Из "Славяните и славянската филология. Очерк по история на славистиката и българистиката от втората половина на ХІХ до началото на ХХІ век", Пловдивско университетско издателство "Паисий Хилендарски", Пловдив 2002 г. 
стр. 3 - 4 : 
" Преди повече от двадесет години, във връзка с откриването на специалността славянска филология в Пловдивския университет, се наложи да подготвя лекционен курс по дисциплината Увод в славянската филология, четена по това време в Софийския университет от моя учител проф. Иван Леков. Една от многото препоръки, които той ми даде, бе да готвя лекциите така, че да ги издам като учебник за студентите слависти и българисти. Така и направих (твърде скоро след този разговор проф. Иван Леков ни напусна завинаги и трябваше да поема и неговите лекции в Софийския университет) и през 1980 г. издателството на Софийския университет отпечата учебника ми  Ув од в славянската филология. Езиковедска славистика.Ч. 1. Публикуването бе предхождано от едно твърде тежко обсъждане, в което участвуваха преподавателите от катедрите по славянско езикознание и по славянски литератури, както и представители на други катедри от Факултета по славянски филологии. Там се взе решение да се публикува само първата част, обхващаща общите проблеми, предисторията и ранната история на славянската филология (делото на пионерите на славистиката - Й. Добровски, Ал. Хр. Востоков, Б. Копитар, П. Й. Шафарик, Фр. Миклошич и В. Ягич), като историята на славистиката от края на 19 век до края на 60-те години на 20 век, историята на славистичните конгреси и очеркът за съвременното славянство трябваше да бъдат включени във втората част. Добавката към заглавието - "Езиковедска славистика"(която всъщност не отговаря на съдържанието на първата част), бе направена по препоръка на проф. Б. Ничев, който имаше намерение да публикува отделна втора част по въпросите на историята на литературоведската славистика. Както е очевидно (и както много често се е случвало), никаква втора част не излезе. Предстоеше ми хабилитация (съчинения от този тип не служеха за целта) и аз се върнах към проблемите на граматиката, като фактически изоставих намерението си да преработвам и допълвам материала за втората част. Учебникът в този си вид (и с всичките си недостатъци) служеше горе-долу за подготовката на студентите. Междувременно увеличеният през този период хорариум на дисциплината на 60 часа при славянска филология и 30 часа при българска филология и руска филология бе сведен отново до 30  часа само за славянска филология (сега, съгласно новите държавни изисквания, хорариумът е 45 часа за славянска филология), и то поради факта, че не бяхме в състояние преподаването в трите специалности с по две форми на обучение (редовна и задочна, а при българска филология и вечерна). През всичките изминали оттогова години обаче, в които натрупах и преподавателски, и управленски опит във висшето училище, винаги съм смятал, че в нашите учебни планове липсва дисциплина, засягаща въпросите на историята на българистиката и славистиката. Студентите завършват, без да добият цялостна представа за развитието на специалността си, за учените, които в продължение на почти двеста години са я изграждали. От друга страна, поднесена в първия семестър на първи курс, историята на специалността казва твърде малко на все още неподготвените студенти. Те се сблъскват с имена и проблеми, които на този етап са почти напълне непознати за тях. С въвеждането на магистърските програми и търсенето на нови надстроечни дисциплини прецених, че именно там е мястото на обзорен курс по история на славистиката и българистиката, който да синтезира в съзнанието на вече дипломиращите се филолози представата за усилията на цели поколения техни предшественици, изградили и развили избраната от тях специалност. Това е първият, конкретният повод да се обърна към проблемите на историята на славистиката... 
стр. 6-7:  
"Имам усещането, че в последните десетина години славистиката и у нас, и в чужбина губи позициите си (дано да не съм прав). Сравнението с годините след Първата и особено след Втората световна война (години, за които ще става дума в настоящото изложение)категорично говори в подкрепа на това усещане, базирано на старателното проучване на историята, от една страна, и на личните ми впечатления и контакти с колеги от Източна Европа, Западна Европа и САЩ, от друга. За пръв път го почуствах на "тъжния" Братиславски конгрес на славистите (1993 г.), на който не бяха пристигнали близо половината от заявените участници (особено от западните страни, вероятно вече позагубили интерес към славянството по една или друга причина), а пристигането на делегатите от страните на бившия СССР бе проблематично до последния момент (а какво щеше да представлява конгресът без тези участници?). И всичко това, сравнено с грандиозните форуми в София (1963 г.), Варшава (1973 г.), Киев (1983 г.) и пак София (1988 г.), на които бях свидетел. За съпоставка - българската делегация за конгреса в Киев (1983 г.) беше десет пъти по-многобройна от делегацията, която ни представяше в Братислава. Там имах чуството, че следващия конгрес адва ли ще го бъде. Тогава реших да напиша очерк за историята на славистичните конгреси (който публикувах в сп. Съпоставително езикознание, 1999, № 1, стр. 112-127) като за нещо, което си отива. Добре че Краковският конгрес (1998 г.) отново се оказа крачка напред." 
....
Учебникът на проф. Куцаров, издаден през 2002 г. съдържа 846 стр., в него са включени следните глави: 
1. СЪВРЕМЕННОТО СЛАВЯНСТВО - ЧИСЛЕНОСТ, ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ, ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, АДМИНИСТРАТИВНИ И КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ
2. СЛАВИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ
3. СЛАВИСТИКАТА У ИЗТОЧНИТЕ СЛАВЯНИ
4. СЛАВИСТИКАТА У ЗАПАДНИТЕ И ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ
5. БЕЛЕЖКИ ЗА СЛАВИСТИКАТА В НЕСЛАВЯНСКИТЕ СТРАНИ
6. МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНГРЕСИ НА ФИЛОЛОЗИТЕ СЛАВИСТИ
Показалец на имената. 
По същество учебникът представлява една много богата енциклопедия с подробни биографични данни за учени, данни за славистични конгреси, библиографски данни и др. 
Бях забравила как завършва, затова отгърнах на стр. 798, където последният абзац започва така, сякаш историята на славистиката продължава, което и се случва в действителност: 
"Пленарното заседание по закриването на конгреса се провежда отново в залата на кино "Мир" в следобедните часове на 2 септември, сряда. Открито е със слово на председателя на организационния комитет по провеждането на конгреса проф. Л. Суханек. В секциите са изнесени общо 807 доклада и научни съобщения, в тематичните блокове са взели участие 118 референти, броят на участниците в дискусиите е значително по-голям. Отчет на работата в първата група секции правят О. Н. Трубачов (Русия) и З. Тополинска (Македония), а на втората - С. Грачоти (Италия), Дж. Борги  Беркоф (Италия), и А. Шишкин (Италия) . Следват слова на ректора на Ягелонския университет А. Кой, на председателя на МКС Я. Шатковски(огласява промените в МКС и решението за следващата конгресна столица, на новоизбраната председателка на МКС А. Шивиц - Дулар (Словения) и на зам.-председателя на организационния комитет Й. Русек, който закрива заседанието с пожелание за среща в Любляна."

Всички печатни грешки в текста са направени от Е. Н, поради което се извинявам заради разсеяността си.