряли не с цвете, а със знамето (прът с плат) първия демократично избран президент на България, не зная, какво общо има това със Свети Валентин, но явно е малко. Може би, някой си е помислил, че София е като Пазарджик, ами не е. Че ще е все така, глухо, тъпо и тъжно за тоз празник, ами не е. Хората са се сетили, да подсетят, поне едно цвете да си подарим, кога с празник, кога без. Апостолът щеше да се зарадва, сигурна съм. След толкова празни думи, и не толкова празни, изречени по паметниците му, защото той, горкият няма гроб. 
Така че - колеги - подарете й цветя, за Бога, и то не само за 14 февруари, ами и за 19-ти, и после за 8-ми март, също, цветята са за това, колеги).